Решение № 3001 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15759/2008 г.

Решение № 3001 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15759/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на извънредните ситуации юрисконсулт Бойко Александров, срещу решение № 12582 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 9723 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Вилям Костов Попов оспорва същата като неоснователна лично и чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е било решение № 2 от 11.09.2007 г. на министъра на държавната политика при бедствия и аварии за частичен отказ за достъп до обществена информация по п. 3, п. 5, п. 6, п. 7 и п. 8 от него. То е постановено в резултат на подадено заявление с ре г. № 21-В-86 от 10.08.2007 г. за достъп до информация от Вилям К. Попов и е във връзка с решение и обявление за провеждане на процедура за избор на изпълнител по ЗОП за изграждане на национален Център за аерокосмическо наблюдение. В мотивите на първоинстанционното решение подробно е обсъдена законосъобразността на обжалвания административен акт по конкретните пунктове, по повод на които съдът е бил сезиран, като за всеки един от тях е изложил правни изводи. Преценката му е за незаконосъобразност на същия по тях и конкретно по п. 3, п. 5, п. 6 и п. 7 и за законосъобразността му по п. 8. По п. 3 лицето е поискало "списък на всички фирми, участвали в проекта - проектант, изпълнител, доставчик на апаратура, производител на апаратура и др.". Административният орган се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и е отказал да предостави исканата информация, понеже достъпът засяга интересите на трето лице - избраният за изпълнител. Същото с писмо изх. № 7916 от 22.08.2007 г. е отказало да даде съгласие за предоставяне на исканата информация на трети лица. Решаващият съд е изложил доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, че административният орган е трябвало да докаже, че съществува необходимост от съгласие на трето лице, т. е. дали има наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено обстоятелство. Приел е също, че е налице разминаване между предмета на искането и предмета на отказа, както и че е нарушен чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, който изисква 7-дневен срок, в който съответният орган е длъжен да поиска изрично съгласие на третото лице. Същият започва да тече от регистрацията на заявлението. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила, съответно на последната разпоредба, понеже искането е от 10.08.2007 г., а съответно запитването до третото лице е от 17.08.2007 г. Отговорът на същото е от 23.08.2007 г., а административният акт е издаден на 11.09.2007 г. Не следва да бъде споделен и доводът, че е налице разминаване между предмета на искането и на отказа, понеже по п. 2 от заявлението искането е "за документи за обявяване на държавна поръчка за проектиране и изграждане на ЦАКН, списък на участвалите в търга и основанията за избор на изпълнителя", като по него не е налице отказ. Искането по п. 3 е цитирано по-горе и по него има отказ, който е на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Действително административният орган не е обосновал от фактическа страна необходимостта от съгласие на третото лице, но от съдържанието на самото заявление е видно, че се засягат интереси на това лице, което се определя от предмета на обществената поръчка, който е специален, а именно "Център за аерокосмическо наблюдение" и исканата информация, свързана с изпълнението на проекта - проектант, изпълнител, подизпълнители, производители на апаратура и пр. Освен това в компетентността на административния орган е да направи преценка в условията на оперативна самостоятелност относно обема на исканата информация и начина на нейното разкриване. Следва да бъде споделен касационният довод, че касаторът се явява възложител по обществената поръчка, респ. третото лице се явява изпълнител, съответно страна по договора. За възложителя е без значение кои са подизпълнителите, съответно проектант, доставчиците на апаратура, производителите на последната и за тях той не би могъл да предостави информация, каквато заявителят може да поиска непосредствено от изпълнителя по договора. Обжалваното решение в тази част на спора е неправилно. По п. 5 лицето е поискало "достъп до всички документи по поръчване, проучване (за всички етапи до окончателното завършване), проектиране и изпълнение на проекта, предоставени от изпълнителя (изпълнителите) с възможност за копиране на интересуващи го части от документите". Административният орган се е позовал отново на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като според него достъпът засяга интересите на трето лице, което не е дало съгласие за даване на исканата информация. Решаващият съд е обосновал преценка за незаконосъобразност на акта в тази му част по изложените по-горе съображения, както и тези, че исканата информация е свързана с реалната подготовка и самото изграждане на центъра, а не до представяне на проекти, оферти и др. документи в проведеното възлагане на обществената поръчка. Според него достъпът е до документи, а не до обществена информация, съответно отказът би бил законосъобразен, ако бяха изложени фактически и правни основания от административния орган затова. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част на спора е налице противоречие в изложените от съда мотиви, понеже той приема, че информацията е относно реализиране на проекта, а от друга, че искането е за документи, а не до обществена информация. Следва да се приеме, че в случая се иска информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, материализирана с оглед на ал. 3 от с. разпоредба от ЗДОИ в посочените в искането документи, която е относима до търговскоц-правните отношения във връзка с реализиране на проекта, които са с частноправен характер, каквото становище е застъпено и от представителя на прокуратурата. Поради това правилно административният орган се е позовал на посочената разпоредба и е отказал исканата информация, още повече, че лично заявителят при това положение би могъл да я получи от изпълнителя по договора за обществена поръчка, а не по реда на ЗДОИ. По повод застъпената теза от ответната страна по касационната жалба, че касаторът се явява задължено лице на още по-голямо основание с оглед новата разпоредба на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ (изм., ДВ, бр. 104 от 5.12.2008 г.), то следва да се има предвид, че тя е в сила от 9.12.2008 г. и към момента на постановяване на обжалвания акт тя не може да бъде съобразена от административния орган, респ. съдът не може да се позовава на нея при преценка законосъобразността на издадения от него акт. По п. 6 от заявлението лицето е поискало "копия от спътниковите снимки за времето от 16.07. до 16.08.2007 г.". Административният орган се е позовал на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, като е отказъл достъп, понеже спътниковите снимки са свързани с оперативната подготовка на актовете на органите и нямат самостоятелно значение. Въз основа на тях се вземат съответни управленски решения за действия на силите на единната спасителна система при бедствия. Съдът е обосновал преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт и в тази му част, като според него е налице противоречие с чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, като позоваването на цитираната по-горе разпоредба е несъстоятелно. Спътниковите снимки представляват служебна информация, съгласно чл. 11 от ЗДОИ, като няма доказателства тази информация да е свързана с конкретна оперативна подготовка на актове на министъра на извънредните ситуации. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно в тази част на спора. Действително спътниковите снимки представляват служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и съгласно чл. 13, ал. 1 от с. закон достъпът до нея е свободен. Същата разпоредба, но в ал. 2 предвижда възможността достъпът до нея да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. В компетентността само на административния орган е да прецени кога може да се позове на предвидените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези, при които достъпът може да бъде ограничен, което последно обстоятелство в спора трудно може да бъде обосновано с оглед спецификата на административния орган, като орган на изпълнителната власт с компетентност при извънредни ситуации. В случая не е налице изтичане на 2-годишния срок от създаването на информацията, за да отпадне обсъжданото ограничение. Ответната страна по касационната жалба не може да се позовава и на надделяващ обществен интерес по смисъла на т. 6 от ДР на ЗДОИ по изложените по-горе съображения относно действието на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ във времето занапред. По п. 7 лицето е поискало да му се предостави информация относно "приносът от едномесечното функциониране на ЦАКН по разкриване, предупреждаване и управление на възникналите през този период горски пожари и тежки наводнения". Административният орган се е позовал на обстоятелството, че исканата информация не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ на този етап, доколкото би съдържала оценъчни елементи и критерии и не е обективирана в официален документ, изходящ от министерството. Решаващият съд е приел, че отказът е необоснован, в противоречие с предмета на търсената информация. Лицето не е търсило оценка от страна на административния орган за ефективността на центъра за определен период, а е запитало какъв е "приносът". Настоящият съдебен състав намира, че исканата информация е такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и същата е свързана с обществения живот в РБългария, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто се явява касаторът. Заявителят има право на исканата информация, като следва да се направи преценка, че решението в тази му част е правилно. Не може да се сподели довода на касатора, че не е могъл да предостави исканата информация по обективни причини, а именно едномесечното съществуване на ЦАКН, понеже същият има законово задължение да предоставя такава при наличие на законовите предпоставки затова, което не е времево ограничено, освен посоченото по-горе изключение по чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже в производството пред настоящата инстанция не е участвал неин процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд