Решение № 2847 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15372/2008 г.

Решение № 2847 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15372/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Образувано е по касационна жалба, подадена от Таер Хамед Насер, гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Георги Тошев, против Решение № 12682 от 24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 7896/ 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 194/30.04.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба са развити съображения, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е достигнал до извод за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се, че по делото са налице безспорни данни за наличието на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак. Съдът обаче е приел, че по отношение на иракския гражданин не са налице останалите предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) - "тежки и лични заплахи срещу живота и личността". Касаторът счита този негов извод за изцяло превратен в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при която заплахата за личността се предполага от естеството на самата ситуация на въоръжен конфликт. В този смисъл е налице и вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, като се произнесе по същество и върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че както административният орган, така и съдът са се съобразили с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че по отношение на касатора не са налице предпоставките, визирани в горецитираните законови текстове. От доказателствата по делото не могат да се направят изводи в подкрепа на твърденията му, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко и унизително отношение, както и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Обстоятелството, че обстановката в Ирак може да се характеризира като такава с високо вътрешно напрежение и безредици заедно с тежки икономически и социални реалности, не може само по себе си да бъде достатъчно основание за предоставянето на хуманитарен статут, както неправилно се твърди в касационната жалба. Същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е образувано по жалба на Таер Хамед Насер против Решение № 194/30.04.2008 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, с оглед данните по административната преписка, включително молбата на касатора и проведеното с него интервю, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като не са установени материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, както и тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, относно искания хуманитарен статут. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Видно от обстоятелствената част на касационната жалба, конкретно наведените оплаквания са свързани с непредоставянето на хуманитарен статут на иракския гражданин, като се поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на българското Министерство на външните работи (вх. № 3486/26.11.2007 г.), че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Липсват обаче данни жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт. Проведените с него интервюта са крайно непоследователни и объркани. В хода на административното производство молителят е направил редица противоречиви изявления за причините да напусне страната си на произход и да търси закрила в България, които основателно са преценени като недостоверни и съчинени единствено с цел получаване на искания статут. В тежест на кандидата за получаване на хуманитарен статут е да обоснове наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на такъв статут, което същият не е сторил пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. Както законосъобразно е приел тричленният състав на ВАС, предоставянето на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е обосновано от кумулативното наличие на две предпоставки - ситуация на въоръжен конфликт, довела до тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като гражданско лице. В случая не са налице безспорни данни за намеса в личната сфера на лицето по причина на въоръжения конфликт, поради което и правилно му е отказан хуманитарен статут. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия