Решение № 640 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2786/2011 г.

Решение № 640 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2786/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения М. Д. М. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 173 от 11.08.2011 г. по вчнд № 732/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Врачанския окръжен съд, постановено по чнд № 466/2010 г. В искането за възобновяване от осъдения М. се навежда оплакване за непълнота на доказателствата, довело до неизяснена фактическа обстановка по делото, както и до ограничено право на защита, което оплакване не е подкрепено с конкретни доводи. Иска се отмяна на атакуваното определение и възобновяване на производството, без да се сочи, ако това искане се удовлетвори, каква да бъде следващата процесуална съдба на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че по изложените в него съображения, искането е основателно. Искането на осъдения по направените оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител - адв. Е. Й. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По направено предложение от Председателя на Пробационния съвет - гр. О., изготвено на основание чл. 451, т. 2 НПК и чл. 43а, т. 2 от НК по отношение на М. Д. М. във Врачанския окръжен съд е образувано чнд № 466/2010 г. На 14.09.2010 г. в присъствието на осъдения и неговия защитник съдът е дал ход на делото, разгледал го и на основание чл. 452, ал. 3 НПК и чл. 43а, ал. 2 от НК постановил определение, с което заменил отчасти наложеното на М. Д. М. по нохд № 236/2009 г. на РС-гр. О. наказание "пробация", при съвкупност от пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес", "задължителни периодични срещи с пробационен служител" - и двете за срок от по една година и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в рамките на триста часа годишно, за срок от две години, с наказание "лишаване от свобода" в размер на един месец, като определил това наказание да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Този съдебен акт е потвърден с определение № 173/11.08.2011 г. по вчнд № 732/2010 г. на Софийския апелативен съд след констатацията, че е допуснато нарушение на закона /досежно определения размер на наказанието, съобразно съотношението при замяна по чл. 43а, т. 2 от НК, във вр. чл. 228, ал. 2 от ЗИНЗС и първоначалния режим за изтърпяване му/, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция поради липсата на протест. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. В искането на осъдения доводите срещу въззивното определение по същество са за необоснованост и непълнота на доказателствата, които не съставляват както основания за редовна касационна проверка, така и основания за възобновяване по смисъла на чл. 422 от НПК, поради което не могат да бъдат разгледани. Доводът за нарушено право на защита, така както е изложен в искането е пряко свързан с горните две оплаквания и е неоснователен, с оглед личното участие на осъдения в производството пред двете предишни съдебни инстанции, където му е предоставена възможността да прави доказателствени искания, но в присъствие на осъдения неговият защитник изрично е заявил, че няма такива. В настоящото производство е недопустимо събиране и проверка на нови доказателства и поради това не могат да бъдат коментирани представените от М. копия от два болнични листа издадени на 3.06.2010 г. и на 17.06.2010 г. от ПИМБ-гр. О., за тяхната достоверност по форма и съдържание, но следва да се отбележи, че за същия период, за който те се отнасят, осъденият е разговарял с пробационен служител, че е на лечение в УМБАЛ "А." - гр. София, а не в [населено място], което е било опровергано при направената служебна справка. При тези обстоятелства ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на въззивното определение № 173/11.08.2011 г., постановено по вчнд № 732/2010 г. на Софийския апелативен съд и поради това, искането на осъдения М. следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение