Решение № 8261 от 1.8.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение01.08.2023 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 185/06.02.2023 г., постановено по адм. дело 3052/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив със седалище в гр. Пловдив, [адрес] да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, [адрес] направените в тази съдебна инстанция разноски по делото в размер на общо 33 059,18 (тридесет и три хиляди петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление(ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, със седалище в гр. Пловдив, [адрес], представлявана от упълномощен Зам. Кмет В. Родопски, срещу Решение 185/06.02.2023 г., постановено по адм. дело 3052/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против Решение РД-02-36-1038 от 10.11.2022 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушенията Договор BG16RFOP001-1.003-0001-S-21(20-ДГ-949) от 22.12.2020г. с изпълнител Артстрой ООД, на стойност 2 404 512,86 лева без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта групи нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както следва: 1) ограничителен критерий за подбор, поради изискване участниците да разполагат с технически ръководител, който да е технически правоспособно лице, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентно по реда на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ , като ответният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/ Наредбата); 2) неясна и незаконосъобразна Методика за оценка на офертите, поради неяснота относно минималното съдържание на Техническото предложение и изискване да съдържа график за изпълнение в точно определена форма, съгласно чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗОП и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата; 3) незаконосъобразен избор на изпълнител в нарушение на критериите за подбор, поради определяне за изпълнител на участник, който не е декларирал в ЕЕДОП изискуемия сходен опит в пълен обем, съгласно чл.107, т. 1 от ЗОП във връзка с чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ППЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата и 4) незаконосъобразно сключване на договор с изпълнител, който не е представил документи, доказващи съответствие с критериите за подбор, съгласно чл. 107, т. 1 от ЗОП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП във вр. с чл.112, ал. 1, т. 2 от ЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата и 5) незаконосъобразно изменение на срока за изпълнение и на условията за плащане по договора за обществена поръчка, съгласно чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 23 б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Мотивира становище за неправилност на изводите на първостепенния съд по отношение на първата нередност с аргумент, че те противоречат на изискванията на материалния закон, актуалната съдебна практика и не се базират на фактите по делото. Счита, че възложителят много добре е указал и на чуждестранните лица начина, по който да докажат съответствие с поставения критерий, като е изискал единствено да бъде посочена еквивалентна специалност, а изискването за легализиране е на законодателя. Отделно приема, че в случая РУО не е индивидуализирал нарушение на конкретна правна норма. По отношение на втората нередност намира за неправилна застъпената теза на административния орган, че приетата от възложителя Методика е неясна и незаконосъобразна и не води до субективност в преценката на Комисията, а напротив съдържа ясни и стриктни указания относно обстоятелствата, посочени в офертата, които подлежат на оценка. По отношение изисквания линеен график намира, че необосновано е прието, че същият следва да има определена форма, като съществено е неговото съдържание, вкл. наличието на информация относно взаимообвързаността на видовете дейности. Касателно третата нередност сочи, че все още обществено достъпна (чрез пряк, безплатен достъп на интернет адрес) е информацията досежно декларирания от определения за изпълнител участник обект хотел в [населено място], обл. Пловдив, от която се установява, че са изпълнени на обекта от категория първа значителни по обем строителни дейности, вкл. инсталации за басейн и СПА, част ИПГ тръбни разводки и монтаж на съоръжения и газово стопанство, покриващи сочените за липсващи бояджийски работи и ОВиК инсталации. Т.е. тези дейности следва да се приемат за сходни с търсения предмет и необходимия обем. Във връзка с четвъртата нередност реферира към изложеното за предходната, като отбелязва, че всички необходими документи и доказателства за придобит опит от Артстрой ООД са били налични към релевантния за преценка момент, като даже се надвишават многократно минималните поставени в поръчката изисквания. Що се отнася до последната (пета) нередност, то счита, че всъщност установеното във връзка с първоначално посочения срок на договора обективно не кореспондира със срока за изпълнение на поръчката от спечелилия участник, т.е. налице е грешно фиксиране на определената дата 31.01.2021г., което е именно и поправено. По втората констатация по тази нередност (изменението на договора в частта за начина на плащане) отбелязва, че в случая се касае за обстоятелства, които дори и при полагане на дължимата грижа не са могли да бъдат предвидени, свързани с усложнената епидемична обстановка по това време в страната, именно поради което, а и с оглед удължаване срока за изпълнение на административния договор, са уговорени и междинни плащания. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Ръководителят на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Попсавова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за осъществената адвокатска защита за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно като краен резултат, по следните съображения. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Община Пловдив срещу Решение РД-02-36-1038 от 10.11.2022 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушенията Договор BG16RFOP001-1.003-0001-S-21(20-ДГ-949) от 22.12.2020г. с изпълнител Артстрой ООД, на стойност 2 404 512,86 лева без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община-Пловдив е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с РД-02-37-81/03.08.2018г., част от процедура BG16RFOP001-1.003-0001-С01 Образователна инфраструктура изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в град Пловдив , която от своя страна е част от процедура BG16RFOP001-1.003 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 . За разходване на средствата по така сключения договор Община-Пловдив е провела и процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на многофункционална зала с басейн, топла връзка, с прилежащата им инфраструктура и вертикална планировка - Втори етап на обект Обновяване на СОУ Любен Каравелов сграда 1, находяща се на [улица], гр. Пловдив . В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник Артстрой ООД е сключен договор BG16RFOP001-1.003-0001-S-21 (20-ДГ-949) от 22.12.2020 г. на стойност 2 404 512,86 лв. без ДДС. По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 2 от ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено на първо място, че възложителят е поставил ограничителен критерий за подбор във връзка с изискване участниците да разполагат с технически ръководител, който да е технически правоспособно лице, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентно по реда на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ . Ответният орган е посочил, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, но тази свобода е ограничена от императивните изисквания на законодателството. Прието е в тази връзка, че съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП възложителите не трябва да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които да дават необосновано предимство или необосновано да ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които да не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Според РУО поставеното от възложителя условие ограничава чуждестранните участници, включващи в екипа си експерт - чуждестранно лице, тъй като още на етап на подаване на оферта на такива участници се налага да разполагат с експерт с призната при условията на взаимност и легализирана диплома и на етапа на кандидатстване обаче съответният участник няма сигурност дали ще му бъде възложена поръчката, поради което не следва да му се възлага необоснована административна тежест чрез поставяне на изискване за целите на подаване на офертата и като критерий за подбор членовете на екипа му вече да имат признати/легализирани дипломи. Според РУО такова условие би могло да бъде заложено от възложителя, но не на етап подаване на оферти, а на етап сключване на договор с избрания изпълнител, доколкото то не е пряко относимо към установяване на техническите възможности на участниците, а към възможностите им за реално изпълнение на поръчката. На първо място тук следва да се посочи, че съгласно новелата на чл. 163а, ал.2 ЗУТ технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Разпоредбата на чл.163а, ал. 3 ЗУТ гласи, че техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) признаването на професионалната квалификация предоставя на гражданите на държавите членки достъп до съответната регулирана професия в Република България, за която са придобили квалификация в друга държава членка, и правото да упражняват тази професия при същите условия, както българските граждани. Безспорно е налице нормативно изискване за легализиране на дипломите на лицата, придобили образованието си в чужбина, като това изискване е необходимо за осъществяването на функциите на съответния експерт, т. е. на този участник, който е избран за изпълнител. В конкретния случай обаче, в документацията за обществената поръчка не е налице твърдяното от Ръководителя на УО ограничително изискване. Действително, в документацията, по отношение на техническия ръководител, е поставено изискването да има придобита професионална квалификация, отговаряща на изискванията на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, или еквивалентна съгласно чл. 163а, ал. 3 ЗУТ, но видно от нея (посочено и в Указанията за участие в откритата процедура), при попълване на ЕЕДОП, по отношение на образованието следва да се посочи само специалност, професионална квалификация, година на дипломиране, на диплома, учебно заведение. По отношение на допълнителната квалификация следва само да се посочи: наименование на документа, направление, година на придобиване, на издадения документ, издател, годината на валидност и частите, за които документа е издаден). Тоест при подаване на ЕЕДОП от участниците, чиито технически ръководител е чуждестранно лице, не е изискано да декларират легализацията на съответната диплома на техническия ръководител. Предвид изложеното не се установява изложеното в решението на Ръководителя на УО, че е налице изискване към кандидатите, включващи в екипа си експерт чуждестранно лице, още на етап подаване на офертата да разполагат с призната при условията на взаимност и легализирана диплома. Предвиденото, че при условията на чл. 67, ал. 5 ЗОП (тоест - когато това е необходимо за законосъобразното възлагане на поръчката), възложителят може да изиска от участниците по всяко време да представят всички или част от документите, на които участникът се позовава в ЕЕДОП, не може да се приравни на изискване за представяне на призната при условията на взаимност и легализирана диплома на етап подаване на оферта. Видно от документацията за обществената поръчка (посочено в забележка), че едва при сключването на договора участникът, избран за изпълнител, следва да представи документи, които доказват професионална компетентност на лицата, включително признаване на съответната професионална квалификация. С оглед на изложеното изводът на съда за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП е неправилен, поради неправилно възприета фактическа обстановка. Това прави неправилен и извода на първоинстанционния съд за осъществена от Община Пловдив нередност чрез това нарушение. По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП във вр. с чл. 33, ал. 1 от ППЗОП и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. За това нарушение, ответният орган е посочил, че Методиката за оценка не съответства на изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, тъй като е неясна и са нарушени изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 от ЗОП, понеже заложеният в нея начин за определяне на оценката по всеки показател не позволява да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информацияза правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Според ответния орган нарушението произтича от факта, че както по отношение на подпоказателя Организация за изпълнение на СМР , така и по отношение на подпоказателя Управление на риска се наблюдава несъответствие и вътрешно противоречие в Методиката за оценка на офертите, като от една страна е посочено, че технически предложения, които не отговарят на техническата спецификация, инвестиционния проект, количествената сметка, действащото законодателство, техническите изисквания и стандарти, и при които предложеният технологичен подход за изпълнение и/или организация и мобилизация на използваните ресурси не съответства на конкретния линеен график или ако въобще липсва тази част и/или неин компонент/елемент от техническото предложение, ще бъдат предложени за отстраняване . Така според РУО от тази формулировка не ставало ясно при липса на кои елементи от техническото предложение предложилият го участник ще бъдат отстранен - при липса на компонент/елемент от предложения технологичен подход за изпълнение, и/или при липса на предложена организация и мобилизация на използваните ресурси, както неясно е и какво се има предвид под тази част . На следващо място ответният орган е отбелязъл, че налично е и противоречие в таблиците, част от Методиката за оценка, в които е посочено как се точкуват техническите предложения на участниците по двата подпоказателя Организация за изпълнение на СМР и Управление на риска , като в тях за присъждане на максималния брой точки по двата подпоказателя - съответно на 40 точки по подпоказателя Организация за изпълнение на СМР и на 20 точки по подпоказателя Управление на риска , са преповторени изискванията за съдържание на техническото предложение, а присъждане на по-малък брой точки - съответно на 30, 20, 10 и 1 точка по подпоказател Организация за изпълнение на СМР и на 15, 10, 5 или 1 точка по подпоказател Управление на риска , съгласно таблиците е предвидено в случаите, в които техническото предложение не съдържа всички компоненти, предвидени от възложителя като минимално съдържание. Тоест надграждащите обстоятелства по таблицата, които са основание за присъждане на по-висок брой точки, по същество съвпадат с поставените минимални изисквания. Настоящият касационен състав намира изводите на първостепенния съд по тази констатирана нередност за правилни и обосновани. В тази връзка с основание и преди всичко останало административният съдия е реферирал към практиката на СЕС, касаеща използването на точен и ясен (разбираем) изказ в документацията за участие в обществените поръчки по отношение показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, така че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат "всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин". Необходимо също така възлагащият орган, респ. помощната комисия, чрез която упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания (в този смисъл виж.: Решение от 22 юни 2017 г., С-49/17, Unibet, EU: C: 2017: 491, т. 46, както и Решение от 4 декември 2003 г., EVN, EU: C: 2003: 651, т. 56 и 57). В допълнение, според съдържанието на съображение 92 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), критериите следва да позволяват извършването на сравнителна оценка на нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, предвид предмета на поръчката, както е определен в техническите спецификации. В разглеждания случай действително не е разбираемо в кои случаи възложителят ще отстрани участник при липса на компонент/елемент от предложения технологичен подход за изпълнение, и/или при липса на предложена организация и мобилизация на използваните ресурси. Що се отнася до допълнителното описание на самата организация и мобилизация, то тя е посочена като надграждащ елемент, включен в Таблица 1 по част Организация и изпълнение на СМР , даващ до 20 точки. Така имплементирано в указанията на възложителя (т.7 Идентифицирани рискове от възложителя и посоченото в самата таблица), не става ясно всъщност дали при липса на описание на предлаганата организация и мобилизация в техническото предложение ще се отстрани участникът или на същия ще бъдат присъдени по-малък брой точки от максималните 20. Освен това чрез тези надграждащи елементи всъщност се достига до ситуация, при която се извършва повторно оценяване на качества на дадена оферта, които вече са били оценени, но при преценка удовлетворяване на заложените минимални изисквания. Описаното припокриване е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, тъй като не позволява обективно съпоставяне на представените от участниците технически предложения. Изискването, а оттам и представянето на една и съща информация два пъти, логично и ефективно препятства възможността да се извърши степенувано оценяване на различните оферти, каквато на практика е целта на утвърдената Методика по чл. 70, ал. 7 ЗОП. Що се отнася до изисквания от възложителя линеен календарен план с хоризонтални диаграми (диаграми на Гант) работна програма за изпълнението на всички дейности съгласно техническата спецификация, то ясно е в тази връзка правилото на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, според което възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, за да оценяват организацията на изпълнение в съответствие с Методиката за оценка. Това обаче не означава предоставена възможност на възложителя за оценка и на самия начин на представяне на изискваната информация в съответните документи. Настоящият касационен състав намира, че тук на първо място не е изяснено от възложителя как изискването на специфична форма хоризонтални диаграми (на Гант) ще се отрази на качеството на изпълнение на проекта. Т.е. как точно определеният начин (форма) на представяне на информацията ще е от значение за качественото изпълнение. В този смисъл е очевидно, че това изискване създава предпоставка за субективизъм при анализирането на съответствието с Методиката за оценяване, който от своя страна оказва разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници в процедурата по възлагане на поръчката, а това е в пряко противоречие с установената нормативна забрана за ограничаване достъпа на потенциални участници. Това всъщност се подкрепя пряко и от самото развитие на процедурата по възлагане на обществената поръчка, тъй като е видно от Протокол 2 на оценителната Комисия, че същата е мотивирала при прилагане на това изискване, липсата на линеен график именно под формата на диаграми на Гант като едно от основанията за предлагане за отстраняване на участниците Пирс-Д ООД и Инджовстрой ЕООД. С оглед изложеното този състав на касационната инстанция намира, че са правилни изводите на административния съдия, с които той е споделил констатациите на РУО по тази нередност. По отношение на нарушението на чл.107, т. 1 от ЗОП във връзка с чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ППЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. По това нарушение РУО е приел, че в обявлението за обществена поръчка и в Указанията за участие в Раздел III т.1.3 Технически и професионални възможности на участниците в процедурата е посочено, че през последните 5 години участникът трябва да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с този на поръчката, вкл., изолации, ВиК, Ел и ОВиК инсталации, довършителни работи (мазилки, замазки, бояджийски работи), сухо строителство, което не е било установено във връзка с реферирания обект "хотел" в [населено място]. В тази насока е прието, че Комисията е следвало да изпълни процедурата по чл. 54, ал. 8 и 9 от ППЗОП, а не да се позове само на наличната публична информация на сайта с адрес [интернет адрес] view,php?id members=809#. С оглед на това е заключено, че поради неотстраняване в срок от Комисията по законосъобразен ред на наличните несъответствия, Артстрой ООД изобщо не е следвало да бъде допуснат до по-нататъшно участие в процедурата. По тази констатация административният съдия е приел за законосъобразни изводите на РУО по нея, на база действително установеното при извършената от органа проверка. Настоящият касационен състав не споделя тези изводи. На първо място следва да се посочи, че в решението си РУО е посочил, че описанието на строежа на сайта на Камара на строителите в България не позволява да се заключи с категоречност . Т. е. самият орган е извел заключение, при липса на категоричност. В този смисъл административният орган, при спазване на общото задължение, вменено му в чл.35 АПК, е следвало да изясни всички факти и обстоятелства от значение за така вмененото в крайна сметка нарушение на възложителя, за да се приеме вътрешната обоснованост и непротиворичивост на формираните от това негови изводи. Независимо от това обаче, от препратката към самия сайт (връзката продължава да е активна) се установява, че всъщност не е анализирана в съвкупност цялата налична там информация. На първо място в тази посока се установява, че обектът (от първа, най-висока категория) е с вписано наименование за Хотел и инсталация за КПГ , за който на 12.12.2018 г. е издаден Акт обр. 15, а на дата 31.05.2019г. и Разрешение за ползване. Съгласно нормативноустановеното (според Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) с акт обр.14 се приема конструкцията, като с него се разрешава и запозване на довършителните работи (така Приложение 14 към Наредбата). От своята страна довършителните работи обхващат онези работни процеси, чрез които се създават защитни, изолационни, декоративни покрития върху конструкциите с цел да се предпазят сградите от атмосферни или други вредни влияния, да се създадат по-благоприятни експлоатационни условия и да се решат определени интериорни задачи. Поради това там влизат всички онези дейности, посочени като: шпакловане, направа на мазилки, боядисване, замазки на подове, полагане на настилки и облицовки, зидарии, сухо строителство, монтажни, електромонтажни и инсталационни довършителни работи. След като в случая от съдържащата се на сайта информация се установява, че е бил издаден последващия на Акт обр. 14, Акт обр.15, а даже е налице и Разрешение за ползване на строежа, то имплицитно това включва осъществяването като дейност на всички строителни дейности, вкл. и довършителни работи като бояджийски работи, без които държавната приемателна комисия не е могла да приеме същия за годен за ползване. По отношение на сочените ОВ и К инсталации (т.е. инсталации за отопление, вентилация или климатизация), следва да се посочи, че самото наименование на строежа по разрешение е за Хотел и инсталация за КПГ (компресиран природен газ), като описанието му, достъпно на сайта съдържа информация за: тръбни разводки и монтаж на съоръжение и газово стопанство . Т.е. реализирана е в пълна мяра газова инсталация за отопление, което покрива и посоченото изискване на възложителя. В този смисъл съмнението на РУО, изразено като липса на категоричност , следва да се приеме за необосновано, поради което не могат да се споделят и финалните му изводи в тази насока, мотивира ли го да приеме, че то е всъщност и безспорно установено. С оглед на изложеното касационният състав намира и изводите на първоинстанционния съд по тази нередност за необосновани. По отношение на нарушението на чл. 107, т. 1 от ЗОП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП във вр. с чл.112, ал. 1, т. 2 от ЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП,квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Досежно това нарушение, то следва да се посочи, че то е по същество корелативно свързано с предходното, доколкото изборът на изпълнител, в нарушение на същите критерии за подбор, е примус на сключването на договор с него (като логически и правен постериус). Това е така, тъй като тук отново се визира спорният (изложен вече по-горе) момент с установяване предходния опит на ООД-то при изпълнение на довършителни работи, сухо строителство, изолации, касателно посочения хотел в [населено място]. Освен изложеното по-горе, което се отнася и до този пункт, то следва да се посочи, че тук органът е квалифицирал нередността по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности. Посочената т. 14 гласи следното: "Критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно". Тя е доуточнена във втората графа от приложението, където е посочено, че същата е налице тогава, когато критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. В случая не се твърди изменение на критериите за подбор или техническите спецификации, нито тяхното неправилно приложение, какъвто е текстът на нередността. Напротив констатацията е за недоказано съответствие с критерий за подбор на етап сключване на договор с вече избран за изпълнител участник. Във фактическите установявания не се съдържат твърдения, че е допуснато нарушение в хода на висяща процедура по избор, на какъвто етап може да бъде осъществена нередността по т. 14 Наредбата. Анализираните от РУО обстоятелства и предвидените в т. 14 материалноправни предпоставки касаят различни етапи от възлагателната процедура, което прави връзката между тях невъзможна, в каквато насока е и актуалната практика на касационната инстанция(така Решение 7335/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 3332/2022 г., VII о., Решение 10646/23.11.2022 г., постановено по адм. дело 5555/2022 г., VII о., Решение 10525/21.11.2022 г., постановено по адм. дело 5978/2022 г. VII о., всичките на ВАС на РБ). Консеквентно това обоснова и извода на настоящия касационен състав, че неправилно административният съд е счел тази нередност за законосъобразно установена. По отношение на нарушението на чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗОП и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 23 б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Установяванията на РУО по тази нередности имат две части, но и двете са свързани със сключено допълнително споразумение от дата 21.04.2021 г. между възложителя и изпълнителя, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗОП са изменени: срока на договора и начина на плащане. Първата касае сочено изменение на срока на договора. В тази връзка не е спорно между страните, че в казуса основният договор, първоначално сключен на дата 22.12.2020 г. (с клаузи на чл. 4, ал. 1 и ал. 2), е със срок на действие до изпълнение на всички поети от Страните задължения по него, но не по-късно от 31 януари 2021 г. , а общият срок за изпълнение на предвидените СМР е фиксиран на 4 месеца. Именно със сключеното допълнително споразумение (в общо посочените за това съглашение хипотези на чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗОП) е изменен и първоначално посочения в него срок, като той е бил съобразен със срока на изпълнение (вкл. и с оглед настъпилото междувременно продължаване срока на действието на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РД-02-37-81/03.08. 2018г., сключен с МРРБ). От страна на съда са възприети изводите на РУО, че това изменение не е несъществено и не се касаело за допусната очевидна фактическа грешка, а до изменение на проекта на договора, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 4 от ЗОП. Отделно от това съдията е отбелязал и факта, че изменението на срока на договора е извършено след изтичане на първоначалния срок за изпълнение по договора 31 януари 2021 г. Настоящият касационен състав не споделя тези изводи. На първо място е видно от сключения на 22.12.2020 г. договор, че в неговата клауза 4
действително се сочи краен срок 31.01.2021 г. Заедно с това обаче в следващата клауза 4
е ясно посочено, че общият срок за изпълнение на строителните и монтажни работи е 4 месечен, съобразно офертата на спечелилия участник (той е предложил именно този срок за изпълнение). Така опредметени, тези две клаузи са обективно и взаимно противоречащи си, поради което приложение следва да намери общото правило на чл. 20 ЗЗД, според което при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. При едно такова тълкуване не може да има друг извод, освен този, че срокът на изпълнение няма как да е до 31.01.2021 г., тъй като при това положение договорът всъщност би бил изначално неизпълним (поради невъзможен срок за осъществяване на дейностите по него). Като се има предвид, че срокът по него е определен именно в резултат на приключената успешно възлагателна процедура по ЗОП, в която спечелилият участник е обявен за изпълнител, вкл. и с оглед предложения срок за изпълнение от 4 месеца, то няма как обективно да се очаква от него изпълнение за около месец, вместо за четири. Или страните всъщност са могли и да не изменят изрично записаното в клауза 4
от съглашението, като по посоченото правило на ЗЗД приложим би бил срока по клауза 4(2), но това не пречи за яснота в отношенията им, вкл. и с оглед извършвания контрол от различни органи, документално това да бъде коригирано. Именно това те са и направили с допуснато в тази част изменение. Не могат да се споделят доводите, че тук е било извършено и продължаване на срока на договора след неговото изтичане, тъй като към посочената дата на споразумението това не е било така (четиримесечният срок не е бил изтекъл). С оглед на изложеното тази констатация на РУО, споделена и от първостепенния съд, не се приема за правилно установена от касационната инстанция. Що се отнася до допуснатото изменение и в начина на плащане, като РУО е визирал новелата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, поради това, че изменението на договора за обществена поръка в условията за плащане въвежда условия, които, ако са били част от процедурата, биха могли да привлекат към участие допълнителни участници или кандидати, да позволят допускането на други участници или кандидати, или да доведат до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, то тук изводите в обжалваното съдебно решение са законосъобразни. В тази насока следва да се посочи на първо място (и след анализ на разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 7 и ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП), че режимът на "междинно плащане", посочен в новата редакция на клауза 7
от сключения договор, не е бил част от критериите за подбор, както и показател за оценка на подадените оферти. Несъмнено се установява, че определеният от възложителя критерий е "най - изгодна оферта с оптимално съотношение между качество и цена". Ето защо междинното плащане освен, че не се явява критерий за осъществяване на подбор на изпълнител, не е бил и част от условията за възлагане на поръчката. От друга страна разпоредбата на т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата квалифицира като нередност всяко незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, когато има промени в договора, които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 ЗОП. Нормата предвижда, че промени в елементите на договора няма да се считат за нередности (следователно не се определя финансова корекция), когато: стойността на изменението е под праговете, определени в чл. 20, ал. 1 от ЗОП, и е до 10 на сто от първоначалната стойност на договора за поръчки за услуги и доставки, и до 15 на сто от първоначалната стойност на договора за поръчки на строителство, както и когато промяната не засяга цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение. Според изричното предписание на описанието към визираната нередност, съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 ЗОП. Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от следните условия: 1) изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, и 2) изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. С касационната си жалба Общината твърди, че изменението на договорното споразумение е несъществено, но е видно от самото изменение, че с него за първи път са предвидени и междинни плащания от "до 80 %" от размера на стойността на договора, като по този начин се изменят и то в значителна степен условията на плащане. Договорената между страните промяна в допълнителното споразумение относно начина на заплащане на извършените дейности е съществена, тъй като не е била известна на другите участници и те не са имали възможността да се запознаят с нея. Въведено е ново условие, което, ако е било изначално заложено, би могло да промени кръга от потенциалните участници в процедурата, съответно би могла да се приеме оферта, различна от първоначално приетата. Наред с това изменението води до ползи за избрания изпълнител, изразяващи се в получаването на част от дължимите му по договора плащания по-рано от първоначално предвиденото. Посочените ползи не са били известни на останалите участници в процедурата. Следователно са налице условията по чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП. С оглед характера на нарушението, при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността вредата не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на Съюза (Решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45), което прави доказан фактическия състав на нередността, тъй като последната е основанието на финансовата корекция. Еднопосочна е практиката на ВАС на РБ, а и на СЕС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24). Що се отнася до нейния размер, административният орган правилно е квалифицирал нередността по т. 23, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е предвиден конкретен размер от 25 % на финансовата корекция. Установената незаконосъобразност на акта за част от приетите нарушения не се отразява обаче на крайния извод за законосъобразност на основанието за определяне на финансовата корекция, тъй като тези нарушения са само част от основанията за определянето и. Съгласно чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ органът определя една финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи. В разглеждания случай петото нарушение, констатирано от органа и потвърдено от съда в посочената му част, е установено, поради което то изпълва и посочения с акта състав на нередност, което обосновава и извод за законосъобразност на определената финансова корекция по основание и размер. Консеквентно това обосновава и извода на касационния състав за оставяне в сила на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. По разноските. С оглед на изхода от спора и във връзка с направеното от ответника по касация искане на основание чл.143 АПК, съдът следва да осъди Община Пловдив да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски, съгласно представения списък с разноски за настоящата инстанция в размер на общо 33 059,18 лева, като посочената сума представлява минимума, определен съгласно приложимата редакция на чл.8 ал.1, във вр. с чл.7, ал.2,т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, вкл. и с явяване на адв. Попсавова в о.с.з. на 05.06.2023г.