Решение № 10214 от 14.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Галекс ООД срещу решение 338/05.11.2021 г., постановено по адм.д. 174/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Галекс ООД срещу акт за установяване на задължение по декларация 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна заместник-кметът на община Девин изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин, на Галекс ООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2694, 33 лв. и лихви в размер на 170, 26 лв., и задължения за такса битови отпадъци в размер на 7813, 55 лв. и лихви в размер на 493, 77 лв. Установено е, че Галекс ООД е собственик на следните недвижими имоти: 1. УПИ І, в кв. 5 по ПУП на гр. Девин, с площ от 5435 кв. м., по скица 5422, при граници: север улична регулация, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 335/11.10.2007 г.; 2. УПИ І, в кв. 6 по ПУП на гр. Девин, с площ от 6557 кв. м., по скица от СГКК-С. 6533 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 336/11.10.2007 г.; 3. УПИ ІІІ, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 9638, по скица на СГКК - 9647 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 334/11.10.2007 г.; 4. УПИ ІІ, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 617 кв. м., при граници: север - УПИ І, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот ЗЗЗ/11.10.2007 г.; 5. УПИ І, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 1749 кв. м., по скица 1748 кв. м., при граници: север терен извън регулация, юг улична регулация, изток терен извън регулация, запад терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 332/11.10.2007 г.; 6. УПИ І, в кв. 3 по ПУП на гр. Девин, с площ от 6532 кв. м., по скица от 6533 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад - терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 331/11.10.2007 г. Установено е, че имотите са незастроени имоти за жилищни нужди, както и обстоятелството, че същите подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Издаден е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин, с който на Галекс ООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2694, 33 лв. и лихви в размер на 170, 26 лв., и задължения за такса битови отпадъци в размер на 7813, 55 лв. и лихви в размер на 493, 77 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение 338/05.11.2021 г., постановено по адм.д. 174/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, е отхвърлена жалбата на Галекс ООД срещу акт за установяване на задължение по декларация 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин. Съдът е приел, че основният въпрос който следва да намери отговор в производството е следвало ли е при определяне дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци да се вземе предвид за основа отчетната стойност на процесните имоти, като за нежилищни имоти, като съдът е определил извода на административния орган в случая за определяне на данък върху недвижимите имоти на имотите с идентификатори с номера 20465.501.1579, 20465.501.1557, 20465.501.1558 и 20465.501.1577 за правилен, като е приел, че същите не са жилищни. Приел е, че в производството не се твърди и е невъзможно, предвид и обстоятелството, че процесните имоти не са застроени, при което и няма как да се ползват като жилище, т. е. за постоянно пребиваване на определено лице. Приел е за неоснователен довода на дружеството, че не следва да бъде начислена такса битови отпадъци за недвижимите имоти, тъй като имотите не се ползвали и достъпът до тях е по черен път като движението до същите е затруднено. Посочил е, че съгласно чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (в редакцията на ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Съобразил е, че на Галекс ООД не са начислени такса битови отпадъци по компонентите: - за доставка на съдове за битови отпадъци; - за събиране и транспортиране, като правилен е изводът на решаващия орган, че таксата за останалите два компонента - за поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване се дължи поради обвързаността й с местния данък, съгласно връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 71 от ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата, които притежават имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДМТ (в редакцията от 1.01.2020 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Приел е, че имотите на Галекс ООД са урегулирани поземлени имоти в строителните граници на гр. Девин и попадат в обхвата на чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. За имотите се дължи такса за поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване. Обжалваното решение е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд се произнася само по посочените в жалбата отменителни основания, но съгласно алинея 2 на същата разпоредба за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Тъй като невалидното и недопустимо съдебно решение лишава от предмет касационната проверка за правилност на оспореното решение, касационният съд е длъжен най-напред да извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение. В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд съобразява, че за да бъде валидно обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и да е подписано. В случая тези изисквания за валидност на съдебното решение са налични - обжалваното съдебно решение е постановено от съд в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено с участието на надлежните страни може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. В образуваното по жалбата на "Галекс" ООД административно дело 174/2021 г. съдът е конституирал като страни "Галекс" ООД като жалбоподател и заместник-кмета на община Девин като ответник. По делото е било представено пълномощно от заместник-кмета на община Девин, който е упълномощил адвокат да го представлява по административно дело 174/2021 г. на Административен съд, гр. Смолян. Цялото съдебно производство било проведено с ответник именно заместник-кметът на община Девин. Не на общината или на отдела, или на заместник-кмета на общината, а на органа по приходите законодателят е предоставил правомощията по установяване на задължения по декларация, както и не на общината или на отдела, а на ръководителя на звеното за местни приходи законодателят изрично е предоставил процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Административен съд Смолян неправилно е приложил разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно цитираните норми, на кмета на общината е предоставено правомощието да определи със своя заповед служителите от общината, имащи правомощия на органи по приходите, т. е да установяват задължения по декларации. Законодателят е този, който изрично е предоставил на ръководителя на звеното за местни приходи процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Следователно, същият подлежи на обжалване пред началник отдел "Местни приходи" в община Девин и това е решаващият орган и съответно надлежна ответна страна в първоинстанционното производство, която следва да бъде конституирана. Като е конституирал като страна в съдебното производство заместник-кмета на община Девин, съдът е провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Касационният съд следва да обезсили постановеното съдебно решение и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни и в частност началника на служба "Местни данъци и такси" в община Девин (чл. 39, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на общинска администрация Девин). Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. Само с оглед на постановеното със съдебното решение връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне касационният съд счита за необходимо да посочи приложимостта в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК и произтичащото от нормата задължение на съда да реши спора по същество, разбира се, ако не са налице обстоятелствата по чл. 160, ал. 3 ДОПК. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 22, ал. 2 от АПК