Решение № 6620 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез гл.юрисконсулт Йорданов срещу решение 495/30.01.2023г., постановено по адм.д. 6214/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен по жалба на СИ ЕМ БИЛД ГРУП ЕАД, [ЕИК], Ревизионен акт /РА/ Р-22221720001716-091-001/01.02.2021 г., издаден от М. Хаджийска - орган, възложил ревизията, и В. Секулова - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 716/05.05.2021 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, относно задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2018 г., м.07.2018 г., м. 11.2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м.08.2019г. и м. 10.2019 г., в резултат на което, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 314,87 лв. по фактури, издадени от АДАКАУНТС ЕВРОПА ЕООД, [ЕИК], ТАНГРА ЛЕС ЕООД, [ЕИК], ТЕРУПИ ЕООД, [ЕИК], С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД, [ЕИК], БРКСАО ЕООД, [ЕИК] и НОВ АВТО СВЯТ ЕООД с [ЕИК], и са начислени лихви в размер на 5 861,59 лв.

Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.

Посочва, че в производството пред АССГ е направил доказателствено искане за откриване на производство по оспорване, по реда на чл.193 от ГПК, на множество документи, свързани с доставчиците на жалбоподателя, като с протоколно определение от 26.05.2022 г. съдът е открил производство по чл.193 от ГПК, но впоследствие с определение, получено в дирекцията на 18.07.2022 г., без мотиви, е отхвърлил искането за откриване на производство по чл.193 ГПК. Сочи, че съдът е кредитирал оспорените документи, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неизясняване на фактите по делото. Излага подробни съображения, че решението е мотивирано единствено на базата на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цитиране на практика на Съда на Европейския съюз, без самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, при липса на надеждни доказателства, удостоверяващи реалност на доставките и в противоречие с константната съдебна практика.

Иска отмяна на решението и постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на СИ ЕМ БИЛД ГРУП ЕАД срещу процесния РА и се потвърди същия в оспорената част, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски - заплатената Д.Т. за касационното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от ю.к.Минкова, която поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване.

Ответната страна СИ ЕМ БИЛД ГРУП ЕАД, редовно призован, представител не се е явил и не е взел отношение по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид постъпилата касационна жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ, видно от жалбата до АССГ, е бил РА Р-22221720001716-091-001/01.02.2021 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП, в частта, в която е изменен с Решение 716/05.05.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП и установения резултат с РА по ЗДДС за м.04.2019 г. в размер на 6 148,11 лв. е определен на 2 348,11 лв., ведно със съответните лихви, както и в частта, в която е потвърден с Решение 716/05.05.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП относно установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2018 г., м. 07.2018 г., м. 11.2018 г., м. 08.2019 г. и м. 10.2019 г. и на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в определен размер, по фактури издадени от АДАКАУНТС ЕВРОПА ЕООД, [ЕИК], ТАНГРА ЛЕС ЕООД, [ЕИК], ТЕРУПИ ЕООД, [ЕИК], С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД, [ЕИК], БРКСАО ЕООД, [ЕИК] и НОВ АВТО СВЯТ ЕООД с [ЕИК], и са начислени лихви в определен размер.

Установява се, че с Решение 716/05.05.2021 г., директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП е отменил РА в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2019г. и м.03.2019 г., изменил е РА в частта на установения резултат по ЗДДС за м.04.2019 г. и е потвърдил РА в останалата част - установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 07.2018 г., м. 11.2018 г., м. 08.2019 г. и м.10.2019 г..

С оспореното решение съдът е отменил Ревизионен акт /РА/ Р-22221720001716-091-001/01.02.2021 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП, в частта, в която е потвърден с Решение 716/05.05.2021г., издадено от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, относно задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2018 г., м. 07.2018 г., м. 11.2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м.04.2019 г., м. 08.2019г. и м. 10.2019 г., в резултат на което, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 314,87 лв. по фактури, издадени от АДАКАУНТС ЕВРОПА ЕООД, [ЕИК], ТАНГРА ЛЕС ЕООД, [ЕИК], ТЕРУПИ ЕООД, [ЕИК], С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД, [ЕИК], БРКСАО ЕООД, [ЕИК] и НОВ АВТО СВЯТ ЕООД с [ЕИК], и са начислени лихви в размер на 5 861,59 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но при нарушение на материалния закон.

В производството пред АССГ, процесуалният представител на ответника - директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с молба, докладвана в с.з. на 17.03.2022 г., е оспорил множество документи свързани с доставчиците на жалбоподателя, а именно: относно ТЕРУПИ ЕООД - три фактури, три приемно предавателни протокола, договор за доставка; относно БРКСАО ЕООД - две фактури, две товарителници и един приемно-предавателен протокол; относно АДАКАУНТС ЕВРОПА ЕООД - една фактура и протокол към нея; относно ТАНГРА ЛЕС ЕООД - една фактура и протокол за установяване на извършени СМР; относно НОВ АВТО СВЯТ ЕООД - три фактури и относно С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД - фактура и опис на материалите към нея.

С протоколно определение от 26.05.2022 г. съдът е открил производство по чл.193 от ГПК, като неправилно възложил доказателствената тежест на ответника. След възражение от негова страна, изложено в молба от 06.06.2022 г. и постъпило на 20.06.2022 г. становище на жалбоподателя, без да отмени определението от 26.05.2022 г., с определение от 14.07.2022 г., без мотиви, е отхвърлил искането за откриване на производство по чл.193 ГПК.

Оспорените документи са взети предвид от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, кредитирани са от съда и въз основа на тях последния е формирал правните си изводи.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС приема следното:

1.Решението е недопустимо в частта, в която по жалба на СИ ЕМ БИЛД ГРУП ЕАД, [ЕИК], с Решение 716/05.05.2021 г., на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП е отменен РА Р-22221720001716-091-001/01.02.2021г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП, относно установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2019 г. и м. 03.2019 г., както и в частта, в която РА Р-22221720001716-091-001/01.02.2021 г. е изменен с Решение 716/05.05.2021 г., на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, относно установения резултат по ЗДДС за м.04.2019 г. за разликата от 6 148,11 лв. до 2 348,11 лв.

Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата, с която първоинстанционният съд е бил сезиран, предмет на обжалване е РА, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение 716/05.05.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София.

При това положение следва да се приеме, че в частта му, в която е отменен РА на установения резултат по ЗДДС за м. 02.2019 г. отказано право на данъчен кредит в размер на 1 800 лева по фактура 10000000001 от 22.02.2019 г., издадена от С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД /ДДС за внасяне в размер на 1 912,04 лв. и лихва в размер на 348,89 лв./ и за м. 03.2019 г. - отказано право на данъчен кредит в размер на 700 лв. по фактура 10000000005 от 29.03.2019г., издадена от С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД /ДДС за внасяне в размер на 765,32 лв. и лихва в размер на 132,14 лв./, както и в частта, в която е изменен РА за установения резултат по ЗДДС за м. 04.2019 г. - отказано право на данъчен кредит по фактури 10000000008 от 25.04.2019 г. и 10000000010 от 29.04.2019г., издадени от С. ВИП БИЛДИНГ ЕООД, решението на Административен съд - София-град е недопустимо и подлежи на обезсилване, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл "свръх петитум".

1. В останалата част решението на АССГ е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът не е съобразил коя част от РА е предмет на оспорване и в тази връзка, какъв е действителният размер на отказаното право на приспадане на данъчен кредит и начислените лихви за съответните периоди.

Налице е и неяснота относно волята на решаващия съд. В противоречие с формирания краен извод за материална незаконосъобразност на РА, на стр.10 от решението съдът посочва, че в случая е останало недоказано, че правото на собственост на определени по рода си движими вещи /каквито са процесните/ е прехвърлено от доставчика с предаването им на получателя, а на стр.17 е обобщил, че изложения правен анализ обуславя неоснователност на жалбата.

Едновременно с това, съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е провел производство по чл.193 от ГПК, предвид направеното, от процесуалния представител на Дирекция "ОДОП", оспорване на автентичността на изрично посочените в молба, докладвана в с.з. на 17.03.2022 г., документи. Съдът в решението си е кредитирал както документите, така и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на тях.

Непровеждането на производство по чл.193 ГПК и липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, води до необоснованост на преценката на решаващия съд относно доказателствената стойност на оспорените документи и формираните изводи относно реалността на процесните доставки на стоки и услуги. Горното препятства и контрола на касационната инстанция.

Допуснатите процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съдебно решение в тази част, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане следва да бъде открито производство по оспорване на автентичността на оспорените документи, да бъде указано кой носи доказателствената тежест по оспорването, съобразно правилата на чл. 193 ГПК, и с оглед на ангажираните доказателства да бъде преценено следва ли въпросните документи да бъдат включени или изключени от кръга на доказателствата по делото.

Съобразявайки предмета на оспорване, съдът ще следва да даде отговор и на въпроса относно материалната законосъобразност на РА в изменената и потвърдената му част.

При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искането на касатора за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал.2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение