Решение № 8979 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Централната избирателна комисия против Решение 381/27.02.2023г., постановено по адм. д. 2870/22 г. от Административния съд Пловдив. С обжалваното решение Централната избирателна комисия е осъдена да заплати на Д. Г. Й. от гр. Пловдив, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2017г. до окончателното й изплащане, претърпени от нея в периода от 10.04.2017г. до 07.11.22г. в резултат на неизбирането й за общински съветник при Общински съвет гр. Пловдив, вследствие на Решение 613-МИ/10.04.2017г. и Решение 614-МИ/10.04.2017г. на Общинска избирателна комисия-Пловдив, отменени като незаконосъобразни с решения на Върховния административен съд, постановени по адм. д. 8282/2017г. и по адм. д. 6705/2017г. по описа на същия съд. Със същото решение ЦИК е осъдена да заплати на Д. Й. разноски по делото в размер на 660 лева. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението. Основното оплакване е за недоказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди, които да са резултат от отменените решения на Общинската избирателна комисия. Възразява се също така, че не е установено по делото, че негативните преживявания на ищцата надхвърлят прекомерно нормалното възприемане на факта на приетото от ОИК-Пловдив решение. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът в касационното производство Д. Г. Й., чрез своя процесуален представител адв. Гьошев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска потвърждаване на решението. Претендира разноски за касационното производство. Върховната административна прокуратура /сега Върховната прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, респективно за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационно обжалване, което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Приел е от фактическа страна, че в резултат на оспорване от ищцата на две решения на Общинска избирателна комисия Пловдив, отменени като незаконосъобразни и връщане от съда на преписката на ОИК-Пловдив, ищцата е обявена за избрана с решение на ОИК-Пловдив от 14.11.17г. за общински съветник от листата на БСП. Първоинстанционният съд е възпроизвел в решението показанията на разпитаните по делото двама свидетели относно изживяванията и емоционалното състояние на ищцата, през периода, в който тя е очаквала да заеме мястото на общински съветник, на избраната за народен представител общинска съветничка, но вместо това, ОИК-Пловдив обявява за избрано друго лице от листата на БСП, докато решението на ОИК не е отменено от съда и преписката е варната на ОИК, в резултат на което обявяват за избрана ищцата. От правна страна, административният съд е преценил, че ЦИК в качеството й на юридическо лице и първостепенен разпоредител с бюджет е надлежният ответник. Административният съд е приел, че след като двете решения на ОИК-Пловдив, засягащи неблагоприятно ищцата са отменени по съдебен ред, в резултат на оспорването им от нея, то е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Съдът е кредитирал изцяло събраните по делото свидетелски показания въз основа на които е приел, че на ищцата е причинено негативно психическо състояние, изразяващо се в първоначален шок, дълбоко разочарование, безпокойство и социална изолация, както и загуба на доверие в държавните институции. Съдът е приел, че интензитетът на посочените негативни изживявания ги определя като претърпени неимуществени вреди. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че така преживените психологически негативи са в резултат на незаконосъобразните решения на ОИК-Пловдив. Относно размера на следващото се обезщетение, съдът е съобразил интензитета на преживяното от ищцата, както и това, че незаконосъобразните актове са два и периода/ повече от 5 години/, през който вредите са търпени. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неправилно решението. Съдът неправилно е приложил материалния закон. От събраните по делото свидетелски показания не може да се направи извода, до който е стигнал административния съд, а именно, че негативните преживявания на ищцата, установени от свидетелите са с интензитет и продължителност, които ги характеризират като неимуществени вреди. Напрегнатото очакване, нервност, неудоволетвореност биха могли да се определят като присъщи емоции за всеки кандидат в избори, получил резултат от вота на избирателите, различен от очаквания от него. С решението си да упражни и упражнявайки пасивното си избирателно право, кандидатът вече е преценил и се е съгласил, или би следвало да го е направи, че притежава емоционалния капацитет, да се справи, без да си навреди, с емоционалната натовареност, свързана с преживяванията, съпътстващи изборния процес и събитията, свързани с него. Показанията на двамата разпитани свидетели, че в резултат на въпросните незаконосъобразни решения на ОИК ищцата е била обезверена, на ръба да бъде напълно обезсърчена, в депресивно емоционално състояние, не съвпадат с обстоятелството, споделено и от двамата свидетели, че ищцата отново се е явила на изборите за общински съветници, проведени през 2019 година. Също така, от показанията на св. С. се установява, че ищцата е споделяла с него, че се чувства предадена, че е станала жертва на нерегламентирани борби, които са нямали нищо общо с правото и с избирателния процес. Свидетелката Д. казва Обидата, която имаше тя беше от това, че в партията ни поставиха на разделителна линия. От едната страна Д., от другата Д. и ние трябваше да вземем страна. От данните от тези показания следва, че обидата и разочарованието на ищцата, които могат са се определят като емоции с по-висок интензитет от присъщите, са в пряка-причинно следствена връзка с действия на съпартийците й, а не с решенията на ОИК. За негативните си изживявания, свързани конкретно с незаконосъобразните решения на ОИК, ищцата морално е компенсирана със самата отмяна на решенията на ОИК, които съдът е преценил като незаконосъобразни. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То следва да се отмени, а предявеният иск се отхвърли ведно с предявената във връзка с него акцесорна претенция за лихва. С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението на първоинстанционния съд в частта, в която ЦИК е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото, а вместо това на ЦИК се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които своевременно са поискани, както пред първоинстанционния съд, така и в касационната инстанция. На ЦИК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 лева, по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд