Решение № 681 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7185/2012 г.

Решение № 681 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7185/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни приходи" в община Ямбол срещу решение № 49 от 19.04.2012 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 32/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължение № 4 от 20.10.2011 г. на главен инспектор в община Ямбол, с който е определено задължение за такса битови отпадъци на "Екопласт - 2002" АД за имот, находящ се в гр. Ямбол, Кринчовица, м. "Чатал могила" в размер на 5 428, 19 лв. главница и 497, 69 лв. лихви за 2010 г. и 3 441, 14 лв. главница и 108, 96 лв. лихви за първа вноска за 2011 г. и осъдил община Ямбол да заплати на "Екопласт - 2002" АД 50, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на мотиви. Не отчел, че в мотивите на акта изрично са посочени: издалия го орган; правното основание - чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); обекта за който се дължи таксата; основата за определяне на размера на таксата. Не отчел, че диспозитива на акта съдържа ясно вида, основанието и размера на публичното задължение. Не отчел, че размера на таксата е определен от общинския съвет и задължението възниква по силата на закона още повече, че преди издаването му между органа и лицето е водена кореспонденция относно таксата. Съдът не отчел, че са осъществени всички елементи на фактическия състав за възникване на задължението за такса битови отпадъци. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на "Екопласт - 2020" АД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Атанаска Данкова, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

Ответникът по касационната жалба - "Екопласт - 2002" АД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил незаконосъобразностите на оспорения акт и въз основан на това направил правилен и обоснован извод. Излага подробно фактическата обстановка и повтаря доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочи, че с решението си горестоящия административен орган се опитал да отстрани липсата на мотиви на оспорения акт, което само по себе си е нарушение и основание за отмяна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Георги Георгиев, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът направил неправилен и необоснован извод за липса на фактически и правни основания за издаване на акта. Не отчел, че всички релевантни факти са посочени в акта или са част от административната преписка, както и че мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от него. Тъй като съдът неправилно приел, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, той не се произнесъл по съществото на спора. С оглед на това решението следва да бъде отменено и делото върнато на съда за произнасяне по същество.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Екопласт - 2002" АД притежава поземлен имот, находящ се в гр. Ямбол, Кринчовица (Индустриална зона), м. Чатал могила, идентификатор 87347.42.376, със седем, самостоятелно изградени с идентификатори 87347.42.376.1; 87347.42.376.2; 87347.42.376.6; 87347.42.376.7; 87347.42.376.8; 87347.42.376.9 и 87347.42.376.10. За имота дружеството подало, на 12.02.2009 г., декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, в която посочило обектите и отчетната стойност на всеки от тях.

1. Със заповеди № РД-02-0001 от 04.01.2010 г. и № РД-02-0029 от 19.01.2011 г. кметът на общината определил Теменужка Доскачарова за орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ.

1. Със заповеди № РД-02-0396 от 22.10.2009 г. и № РД-02-0532 от 29.10.2010 г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, били определени границите на територии и услугите, които община Ямбол предоставя по смисъла на чл. 62 ЗМДТ.

1. С решения на общинския съвет по т. 10 от заседанието на 19.12.2009 г. и т. 4 от заседанието на 2.01.2011 г. били одобрени план-сметки за разходите на общината по услугите по чл. 62 ЗМДТ и размера на таксата за всяка услуга по отделно.

1. На 05.10.2011 г. кметът на община Ямбол изпратил на "Екопласт - 2002" АД уведомително писмо, в което е посочено, че за 2010 г. дружеството е освободено от такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа като му е начислена само такса за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Определената такса в размер на 5 4281 19 лв. главница и 497, 69 лв. лихви е за последното тримесечие на 2010 г., изчислена на база отчетната стойност на имота по 3, 93 промила, а за 2011 г. отново е определена такса само за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване като изчислението е при 1, 24 промила. Към писмото е приложена справка за задълженията.

1. С акт № 4 от 20.10.2011 г., издаден от Теменужка Доскачарова на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, на "Екопласт - 2002" ООД бил определен размер на такса битови отпадъци за 2010 г. - 5 4281 19 лв. главница и 497, 69 лв. лихви, и първа вноска за 2011 г. - 3 441 14 лв. главница и 108, 96 лв. лихви. В акта е посочено, че се издава на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, Закона за местните данъци и такси и "съответните решения" на общинския съвет и е описан имота, за който е определена таксата. В диспозитива на акта са посочени двете задължения като е визиран периода, за който се дължат.

1. Актът бил оспорен пред началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината, който с решение № 001 от 11.01.2012 г. го потвърдил като в мотивите посочил: отчетната стойност на имота; решенията на общинския съвет и определените с тях размери на таксите; заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; заповедите на кмета по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Посочил, че за 2010 г. "Екопласт - 2002" е освободен от заплащане на такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, но дължи такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 3, 93 промила върху отчетната стойност на имота. Посочил, че за 2011 г. "Екопласт - 2002" АД е освободен от заплащане на такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, но дължи такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1, 24 промила върху по-високата между отчетната и данъчната стойност на имота, която е 5 550 209, 91 лв. Посочил, че "Екопласт - 2002" АД дължи такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 01.11.2010 г. до 31.12.2011 г., изчислени към 20.10.2011 г. като за 2010 г. от 01.11.2010 г. до 31.12.2010 г. дължи 5 4281 19 лв. главница и 497, 69 лв. лихви, а за 2011 г. от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. - 3 441 14 лв. главница и 108, 96 лв. лихви.

1. В хода на съдебното производство "Екопласт - 2002" АД представило: удостоверение и извадка от кадастралната карта на землището на гр. Ямбол относно имота; договор № 102 от 12.09.2008 г. между община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" с предмет почистване, поддържане на чистотата и озелените територии за обществено ползване на гр. Ямбол; договор № 212 от 13.09.2011 г. между община Ямбол и обединение "Комуналкомерс" за извършване на дейността почистване и поддържане на чистотата; 68 броя платежни нареждания, протоколи за извършена работа, графици по двата договора.

1. В хода на съдебното производство били разпитани свидетелите Иван Георгиев, Динко Динев, Васил Панайотов и Радостина Маринова, които посочили, че служители на община Ямбол не са почиствали в района на имота на дружеството.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт № 4 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването. Посочил, че органът не вписал конкретните "заповеди на кмета и решения на общинския съвет за определяне границите на районите и вида на услугите свързани с почистването им, както и одобрените план-сметки за необходимите разходи", размера на отчетната стойност и данъчната оценка на имота, което не дава възможност на адресата да разбере методиката и начина на установяване на задължението и да осъществи ефективно защитата си. Приел, че излагането на всички тези факти и обстоятелства в решението на началника на отдел "Местни данъци и такси" не може да компенсира липсата им в първоначалния административен акт. Въз основа на това направил извод за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които правят акта незаконосъобразен и налагат отмяната му, без да е необходимо да се обсъжда законосъобразността му по същество.

Изводът на съда е неправилен.

Релевантните за предмета на спора факти са установени от съда и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Страните не спорят по тях. Спорът е по приложението на закона.

Правилен е изводът на съда, че в оспорения акт № 4 органа по приходите не изложил всички относими за определяне на такса битови отпадъци факти. Правилен е и извода му за значението на това законово изискване - посочването на фактите и обстоятелствата от една страна дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си, а от друга на съда - да извърши контрол за законосъобразност. Какво показват фактите по делото - кои факти не са посочени в акта и неосъществена ли е целта на изискването за посочване на фактическите и правни основания?

Видно от самия акт и мотивите на обжалваното решение в акта не са посочени номерата на двете заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които са определени границите на териториите и услугите, предоставяни от общината. Вярно е, че тези заповеди определят териториалния обхват и вида на предоставяните от общината услуги. Без тях не би могло да се проверят релевантни юридически факти - попада ли процесния имот в територията, в която се престира услуга от общината и коя е услугата. Тези заповеди обаче, по силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, се обявяват публично. Законовото изискване за публичното им обявяване е именно с цел да станат достояние на лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. По делото първо, не се спори, че "Екопласт - 2002" е запознато с тези заповеди, напротив, именно дружеството представило копия от тях, а и от писмото на кмета на общината преди издаване на акта е видно, че дружеството е информирано за съдържанието на тези заповеди, и второ, не се спори, че тези заповеди са били публично обявени.

Съдът сочи, че в акта не са посочени и номерата на двете решения на общинския съвет, с които са приети размерите на таксите за отделните услуги. Безспорно те не са вписани, а именно в съответствие с решенията се изчислява размера на таксата. Но решенията на общинския съвет също са публично достъпни. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) актовете на общинския съвет се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника за организацията и дейността на общинския съвет. По делото не се твърди, че тези две решения не са били надлежно оповестени съгласно изискванията на закона. При извършена към датата на приключване на устните състезания справка е видно, че процесните две решения на общинския съвет се намират на електронната страница на общината. Така решението по т. 10 от заседанието на 19.12.2009 г. е достъпно на http:/yambol. bg/resol_os/r29.htm, а това по т. 4 от заседанието на 24.01.2011 г. е достъпно на http:/yambol. bg/resol_os/r43.htm. Вярно е, че това не е доказателство, че към датата на вземане на решенията те са били оповестени на електронната страница, но при липсата по делото на оспорване на факта на тяхното своевременно публично оповестяване в съответствие с разпоредбата на чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет Ямбол, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация на община Ямбол не е налице основание да се приеме, че те не са били известни на задълженото лице още повече, че в писмото на кмета са посочени определените от общинския съвет размери на таксата.

Третият невписан от органа факт е отчетната стойност и данъчната оценка на имота. Безспорно, това са факти, които пряко имат значение за размера на таксата, тъй като тя се изчислява като промил именно от една от двете стойности. Но това са факти, който са посочен от самото задължено лице в неговата декларация по чл. 17 ЗМДТ, а и то не твърди, че стойността е неправилна.

Видно от изложеното органът действително не вписал релевантни за определяне на таксата факти и обстоятелства в акта, но за да се приеме, че това нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в конкретния случай е съществено и следователно само по себе си достатъчно основание за отмяна на акта е необходимо да се прецени довело ли е то до нарушение на правото на защита на ответника по касационната жалба и може ли съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта.

Първо, следва да се посочи, че акта съдържа определен фактически и правни основания, но не всички, т. е. не е налице пълна липса на мотиви.

Второ. Непосочените в акта факти са публични, т. е. известни на задълженото лице, а в съдебното производство надлежно представени.

Трето. От процесуалното поведение на задълженото лице, както на фазата на административното, така и на съдебното оспорване на акта е видно, че то е напълно наясно с фактите и обстоятелствата, при които е издаден акта. Преди всичко дружеството е наясно, че е освободено от заплащането на такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане и че начислената му такса е само за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. То не оспорва стойността на имота върху която е начислена таксата, а единствено и само фактическото престиране на услугата от общината. Именно поради това в хода на съдебното производство дружеството представило относимите за предмета на спора доказателства - договори за извършване на дейността по почистване, близо 70 протоколи, графици и платежни нареждания, както и извлечение от кадастралната карта на гр. Ямбол и землището му. Следователно правото на защита на ответника по касационната жалба не е било нарушено, тъй като той ясно и точно не само е могъл, но и е определил фактите и обстоятелствата, на основата на които органът направил заключението си за дължимост на таксата и с оглед на това е могъл и е организирал изключително прецизно защитата си.

И четвърто. Що се отнася до съда, видно от изложеното по-горе в т. 1 - 9, представените по делото доказателства не го лишат от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Напротив. Делото е попълнено с всички относими за спора доказателства.

Следователно няма спор, че органът е допуснал нарушение, но не всяко нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК налага автоматично отмяна на акта. Нарушението следва да е такова, че целения от нормата резултат да не е постигнат. Изискването за мотивиране на един акт не е самоцелно и поради това тогава, когато целта на нормата е постигната не е налице основание за отмяна само на това основание на оспорения акт. Противното би било несъответстваща на нарушението правна последица, която само по себе си би се отразила на ефикасността на съдебната защита на адресата на акта, защото отмяната на акта и връщането му на органа за ново произнасяне само защото в него не са вписани публично известни актове на кмета и на общинския съвет с нищо не би спомогнало за разрешаването на материалноправния спор - дължи ли "Екопласт - 2002" АД такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за своя имот, който се намира в землището на гр. Ямбол или не.

Както сочи в заключението си и представителят на Върховната административна прокуратура извода на съда, че допусната непълнота на фактическите основания за издаване на акт № 4 е такава, че налага отмяната му, без да се извърши проверка за неговата материална незаконосъобразност е неправилен. Това налага обжалваното решение да бъде отменено. Тъй като съдът въобще не е обсъждал съответствието на акта с материалния закон настоящата инстанция не може да реши спора по същество, а следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, гр. Ямбол.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да осъди "Екопласт - 2002" АД да заплати на община Ямбол, юридическото лице в чиято структура се намира касатора, направените по делото разноски за настоящата инстанция. Доказателства обаче за реално направени разноски по делото няма - в приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 36871 от 03.05.2012 г. не е вписана сума на изплатено възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд