Решение № 15386 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2017 г.

Решение № 15386 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от гр. С. срещу Решение № 890/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1110/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02002016021068-004-001/1.03.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б. и Решение за поправка на АПВ № П-02002016039314-134-001/8.03.2016 г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., издадени на осн. чл. 129, ал. 7 ДОПК, потвърдени с Решение № 100/5.05.2016 г., издадено от Директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага такива за различния размер на сумите, които следва му бъдат възстановени. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и отмени издадения акт за прихващане или възстановяване и поправящотото го решение. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на С. К. С. против Акт за прихващане или възстановяване, поправен с Решение за поправка на АПВ и потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП. АПВ е издаден на основание чл. 129 от ДОПК, по искане за възстановяване, подадено от настоящия касатор, което се иска възстановяване на ДДС в размер на 45 000 лева главница и лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, в размер на 6 950 лева. Съдът е приел за правилни изводите на ораните по приходите. Възраженията на Стоянов са намерени за неоснователни, тъй като с цитираните в жалбата АПВ са били прихващани не само дължими суми по отменен РА № Р-20-1400567-091-01/26.09.2014 г., но и други, декларирани от него задължения, прихванати са и суми за вземания по ИД № 613/2013 г. по описа на ТД на НАП Б., които са били правилно определени като изискуеми към датата на издаване на обжалваното АПВ и като такива законосъобразно са били прихванати срещу подлежащата на възстановяване сума. Установено е още, че в решението за поправка на АПВ, неправилно прихванатата сума в размер на 1 340,41 лв. е посочена като дължим годишен данък по ЗДДФЛ, тъй като от приложената към преписката Справка за общите задължения на жалбоподателя към 1.03.2016 г. е видно, че същата сума е посочена като дължима лихва за невнесен в срок данък по ЗДДФЛ, деклариран с подадената от лицето ГДД № 2000И19823/30.04.2013 г. Неоснователно е възражението на касатора, че отменените с РА № 02-1300170/5.04.2013 г. задължения в размер на 40 034,43 лв. следва да му бъдат възстановени в пълен размер, тъй като плащанията му към бюджета възлизат на 85 126,49 лв., а задълженията му по невлезлия в сила РА № Р-20-1400567-091-01/26.09.2014 г. са в размер на 42 860,48 лв. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Стоянов против АПВ и решение за поправка на АПВ, потвърдени с решение на директора на дирекция "ОДОП" и същия е осъден да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" - Б. разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма и в съответствие с процесуалния и материалния закон. В решението са обсъдени възраженията на Стоянов, като неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Безспорно е установен, че са налице множество издадени на лицето АПВ. Стоянов не е съобразил, че независимо от отмяната на РА с установени задължения 40 034,43 лв. с издадените му АПВ са прихванати и други декларирани от него суми, предвид което внесени от лицето суми, правилно са прихванати от органите по приходите с подлежащи на възстановяване такива. Правилно съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 128 от ДОПК, за възстановяване на претендираната сума в пълния й размер, като недължимо платена или внесена сума за данък, поради което АПВ е постановен в съответствие с материалния закон. Институтът на прихващането и възстановяването на недължимо заплатени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и на лихви върху тях, е уредена в глава 16 "Особени производства", раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. П. специално процедурата по възстановяване е уредена в чл. 129 ДОПК. В случая, органа по приходите се е произнесъл с АПВ по искане на лицето и правилно е установено, че внесеното задължение не е недължимо внесено, поради което дължи възстановяване на суми в размер от 2 285,48 лв. и лихви - 5 592,65 лв. Настоящият състав споделя мотивите на съда, предвид което същите не следва да бъдат преповтаряни. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, в резултат на което е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. От ответника по касацията разноски не са претендирани, предвид което такива не се присъждат и нему. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение