Решение № 1102 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2014 г.

Решение № 1102 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново срещу Решение № 394/6.10.2014 г. постановено по адм. дело № 290/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 041302000/25.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 103/28.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на "Виктория - 2" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер от 43 604 лева, ведно с лихвите върху тази сума в размер на 7 376,95 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до погрешни правни изводи за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за прилагане на особения ред за облагане. Поддържа се, че от анализа на доказателствата може да се достигне до извода за материална законосъобразност на РА, а не както е приел АС - Велико Търново за незаконосъобразност на същия в обжалваната част по ЗКПО. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната му част по ЗКПО. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Виктория - 2" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Брешкова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Велико Търново по жалба на "Виктория-2" ЕООД е бил Ревизионен акт № 041302000/25.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 103/28.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на "Виктория-2" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер от 43 604 лева, ведно с лихвите върху тази сума в размер на 7 376, 95 лева. Ревизията е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи. За да обосноват наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че през 2011 г. в касата на дружеството са постъпили парични средства, предоставени от собственика на капитала на дружеството в размер на 436 040 лева, за които има издадени ПКО. Постъпилите парични средства са осчетоводени по сметка 501 "Каса" и сметка 499 "Други кредитори". Във връзка с произхода на постъпилите в касата на дружеството парични средства, едноличния собственик на капитала е декларирал, че ги е предоставил на дружеството, поради нуждата от парични средства, а източникът на средствата бил бизнес, развиван в Сирия. Приходните органи не са кредитирали обясненията на представляващия дружеството за произхода на паричните средства, тъй като нямало ангажирани доказателства за наличен бизнес в Сирия и пренос на парични средства в брой в България, поради което са приели, че съставените приходни и разходни касови ордери, както и осчетоводяването на същите не отразяват действителното настъпили събития и разликата между осчетоводените суми по дебитна и кредитна сметка "Каса" в кореспонденция със сметка 499 "Други кредитори" представлява постъпления от реализирани, но недокументирани продажби на стоки, които не са осчетоводени в годината на получаване на прихода. С обжалваното решение на АС - Велико Търново е отменен Ревизионен акт № 041302000/25.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 103/28.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на "Виктория-2" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер от 43 604 лева, ведно с лихвите върху тази сума в размер на 7 376, 95 лева и осъдил Дирекция "ОДОП" - Велико Търново да заплати на "Виктория-2" ЕООД разноски по делото в размер на 2 350 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но при неправилно прилагане на материалния закон. В тази насока, съдът е приел, че претендираното от приходната администрация основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК не е установено с релевантни доказателства, при което незаконосъобразно е пристъпено към определянето на данъчната основа за процесната година съобразно критериите, разписани в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Този си извод съдът е мотивирал с факта, че финансирането на дружеството през 2011 г. е установено със събраните като доказателство ПКО, видно от които дружеството е получило по общо девет такива ПКО сумата от 465 040 лв. Освен това, финансиране не било безвъзмездно, тъй като в същият данъчен период, а и през 2012 и 2013 г., ревизираното лице е започнало изплащането на заетите от собственика на капитала средства, като част от тях в размер от 29 000 лв. е върнало през 2011 г., а останалата част от 436 040 лева била върната през следващите два отчетни периода. При тези обстоятелства, които не били спорни по делото, съдът е приел, че по отношение на ревизираното дружество, което е различен правен субект от собственика на капитала на дружествените дялове, са налице първични счетоводни документи за получено касово финансиране, които са отчетени счетоводно, при наличие на документална обоснованост на счетоводните операции, поради което не са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице, а наличните данни за неустановен произход на средствата, които собственика на капитала на дружеството е предоставил на дружеството, би било основание именно той да бъде ревизиран по посочения процесуален ред. Отделно от това, липсвали каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че получената сума в касата на ревизираното лице през 2011 г. са неосчетоводени приходи от продажби през 2011 г., поради което не следва тази сума да бъде прибавена към декларираните от лицето приходи. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Правилен е изводът на АС- Велико Търново, че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог - наличие на данни за укрити приходи или доходи на дружеството като ревизирано лице. В случая не са били налице укрити приходи или доходи, тъй като постъпилите суми по касата на дружеството не са с неустановен произход. Налице са безспорни данни, че сумите са постъпили в касата, по начина, по който това е извършено /с ПКО/, надлежно са осчетоводени като кредитни средства, индивидуализирано е физическото лице, вносител на сумите - А Алдин Алнахас, собственик на капитала дружеството. Не е установено основанието за внасяне на сумите от собственика А Алдин Алнахас - като заем или като допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ, но в случая това обстоятелство е ирелевантно за установения произход на средствата. Средствата на дружеството, получени като кредит или заем, както и внесените допълнителни парични вноски от собствениците на капитала не представляват приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не са и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, не подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи. Предвид установения произход на внесените средства в касата на дружеството, от собственика на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тези суми са получени на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. Предвид констатациите по РД и РА не са установени разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Физическото лице, кредитор на дружеството като вносител на сумите по ПКО, не е ревизирано лице по процесния РА, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Правилно съдът е преценил, че неустановяването на произхода на средствата, които собственика на капитала на дружеството е предоставил на ревизираното дружество, би било от значение в ревизионно производство по ЗДДФЛ спрямо физическото лице, но се явява ирелевантно в ревизионното производство, провеждано спрямо дружеството. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. Като е достигнал до същите правни изводи, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не се дължат и на ответника по касационната жалба, тъй като няма доказателства за реално извършени такива в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,