Решение № 15992 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13426/2016 г.

Решение № 15992 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13426/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. Е. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. И. И. от Адвокатска колегия - В., срещу Решение № 125/12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на Е. А. Е. срещу Заповед с рег. № 03-050-РД/2.06.2016 г. на директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - В., с която е постановен отказ за финансиране по заявление по проект ИД № 05/06/1/0/02452. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. В., редовно призован, не се представлява. В представеното писмено становище изготвено от пълновмощника си - юрк. Гачев оспорва касационната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. Прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да се остави без уважение, респективно да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение, като счита че не са налице касационните отменителни основания, поради което решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на Е. А. Е. от гр. В., против заповед № 03-050-РД/29 от 2.06.2016 г. на директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - В., обективираща постановен изричен отказ за финансиране по заявление на жалбоподателя по проект ИД № 05/06/1/0/02452. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от директора на ОД на ДФЗ - В., в качеството му на административен орган, разполагащ с материална компетентност. В § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че "Разплащателна агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" установява правомощие на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, какъвто е и настоящия случай. От представените писмени доказателства (в т.ч. заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на ИД на ДФ "Земеделие") съдът, е установил, че обжалваният административен акт - заповед 03-050-РД/29 от 2.06.2016 г. е издадено от компетентен орган, а именно от заемащия длъжността директор на ОД на ДФЗ - В. към момента на постановяването му. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма, подписан е от издателя й и съдържа както наименование, така и дата на издаване, която може да се установи от поставения изходящ номер на акта. Освен това в същия са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването му. С оглед на това съдът намира, че са налице изискващите се съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и мотиви на акта. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като вписаните в заповедта и контролния лист основания обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. В настоящия случай в заповедта се съдържа позоваване на извършени преди издаването й проверки, за резултатите от тях и издадени актове на други органи. Тези документи и установените с тях правнорелевантни обстоятелства са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност при осъществяване на производството от административния орган и не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В своята съвкупност те изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания. На следващо място административния съд е приел, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на оспорващия за незаконосъобразност на извършената проверка на 26.01.2016 г. е неоснователно, тъй като административния орган е разпоредител с бюджетни средства и е в правото си да прави всякакви проверки, в т.ч. и такива на място, за да установи наличието на всички законоустановени предпоставки и условия за предоставяне на поверените му финансови средства. В този смисъл не може да се приеме, че нормата на чл. 25 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 създава каквато и да било забрана за извършване на проверки след изтичане на три, респ. четири месеца от подаване на съответното заявление за подпомагане. В допълнение на този извод е и обстоятелството, че при извършената проверка е осигурено присъствието на заявителя, чиито права не са нарушени по никакъв начин. Именно при тази последна проверка е установено същественото разминаване между броя на наличните и заявените за подпомагане птици, както и липсата на каквито и да било данни за наличие на обективни причини за това разминаване, което е обусловило издаването на процесния административен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесния административен акт са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т.н./ с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед. Позоваването извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с гореизложеното, посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неизлагане на мотиви в административния акт следва да се приемат за неоснователни. На следващо място следа да се приеме, че административния съд правилно е достигнал до извода, че не може да се приеме, че нормата на чл. 25 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 създава каквато и да било забрана за извършване на проверки след изтичане на три, респ. четири месеца от подаване на съответното заявление за подпомагане. В допълнение на този извод е и обстоятелството, че при извършената проверка е осигурено присъствието на заявителя, чиито права не са нарушени по никакъв начин. Именно при тази последна проверка е установено същественото разминаване между броя на наличните и заявените за подпомагане птици, както и липсата на каквито и да било данни за наличие на обективни причини за това разминаване, което е обусловило издаването на процесния административен акт. За яснота следва да се отбележи, че след извършената проверка на място на 26.01.2016 г., с която е констатирано, че провереното помещение за отглеждане на пъдпъдъци няма изградена вентилация и отопление. Открити били 3 - броя клетки на 4 - реда. Само в една от клетките са открити 100 бр. пъдпъдъци, като е посочено че липсва система за поене на птици. След проверката, жалбоподателят е представил декларация, с която декларира обстоятелството, че поради метрологичните условия и отрицателните температури, постепенно птиците са умрели, като е посочил, че за тази загуба ще представи документи в срок до 27.01.2016 г. По делото не са били ангажирани доказателства в този смисъл. Следователно административния орган правилно е извел, че предвид предприетите действия и направените констатации, и предвид изчисления размер на СПО на стопанство, кандидата не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение