Решение № 8830 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2009 г.

Решение № 8830 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Адриатик Груп БГ" ЕООД, гр. София, срещу решение № 699/10.10.2008 г. по ахд № 453/2008 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 9 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 20001725/26.09.2007 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. София, в частта на установяване на данъчни задължения по ЗДДС и непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68 ЗДДС в размер на 31061, 98 лв. за данъчен период м. 12.2006 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ", гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят преди регистрирането си по ЗДДС считано от 01.12.2006 г. е получател по доставка на строително - монтажни работи (СМР) в нает от него търговски обект съгласно договора за наем, които съгласно същия договор стават собственост на наемодателя. Жалбоподателят при регистрацията си по ЗДДС е описал в регистрационния опис на наличните активи получените от него СМР и е претендирал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 061, 98 лв. по издадените му фактури за тях от доставчика на СМР. Няма спор, че извършените СМР са дълготраен нематериален актив, но не са налични по смисъл на чл. 68 ЗДДС , тъй като са собственост на наемодателя. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 6б от ЗДДС , за да мотивира изводите си. Изводите на съда като краен резултат са правилни, макар и настоящият състав да не споделя част от доводите му. АССГ правилно е приел, че извършените в имота на наемодателя СМР -та, които стават собственост на наемодателя, не са придобит и наличен актив за наемателя преди регистрацията по ЗДДС , поради което същият няма право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68 ЗДДС за придобити преди датата на регистрацията активи, налични към тази дата. Разпоредбата на чл. 6б ЗДДС е неотносима към настоящия казус, защото тя разглежда извършване на СМР от наемател и дали е налице доставка в отношенията му с наемодателя - тоест отношенията, когато наемателят е извършител на ремонта, а не както е в случая - получател по фактурата. Чл. 64, ал. 6 от ЗДДС , на който се позовава касаторът също е неотносим - той се отнася до доставки, за които са налице всички условия по чл. 64 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит (включително и получателят да е регистрирано по ЗДДС лице към момента на доставката) с изключение на изискването тази доставка да се ползва за последваща облагаема доставка по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС . В случая основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит не е липсата на последваща облагаема доставка, поради което няма възможност за позоваване на изключението по чл. 64, ал. 6 от ЗДДС от правилото на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС . С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На дирекция "ОУИ", гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.