Решение № 9913 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. срещу Решение 327 от 26.02.2025 г., постановено по административно дело 6/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон. Сочи се противоречие с Принципа за върховенство на правото на Европейския съюз. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Бобошево изразява становище за неоснователност на касационната жалба в отговор и в писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 327/26.02.2025 г., постановено по административно дело 6/2025 г., Административен съд - Кюстендил e отхвърлил жалбата на Н. М. М., срещу Заповед Д-КН-БШ-ВС-8/21.11.2024 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Бобошево, с която на основание чл.14а, ал.3 от ЗСП е наредено на лицето да възстанови неправомерно получените социални помощи в общ размер на 546,95 лв. С Решение 10-РД06-0024/17.12.2024 г. Директорът на РДСП Кюстендил е отхвърлил жалбата срещу подадената Заповед Д-КН-БШ-ВС-8/21.11.2024 г. на Директора на ДСП Кюстендил. Съдът е приел, че посочената парична сума като социална помощ е получена без правно основание и при наличието на недобросъвестност от страна на жалбоподателя, поради което подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Първоистанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл.14а, ал.3 от ЗСП и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена в съответствие и с приложимия материален закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че Н. М. при подаване на заявление-декларация на 17.10.2023 г. за отпускане на социални помощи не е декларирал получените от Държавен фонд Земеделие суми в размер на 1575,87 лева, които попадат в шестмесечния период, преди подаване на заявление-декларацията, поради което не са включени при определяне на средномесечен доход, съгласно чл.4, ал.1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008г., във вр. с чл.26, ал.4, т.1 ППЗСП. В следствие на което, при изчисляване на средномечения доход на Н. М., при включване на недекларираните суми, доходът би надвишил определения праг съобразно чл.2, ал.4, т.2 Наредба РД-07-5 от 16.05.2008г. От писмо 07-1200/22699/08.11.2024 /л.39 и сл. от дело 6/2025 на АС - Кюстендил/ от ДФ Земеделие се установява, че Н. М. е регистриран като земеделски производител от 07.07.2021 г. и през 2023 г. е получил финансово подпомагане по схеми и мерки в размер на 6 476,00, като конкретно за периода 01.04.2023 г. 30.09.2023 г. е получил плащания в общ размер на 1 575,87 лева, представляващо помощ, подпомагане по схеми и мерки за земеделските производители. Доказателствата по делото формират категоричен извод, че в подаденото от Н. М. заявление декларация е декларирал, че е женен, с двучленно семейство със съпругата си М. В. М.. В подадената декларация М. декларира, че доходите на семейството са формирани от пенсия за осигурителен стаж и възраст за него и съпругата му, като в раздел V т. 2 за доходи в областта на селското, горското и водното стопанство е декларирал, че семейството му не е получавало доходи от този вид. Съгласно разпоредбата на чл.14а, ал.3 от ЗСП, в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. В посочената хипотеза недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Kонстантната съдебна практика приема, че "недобросъвестност ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане"/Решение 3247 от 24.03.2015 г. по адм. д. 14220/2014 г. ВАС-VI отд./. Както бе посочено, за да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповедта, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. Категорично, ако касаторът бе декларирал обстоятелството, че за периода 01.04.2023 г. 30.09.2023 г. е получил плащания от Държавен фонд Земеделие в общ размер на 1 575,87 лева, представляващо помощ, подпомагане по схеми и мерки за земеделските производители, той не би попаднал в кръга на лицата имащи право на социална помощ. При безспорно установени неправомерно получени суми от страна на Н.М., правилно административният орган е наредил възстановяването им с издаване на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Бобошево. Не се споделят изложените в жалбата оплаквания относно липсата на недобросъвестност. В заявленията/декларации подадени от жалбоподателят, изрично в т.9 и т.12 се съдържа информация до заявителя, че в случай че получава други помощи следва същите да бъдат декларирани. Неоснователни са бланкетно посочените касационни доводи за неправилно прилагане на Правото на ЕС. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, Н. М. М. следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221,ал.2,предл.1 от АПК, Върховният административен съд, Първи състав на шесто отделение,