Решение № 6282 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225а ал. 1 и 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. П. К. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния й представител адв. Чавдаров, срещу решение 667 от 14.02.2025г., постановено по адм.дело 538/2024г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед 738 от 12.04.2024г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Надстройка на жилищна сграда, находяща се в ПИ идентификатор 55155.502.31 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пазарджик, представляващ УПИ Х 10200, кв. 144 по плана на гр. Пазарджик с административен адрес [улица] и с което решение жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив посочва такива досежно неспазване на изискванията на чл. 35 АПК, а именно изясняване на всички факти и обстоятелства относно спорните въпроси. В тази връзка излага съображения, че не е изяснено безспорно и конкретизирано какъв е незаконния строеж, тъй като навежда съображения, че се касае за преустройство на тавански етаж с извършване на надзид и монтиране на капандура, т.е. че не е правилно индивидуализиран нареденият за премахване обект. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като посочва, че съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения за незаконосъобразност на акта. Най накрая навежда съображения за неправилност на извода, че не се касае за търпим строеж, като навежда доводи че се касае за такъв по смисъла на § 127 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя обжалваната заповед. Претендират разноски. Ответникът кметът на община Пазарджик, с представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Павлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му териториална и материална компетентност, при спазване на изискванията за форма по чл. 59 ал. 2 АПК и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, от вида на описания в заповедта, за който не са налице строителни книжа. Приел е, че от доказателствата се установява, че е извършен строеж, при който се е достигнало до увеличаване на обема на тавански етаж, а не е извършен текущ ремонт или друг обект, попадащ в изключенията по чл. 147 ал. 1 и чл. 151 ал. 1 ЗУТ. Приел е, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на съответните норми от ЗУТ, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата е приел, че е реализиран като най ранен период след 2014г., излючващ приложимост на разпоредбите за търпимост. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и без допустнати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е неоснователно възражението за неправилна преценка на съда досежно допуснати нарушения на чл. 35 АПК. Напротив настоящият състав намира, че нареденият за премахване строеж е точно и ясно индивидуализиран като надстрояване на жилищна сграда, като този извод се потвърждава и от установяванията в приетата СТЕ, като в старото съществуващо подпокривно пространство, служещо за изолация между сградата и покрива е реализирано надстрояване с обособяване на жилищен етаж със височина на същия в най високата част от 2,95 м., а в най ниската от 1,95м. и с обособени всички необходими помещения за жилище. Правилен и съответен на събраните в хода на производството доказателства е извода на съда, че в случая се касае за извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а не за текущ ремонт на покрив или за дейности, попадащи в приложното поле на чл. 147 ал. 1 или чл. 151 ал. 1 ЗУТ. Съответен на закона е и извода на съда, че за извършване на строежа, предмет на оспорената заповед, са били необходими строителни книжа, чиято беспорно установена липса, прави същият незаконен и подлежащ на премахване. В тази връзка е правилен извода на съда за материална законосъобразно на заповедта, съответно за наличието на посоченото в нея правно основание по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Съответен на закона и на събраните в хода на производството и преценени в тяхната съвкупност доказателства е извода на съда, че наредената за премахване надстройка на жилищна сграда не е търпим строеж по смисъла на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен много извън разписания в тази разпоредба период. Оспореното решение на АС гр. Пазарджик като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, следва да бъде уважено и да се присъди в минимален размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,