Решение № 12794 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2017 г.

Решение № 12794 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Б.-С. Б." гр. И., бул. "Ц. О." .№..., представляван от С. Й. Б., чрез адв. К. Чанков, против Решение № 6266 от 14.10.2016 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 2643/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № Р-22002315003251-091-001/12.12.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., потвърден с Решение № 270/16.02.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е нищожно и недопустимо, евентуално- неправилно като постановено при пороци по чл. 209 АПК, изразяващи се в: 1/ несъобразяване от страна на решаващия съд, че РА е нищожен поради обстоятелството, че заповедите за определяне на лицата, които да извършат ревизията са издадени по време на ползване на отпуск от страна на натовареното да възлага ревизи длъжностно лице Г. И. М.; 2/ игнориране от страна на решаващия съд на съществените процесуални нарушения при издаването на РА; 3/ нарушаване на правилата за разпределение на доказателствена тежест и 4/ необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки при представянето на редовни фактури за тях. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - ДД"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която е потвърден с Решение на ДД"ОДОП" относно установените данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2014 г. в размер общо на 13 600,67 лв. и съответните лихви по фактури на "В. Коцев 81"ЕООД, "Д. Т. К."ЕООД, "А и М"Дунай"ЕООД, "Лил транс 7"ЕООД с предмет предимно ремонтни услуги на автомобили, а по четири фактури на "В. Коцев 81"ЕООД - услуги по почистване на терени, рязане на просеки, изнасяне на сеч. Основанието за определяне на задълженията е непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици, поради недоказване от страна на ревизирания, че фактурите отразяват действително осъществени данъчни събития. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизирания търговец, първоинстанционния съд след подробно обсъждане на събраните доказателства за всеки един от процесните доставчици, приел, че констатациите на ревизиращите са обосновани, а ревизираното лице не е доказано спорните факти с правно значение. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА поради липса на компетентност на лицето, възложило ревизията. Заповедта за възлагане от 08.05.2015 г. е издадена от М. С. Х. на длъжност Началник- сектор, в качеството й на заместник на Г. И. М., на същата длъжност. В административната преписка са представени доказателства за разрешен 9 дни платен годишен отпуск на Г. И. М., във връзка, с което със Заповед № 3128.12/28.04.2014 г. М. С. Х. е натоварена да изпълнява задълженията на отсъстващия за времето от 07.05. до 16.05.2014 г., като и двамата служители на НАП са определени за компетентни да възлагат ревизии със Заповед № РД-01-552 от 07.05.2013 г. на директора на ТД на НАП С.. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че основният предмет на дейност на ревизирания търговец е оказване на пътна помощ и репатриране на увредени автомобили в страната и чужбина, за което търговецът разполага с персонални и технически ресурси, има сключени договори с Национална служба за пътна помощ /НСПП/ и 10 застрахователни дружества, изброени в РД, както и притежава собствени специални автомобили за пътна помощ. В съгласие със задължителното тълкуване на СЕС на Директивата по ДДС и съдебната практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките, по които се претендира правото на данъчен кредит и връзката им с независимата икономическа дейност на получателя са условия, без които не може да се признае претендираното право, както и че тежест на ревизираното лице е да докаже посочените факти с правно значение, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. Съдът е извършил конкретно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства относно всички доставки и в съответствие с националните правила на доказване обосновано е приел, че не е доказано процесните фактури да отразяват реално осъществени доставки на услуги, чийто предмет да е предмет на последващи облагаеми доставки. Неоправдано е касационното оплакване, че правото на данъчен кредит е отказано само поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Липсата на конкретизация на предмета на доставките в представените доказателства е можело да бъде отстранена и от ревизираното лице до издаване на ревизионния акт. От друга страна, нелогично е, самото ревизирано лице да не даде никакви конкретни обяснения как, кога, в каква връзка със стопанската му дейност и къде са осъществявани услугите. С основание съдът е съобразил, че в представените договори за ремонти на МПС и извършване на услуги по почистване на терени липсва конкретно посочване както на подлежащите на ремонт автомобили, така и къде се намират терените, предмет на почистването; такава информация липсва и в самите процесни фактури, в които предметът е записан например: " ремонт на камиони с вложени части"; "прочистване на терени", рязане на просеки", "изнасяне на сеч" и др.. В договорите липсва уговорено възнаграждение като съществен елемент на сделките. В някои от тях има клауза, че цената се определя по ценово предложение на изпълнителя, но такова не е представено. В представените приемо-предавателни протоколи /чиито подписи от страна на доставчиците не са потвърдени поради неоткриването им в ревизионното производство/ липсват всякакви данни за вложени материали и труд, нито има приложени количествено-стойностни сметки. Не е конкретизирано мястото на извършването на ремонтите, фирмите-доставчици не са подали уведомления за персонал, способен да извършва ремонт на автомобили, а фискалните устройства, от които са издадени доказателствата за плащане в брой са регистрирани за обекти с различен предмет на дейност. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, плащанията по фактурите са удостоверени с представени фискални бонове, но те не могат да бъдат проследени, поради непредставяне на счетоводни документи относно сметки 501 "Каса" и сметка 503 "Разплащателна сметка в лева"; пак от заключението е видно, че не може да се установи отчитане на приход от страна на доставчиците по процесните фактури. При тези факти, съдът обосновано е приел, че базисните изисквания за признаване на претендираното право на данъчен кредит не са доказани от ревизираното лице, което има тежестта да ги докаже. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 580 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение