Решение № 6403 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2016 г.

Решение № 6403 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 60 КСО. Образувано е по касационна жалба на К. С. С., чрез пълномощник Ц. М. срещу решение № 156 от 06.04.2016 г. по адм. дело № 836/2015 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на оспореното решение като недопустимо или алтернативно да се отмени решението на Административен съд - П. и прогласяване на решение № 1012-12-42-1 от 28.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ -гр. П., съответно и на разпореждане № 5 от 17.07.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за нищожно. Ответникът директор на Териториалното поделение на НОИ - гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 156 от 06.04.2016 г. по адм. дело № 836 от 2015 г. Административният съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на К. С. С. от с. Л. срещу решение № 10-12-42-1 от 28.09.2015 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5 от 17.07.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториалното поделение на НОИ - гр. П. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № 1012-12-42-1 от 28.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5 от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. П.. С потвърденото разпореждане № 5 от 17.07.2015 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука вх. № 5 от 10.02.2015 г. на ТП на НОИ от осигурителя "Л. Т. 2" ООД, станала с К. С. на 06.02.2015 г., не е приета за трудова. Злополуката не се приема за трудова, съгласно Експертно решение № 2172 от 08.06.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания I - ви състав гр. П., с което не се приема причинно следствената връзка между условията на труд и настъпилата смърт. Административният орган е мотивирал решението си с това, че при извършено разследване на злополуката, констатирано с протокол № 5 от 05.03.2015 г., са събрани достатъчно данни за да бъдат установени конкретните обстоятелства, при които е възникнало увреждането. Приел е, че злополуката има характер на нетравматично увреждане и за да бъде квалифицирана като трудова е необходимо да се установи и вторият елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, отнасящ се до обективно съществуващата функционална връзка с извършваната работа. Органът е приел, че няма причинна връзка между настъпилото нетравматично увреждане и извършваната от лицето работа, т. е. няма данни настъпването на неработоспособността да е в резултат от въздействието на трудовата среда. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 26.10.2015 г., като законоустановения 14 -дневен срок за обжалване е изтекъл на 09.11.2015 г. /присъствен ден/, а жалбата е подадена на 11.11.2015 г., видно от пощенското клеймо на плика, след законоустановения срок за обжалване с искане за обявяване нищожността на решението. Безспорно се е установило, че жалбата против административния акт не е подадена в законоустановения срок. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят посоченото обстоятелство, а именно, че жалбата му не е подадена в законоустановения срок, въпреки дадената му възможност от съда. В случая правото на жалба срещу администартивния акт е преклудирано. Доколкото в жалбата се съдържат доводи за нищожност на оспорения административен акт и се иска прогласяване на нищожността му, то същият, както правилно е приел първоинстанционния съд с изтичане на законоустановения 14-дневен срок, съдът може да обсъжда единствено въпроса дали атакуваният пред него съдебен акт е валиден, т. е. дали е нищожен. В този случай поради погасяване на субективното право на жалба относно законосъобразността на административния акт, т. е. относно обжалването на акта като унищожаем, съдът не би могъл да обсъжда други въпроси извън твърдяната с жалбата нищожност. Тази детерминираност на съдебния контрол в случая правилно е съобразена от решаващия състав на Административен съд - гр. П. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че цитираното решение на директора на Териториалното поделение на НОИ - П., което съгласно чл. 118, ал. 1 КСО е подлежащият на съдебен контрол административен акт, е постановено от материалнокомпетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В конкретният случай оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Следва да бъде отбелязано също така, че са налице фактически и правни основания за издаване на административния акт, а именно чл. 55, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 2 от същия кодекс, което води до извода за спазване и на това императивно изискване на закона. Съдът правилно е констатирал, че при постановяване на оспореното решение в дизпозитива му е допусната техническа грешка като вместо разпореждане № 5 от 17.07.2015 г. е посочено разпореждане № 15 от същата дата, което от своя страна не е основание да се приеме, че актът е нищожен. Видно е от мотивите на оспореното решение, че предмет на оспорване и разглеждане от горестоящия административен орган е решение № 5 от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването, поради което съдът правилно е приел, че волята на административния орган е ясно изразена. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,