Решение № 7997 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2009 г.

Решение № 7997 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по искане на "ДЕНИМЕКС" - ЕООД, подадено чрез управителя и представляващ дружеството Николай Митков Николов, гр. Пловдив, ул. "Брезовска" № 34, ап. 15, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 6453 от 17.05.2010 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 16388/2009 г. В искането се твърди, че формираната от съда воля в мотивите на решението противоречи на диспозитива на същото. По отношение на фактура № 185/13.01.2003 г., издадена от ЕТ "АССА - Ростислав Грозданов" е установено, че данъкът е внесен по ДДС-сметката на доставчика, което с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) означава, че не може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Ответникът по искането не изразява становище. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, така заявеното искане е неоснователно. Според чл. 175, ал. 1 от АПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. На стр. 5 и стр. 6 от Решение № 6453 от 17.05.2010 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 16388/2009 г. в мотивите на същото е посочено следното: "Връчването на искането по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не е самоцелно. Смисълът е чрез представените документи да се установи начисляването на данъка /само по една фактура - от м. януари 2003 г. ДДС е внесен по ДДС-сметката на доставчика/, но по отношение на останалите начисляването на данъка в счетоводството на доставчика не е установено, както и реалността на доставките." Според чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), приложима към 2003 г., правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрираното лице /негов доставчик/ не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметката" на доставчика най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Именно поради това, по отношение на фактурата, за която е установено плащане на данъка по "ДДС-сметката" на доставчика, не е необходимо да се установява начисляването на същия в счетоводството на доставчика в изпълнение изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Това обаче не е означава, че не следва да се доказва и реалността на извършената доставка, тъй като самото плащане на данъка по "ДДС-сметката" на доставчика не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. В мотивите на решението ясно е посочено, че реалността на всички доставки от посочения доставчик ЕТ "АССА - Ростислав Грозданов" не е доказана. В мотивите на решението е изложено, че от страна на жалбоподателя е доказана последващата реализация на стоката и са посочени обектите, където горивото се съхранява, но това не е достатъчно, за да се докаже обстоятелството, че ЕТ "АССА - Ростислав Грозданов" е разполагал с това гориво, за да го достави, нито пък фактът на доставката от този доставчик до посочените бази и начинът, по който тя е осъществена. Именно защото не е доказана реалността на доставките по фактурите, издадени от ЕТ "АССА - Ростислав Грозданов", с диспозитива на решението е отхвърлена жалбата на "ДЕНИМЕКС" - ЕООД срещу РА № 945/19.02.08 г. в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Що се отнася до разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тя също изисква наличието на реално осъществена доставка, по която данъкът да е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. С оглед на така изложените съображения, следва да се приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, която да подлежи на поправка. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение