Решение № 231 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2017 г.

Решение № 231 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 1600 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8633/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 513 з-5195/07.07.2016 г. на същия административен орган, с която на М. Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Любомиров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на СДВР е компетентен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание и да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Аргументиран са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като оспореният административен акт е издаден без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая; без да се обсъдят обясненията и възраженията на Тодоров, че не е употребил алкохол преди застъпване на смяна, а установеното наличие на алкохол, констатирано с техническо средство и взета кръвна проба- се дължат на специфично заболяване. Установената от съда фактическа обстановка е, че Тодоров в качеството му на държавен служител/ с подробно описание на заеманата длъжност/ - на 18.10.2015 г., около 09,30 часа в гр. София, кв. Орландовци, ул. "Одеса", срещу № 11 е катастрофирал с управляван от него служебен автомобил. На място водача Тодоров е изпробван с алкотест дрегер, като пробата е отчела 2,03 промила алкохол в издишваният въздух. Взета е и кръвна проба, при изследването на която е констатирано наличие на алкохол в кръвта 1,6 промила. При тези факти е образувано дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение от Тодоров - управление на служебен автомобил след употреба на алкохол. Жалбоподателят писмено възразил, твърдейки, че не е употребявал алкохол, а направените констатации за това/ с техническо средство и изследване на кръвна проба/ - се дължат на заболяването му- цироза на черния дроб и използване на лекарствени средства, за което представил писмени доказателства. Съдът назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на което е неоспорено от страните и съгласно същото – заболяванията на жалбоподателя могат да доведат до положителни резултати при тестване с дрегер и кръвна проба за алкохол, без такъв да е употребяван. При тези факти правилно от страна на съдебния състав е преценено, че не може да бъде направен несъмнен извод, че Тодоров е извършил деяние, с което е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Ето защо, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 35 АПК- не са изяснени всички относими и значими обстоятелства в разглеждания спор; липсват мотиви във връзка с конкретни възражения на санкционираното лице; налице е недоказаност на елементите от приложеният фактически състав. Правилно е прието, че Тодоров е наказан с най - тежката дисциплинарна санкция, без да са установени, допуснати от служителя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, 13 от ЗМВР. Това налага заключението, възприето и от административния съд, че заповедта е постановена без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя - порок, който е самостоятелно основание за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта за налагане на наказание, съставът на Административен съд София - град постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на М. Тодоров сумата 400 лв. разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,