Решение № 17080 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2019 г.

Решение № 17080 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Енергия" ЕООД, ЕИК 112615988 и по касационна жалба на "Ирида-09" ЕООД, ЕИК 200749806, чрез адв. Б. Найденов, против решение № 738/03 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 653/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Линчев против заповед № 492 от 01 април 2016 г. на кмета на община Септември, с която е отменена заповед № 22 от 27 юли 2015 г. на кмета на община Септември за одобряване на план за регулация. Съдът е отменил обжалваната заповед № 492 от 01 април 2016 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилни и обосновани са изведените от първоинстанционния съд съждения, че в случая липсват каквито и да е правни и фактически основания за издаването на оспорения административен акт. Кметът не би могъл да упражни правото на отзив, тъй като ЗУТ не предвижда изрична такава възможност - нормата на чл. 214а ЗУТ е отменена, а основанието, предвидено в хипотезата на чл. 91, ал. 1 АПК не е налице. АС Пазарджик е изложил подробни, верни и убедителни мотиви, които този съд споделя и към които препраща, съгл. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на А. Линчев следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв от всеки един от двамата касатори. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав