Решение № 192 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6365/2007 г.

Решение № 192 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6365/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). В. Г. М., Д. И. М. и М. И. М., и тримата от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 164 от 31.05.2007 г. по гр. възз.д. № 314/2006 на Добричкия окръжен съд, в частта, с което е отменено Решение № 180 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 204/1998 г. на районен съд - Генерал Тошево по отхвърлените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е постановено ново, с което е признато по отношение на касаторите-ответници по заявените искове, че склад с канцелария с обща застроена площ от 410 кв. м., находящ се в дворно място от 2 745 кв. м., парцел **** кв. 11 по плана на гр. Г. и склад от 450 кв. м., находящ се в дворно място от 2 788 кв. м.парцел **** от кв. 11 гр. Г. принадлежат на правоимащите лица с право на дял по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, като бивше имущество на ТКЗС "Л" гр. Г. Поддържа се, че въззивното решение в обжалваната част, е постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, по жалбата на И. П. М., М. П. Г., М. П. В. М. П. М., Д. П. Я., П. И. Н. /ищци по делото/ е отменил решението на първата инстанция, в частта по отхвърлените установителните искове за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за постройките- склад с канцеларии от 410 кв. м./ намиращ се в парцел **** кв. 11/ и за склад от 450 кв. м /намиращ се в парцел **** от кв. 11/ и е постановил ново решение, с което е 1./ приел на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установено по отношение на наследниците на И. М. М. касаторите В. Г. М., Д. И. М. и М. И. М., че правото на собственост на процесните постройки е имущество, което принадлежи общо на правоимащите лица с дял по чл. 21, ал. 1 ЗСПЗЗ от имуществото на бившето ТКЗС Л. Генерал Тошево и. 2/ оставя в сила решението в останалата част, по отхвърлените ревандикационни искове. Решението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо. Със заявените искове по чл. 108 ЗС съдът е сезиран с искането да бъде установено, че правото на собственост на процесните две складови помещение е на всички бивши член кооператори на бившето ТКЗС "Л" гр. Г. и същите не са разпоредени в полза на И. М., по силата на сключения между него и ЛС на ТКЗС договор. Приемайки, че поради липсата на разпределителен протокол за дяловете и качеството на ответниците, в чието владение са, че са наследници на член -кооператор с дял -т.е. не се владеят без основание, ревандикационният иск не може да бъде уважен, правилно съдът е уважил установителната част, която имплицитно се съдържа в осъдителния равандикационен иск. Именно поради това и релевираните доводи, че имущественото на бившите ТКЗС-та се ликвидира по реда ЗСПЗЗ, но след като е установено какъв е делът на всеки един от бившите член кооператори-страни по делото от общото имущество - § 28, ал. 2 изр. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е неоснователен, тъй като съдът е приел, че следва да се произнесе именно поради лисата на решение за определяне на дяловете само по исковете по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението на въззивния съд е правилно. Исковото производство е образувано по иска, заявен от И. П. М., М. П. Г., М. П. В. М. П. М., Д. П. Я., П. И. Н. срещу И. М. М. /починал в хода на делото и оставил за наследници по закон В., Д. и М. М., които са поддържали, че като наследници на М. П. М. бивш кооператор в ТКЗС "Л" гр. Г имат качеството на правоимащи лица с право на дял по см. на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от дворно място от 2 745 кв. м., парцел **** кв. 11 ведно с построената масивна постройка - склад с канцелария от 410 кв. м. и дворно място от 2788 кв. м., парцел **** от кв. 11 заедно със склад 450 кв. м. и дворно място от 1 968 кв. м., парцел **** кв. 11 по плана на гр. Г. да искат да бъде установено по отношение на ответника И, на основание чл. 28 ЗСПЗЗ, че описаните недвижими имоти са общата собственост. Правният интерес от заявения иск по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ /като преюдициален на иска по чл. 108 ЗС, която част не е предмет на обжалване/, се обосновава от факта, че по силата на Договор между ЛС на ТКЗС и И. М. М. от 30.11.1994 г. за продажбата на складовите помещение/ построени върху държавна земя/, последният се счита за собственик на складови помещение. Процесните складови помещения са имущество, принадлежало на бившето ТКЗС "Л" гр. Г. т. е. имущество на прекратена по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организация. Това имущество, по силата на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото не е било надлежно разпоредено от ЛС, е съсобствено на правоимащите право на дял бивши член кооператори - § 28, ал. 2 от ЗИД ЗСПЗЗ. Касае се до специфичен вид съсобственост, поради което и ликвидирането има отклонения от общите правила на ЗС - чл. 27, ал. 5 ЗСПЗЗ, чл. 30, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, чл. 52 ППЗСПЗЗ. Правомощието по разпределение на имуществото в натура, съгласно § 13 от ЗПР на ЗСПЗЗ/ а последствие след прекратяване на правомощията им по силата на § 28 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ. Бр. 45/1995 г./ е на Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ/ редакция ДВ. Бр. 8/1993 г./ дълготрайните материални активи на бивши ТКЗС и други организации, образувани въз основа на тях, се разпределят между лицата с право на дял и могат, чрез търг да бъдат разпоредени на трети лица. Търгът се провежда само ако лицата с право на дял, не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове, а когато такива лица/ с право на дял/ са заявили желание, то търгът се провежда измежду тях- арг. ал. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 6, ал. 2-4 Наредба за търговете (отм.). И. М., а след смъртта му неговите наследници, като член - кооператор срещу своя дял е получил правото на собственост на процесните две складови помещение: склад с канцеларии - 410 кв. м. и склад от 450 кв. м на стойност от 214 503 лв., като сумата 208 173 лв. е погасена с талони, а разликата евнесена по с/ка на ЛС на ТКЗС "Л" през 1993 г. Владението на тези помещение е предадено още 1993 г., а през 1994 г. са оформени два договора за продажба на основание чл. 48 ППЗСПЗЗ, по силата на които ЛС на ТКЗС "Л" в ликвидация от 30.11.1994 г. възлага на И. М. в собственост имущество на стойност 157 720 лв. и на стойност 56 783 лв., като алтернативно като основание за правото на собственост се релевира придобивна давност за времето от предаване владението на процесните складови помещения. Спорен по делото е въпросът за валидността на договорите от 1994 г. .легитимиращи И. М. М. за собственик на складовите помещения. С оглед събраните доказателства и направения от съда задълбочен и всестранен анализ, изводите, че И. М. не е станал собственик по силата на възложените му в дял с договорите от 1994 г. от ЛС на ТКЗС "Л" склад с канцелария на 410 кв. м. и склад от 450 кв. м., са правилни и законосъобразни. С оглед на направеното оспорване и съгласно чл. 127 ГПК (отм.), в тежест на страната, която черпи права от оспорения факт - надлежно проведена процедура по разпределение в натура на имущество на бивше ТКЗС по чл. 48 от ППЗСПЗЗ, е да ги установи при условията на пълно и пряко доказване. Липсата на ангажирани доказателства, че са спазени изискванията на чл. 48, ал. 8-10 от ППЗСПЗЗ т. е. имало е обявен търг, на който търг никой не се е явил и само И. М., като правоимащ с право на дял е поискал възлагане на дълготрайните материални активи ма бившето ТКЗС. В тази насока съдът е анализирал писмените доказателства- копие от местна преса за обявени търгове за имущество на бившето ТКЗС, от които безспорно не може да се прави извод, че именно складовите помещения са били обект на някоя от тържните процедури. Законосъобразни са изводите на съда, че сключените договори от 1994 г. межди ЛС на ТКЗС "Л" и И. М., не могат да породят вещно-правни последици, тъй като не е установено/ при категоричните данни по делото за състава и лицата, членове на ЛС/, че от страна на прехвърлителя, лицата подписали договорите са имали надлежна представителна власт. В контекста на установеният порок при сключване на договорите от 1994 г. - неспазване на изискванията на чл. 48 от ППЗСПЗЗ, спорът дали писмената форма е била необходимата форма за сключване на договорите, поради липсата на специална нормативна регламентация/ по арг. на § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /1997 г./ и действието на чл. 18 от ЗЗД, или формата за валидност е нотариалната, се явява ирелевантен. Правилно и законосъобразни са изводите на съда, че правото на собственост на складовите помещение, не може да бъде признато и на релевираното оригинерно придобивно основание - придобивна давност Когато деривативното правното основание /сделката/ е нищожно, то владението осъществявано въз основа на такава сделка не може да бъде добросъвестно - арг. чл. 70 ЗС. Ето защо съдът, съобразявайки, че договорите са сключени 1993 г., делото е заведено на 02.07.1998 г., е направил законосъобразният извод, че не са налице предпоставките чл. 79, ал. 1 ГПК за придобиване имотите и на алтернативно релевираното основание. Правилни и законосъобразни за изводите на съда, че касаторите- ответници по делото не установяват надлежен титул за собственост на дворните места, върху които са изградени складовите помещение. По делото е представен констативен НА № 198/1997 г., с който И. М. М. е признат за собственик на основание покупко-продажба на дворно място от 2 745 кв. м., парцел **** кв. 11 ведно с построената масивна постройка- склад с канцелария от 410 кв. м. и дворно място от 2788 кв. м., парцел **** от кв. 11 заедно със склад 450 кв. м. и дворно място от 1 968 кв. м., парцел **** кв. 11, както и Договор № 2Р /08.11.1995 година и Договор № 1Р / 08.11.1995 г. и Nо 61Р/17.09.1995 г. между упълномощени от МЗХ лице и И. М. М. - за предмет -покупка на правото на собственост- държавна земя - съответни парцели 3,4 и 5 от кв. 11 Генерал Тошево/ за тези парцели, бивша собственост на АПК Л. С отменителното решение на ВКС е указано, че за да има валидно разпореждане на терен, с хипотезите на застрояване, то този терен следва да има характеристиката на прилежащ терен. С обжалваното решение, при констатацията на изслушаната при новото разглеждане на делото от въззивния съд експертиза и писмени доказателства, обяснителни бележки във връзка с парцелирането, че процесните дворни места имат функционалната характеристиката на земя - прилежащ терен към постройките и съответстват по площ на нормативно установените критерии, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че не може да зачете правото на собственост в полза на приобретателят И. М. -респ. неговите наследници, тъй като само в качеството/ каквото И. М. няма / на собственик на складовете/ получено в дял имущество на бившето ТКЗС "Ленин/, може да са сключи валидно сделката за придобиване правото на собственост на терена, а щом няма надлежно придобита собственост на дълготрайните активи-то не може да се придобие и земята като прилежащ терен. Материално-правната законосъобразност на една сделка изисква пълното и съответствие от гл.т. на форма и съдържание и точно спазване изискванията на императивните правила на действащия правен режим към датата на сключването и. Процесните дворни места са недвижим имот - бивша земеделска земя. Върху терена има изградени складови помещения, дълготраен материален актив на заличеното ТКЗС - "Л" гр. Г. организация по см. на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и подлежащ като имущество на разпределени по реда на чл. 48 и сл. ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ /в редакция ДВ, бр. 79/96 г./ правото на собственост върху незастроената част от земята около сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - прекратените ТКЗС и др. организации, както и върху застроената част, може се придобие от лица, които са придобили сграда. С разпоредбата на чл. 45а ал. 1 изр. I-во на ППЗСПЗЗ / редакция ДВ.б. 122/1997 г./ се определени условията за извършване на продажба на такава земя- със статут на застроена или прилежаща към сградата земя -по искане на собственика на сградата, без търг от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с писмен договор, подлежащ на вписване в Службата по вписванията. Граматическото, логическо и историческо тълкуване на правната норма, уреждаща правилата за продажба на незастроена земя, прилежаща към сграда, имущество на ликвидираните ТКЗС и др.организации, образувани въз основа на тях/ т. е.принадлежали на организациите по см. на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ или застроена такава земя, налага извода, че условие без което не може да се извърши сделката/ conditio sine qua non/ е купувачът да е собственик на сградата. Липсата на този основен елемент от фактическия състав за придобиване незастроен терен като прилежащ към сграда, разпоредена по реда на чл. 48 и сл. ППЗСПЗЗ обуславя нищожност на сделката, като сключена в нарушение на императивно формулирани изисквания на закона- т. е. чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ в редакцията му ДВ. Бр. 79/96 г./. След като по делото е безспорно, че поради неспазени императивни нормативни изисквания, И. М. не е станал собственик на сградите- дълготрайни активи на бивше ТКЗС "Л", законосъобразно е прието, че същият-респ. неговите наследници не могат да се легитимират като изключителни собственици на дворните места. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия