Решение № 13774 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2011 г.

Решение № 13774 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Асо - Соня Иванова", подадена чрез пълномощник, срещу решение № 8582 от 16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4025/2011 г. по описа на от III отделение на Върховния административен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в касационното производство - министърът на отбраната на Република България, чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображение в устната пледоария, е незаконосъобразна. Допълнително се сочи, че дори условно да се приеме, че е налице релевантна законодателна промяна от м. 01.2007 г. при безспорни данни, че заповедта е издадена три години по-късно, е очевидно, че тя не отговаря на целта на закона, което е нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Върховният административен съд - петчленен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповед № ЗС-246 от 15.10.2009 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) са били иззети от ЕТ "Асо - Соня Иванова" обособени части от недвижим имот - държавна собственост, представляващи обекти - ресторант "Вежен", ресторант "Лятно чеверме" и ресторант "Централен", намиращи се в почивен комплекс "Рибарица", с. Рибарица, общ. Тетевен, поради това че имотите се държат на отпаднало правно основание. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съображенията за това са били, че оспорената заповед се отнася до обекти публична държавна собственост. Съдът е приел, че с изменението на чл. 16, ал. 1 от ЗДС, (ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г, в сила от 1.07.2007 г.), имотите - публична държавна собственост, не могат да се предоставят на трети лица, освен в случаите на отдаване под наем за срок от 5 г. и концесия, при условията на чл. 16, ал. 2 и 5, чл. 16а от ЗДС. Въз основа на този факт е направил извод, че нормата е императивна, т. е. не допускала отклонение от предвиденото правило за поведение. По тази причина, макар и действаща занапред, същата установявала режим на управление на имотите - публична държавна собственост, несъвместим с този по договора от 21.04.2006 г. сключен между страните по делото. С решението тричленният състав е приел, че въз основа на законовото изменение на ЕТ "Асо - Соня Иванова" е било изпратено писмо № 10814 от 06.10.2009 г., с което е уведомен, че следва да счита договора за прекратен, като въз основа на това прекратяване била издадена заповедта предмет на делото с правно основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Съгласно чл. 80а от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от с друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В конкретния случай в обжалваната заповед е посочено, че имотът се държи на отпаднало основание, тъй като сключеният договор за имота е прекратен на осн. чл. 23, б. "д" от договора (поради промяна на нормативния режим - изменение на Закона за държавната собственост, с което отпада възможността за сключване но договори за съвместна дейност). В този случай, преценката за законосъобразност на заповедта следва да включва преценка, налице ли е прекратяване на договора към момента на издаване на обжалваната заповед, което от своя страна налага да се прецени, доколко е осъществено соченото фактическо основание за прекратяването му. Законосъобразно, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с изменението на чл. 16, ал. 1 от ЗДС, (ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г, в сила от 1.07.2007 г.), имотите - публична държавна собственост не могат да се предоставят на трети лица, освен в случаите на отдаване под наем за срок от 5 г. и концесия, при условията на чл. 16, ал. 2, ал. 5, чл. 16а от ЗДС, както и че тази норма има императивен характер, т. е. не допуска отклонение от предвиденото правило за поведение. Следователно след 1.07.2006 г., от когато е влязъл в сила този текст на закона отпада възможността за имоти - публична държавна собственост да могат да бъдат сключвани договори за съвместна дейност. На тази основа като се изхожда от обстоятелството, че имотите предмет на изземване с оспорваната заповед на министъра на отбраната имат характер на публична държавна собственост, то е възникнала хипотезата на чл. 23, б. "д" от сключения договор за съвместна дейност, при която този договор може да бъде развален. При наличието на волеизявление в този смисъл от страна на наемодателя, то договорът е бил прекратен, поради което пък е възникнала хипотезата на чл. 80а ЗДС. Като е достигнал до същия извод, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от тези съображения, Върховният административен съд - петчленен състав,