Решение № 15548 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2011 г.

Решение № 15548 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила определение № 716 от 12.10.2010 г., постановено от Административен съд София - област по частно адм. д. № 821/2010 г. Молителят Илиян Иванов Ашков от гр. София твърди, че е налице ново обстоятелство от значение за спора, изразяващо се в това, че едва с атакуваното определение е узнал, че съдът прилага незаконосъобразно чл. 248, ал. 1 от сега действащия ГПК вместо чл. 192 от ГПК (отм.). В молбата за отмяна и в писмена защита се развива тезата, че вследствие на нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в делото - не е знаел, че съдът ще гледа делото по новия ГПК и затова не е подал молбата за разноските в срока за обжалване. Молителят цитира чл. 239, ал. 1 и ал. 5 от АПК, но тъй като нормата на чл. 239 от АПК не съдържа посочените алинеи, настоящият съдебен състав приема, че искането е подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответникът - Общинска служба по земеделие, гр. Самоков оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна с писмено становище, с което пледира за отхвърлянето й. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата на Илиян Иванов Ашков от гр. София е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното определение № 716 от 12.10.2010 г. е отменено определение на Районен съд - Самоков от 30.09.2010 г. по гр. д. № 14/2005 г. и вместо него е оставена без разглеждане молбата за присъждане на разноските по делото, подадена от Илиян Иванов Ашков на 31.08.2010 г. като просрочена. За да достигне до този резултат Административен съд София - област е констатирал, че Районен съд - Самоков е постановил решение № 215 от 16.07.2010 г., с което е отменил решение № 06028/05.08.2003 г. на ОСЗГ - Самоков по жалба на Илиян Иванов Ашков, като не се е произнесъл за разноските по делото. Това решение е съобщено на молителя на 09.08.2010 г. и с молба от 31.09.2010 г. същият е поискал присъждане на разноските по делото. С определение от 30.09.2010 г. Районен съд - Самоков е оставил без уважение искането за разноски и то е обжалвано с частна жалба пред Административен съд София - област, който е установил, че молбата за разноски е подадена след изтичане на преклузивния 14 - дневен срок, регламентиран в текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед на това е отменил определението на първоинстанционния съд относно разноските и е оставил без разглеждане искането на молителя за присъждане на разноски като просрочена. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е налице основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, визирано в чл. 239, т. 1 от АПК, защото молителят не се позовава на нови доказателства, а на ново обстоятелство, което според него се изразява в това, че едва с определението на Административен съд София - област е узнал, че се прилага новия ГПК - чл. 248, ал. 1, който предвижда подаване на искане за изменение на решение в частта за разноските в срока за обжалване, тоест в 14-дневен срок. Върховният административен съд не споделя тезата на молителя, защото мотивите, изложени от съда в атакувания съдебен акт не съставляват основание за отмяната на същия този акт - те се съдържат в атакуваното определение и не са "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Относно приложението на чл. 239, т. 5 от АПК решаващият съдебен състав счита, че това основание също не е осъществено. По силата на тази норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретната хипотеза обаче, не е налице нито едно от регламентираните от законодателя условия, при които може да се отмени атакувания съдебен акт. Това е така, защото оспореното определение № 716 от 12.10.2010 г. по адм. д. № 821/2010 г., е постановено от Административен съд София - област в закрито съдебно заседание в съответствие със законовите изисквания, без допуснати нарушения на процесуалните правила и частната жалба на Илиян Иванов Ашков е подадена лично от това лице, като не е ползван повереник, поради което в случая не се обсъжда въпросът за надлежно представителство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение не страда от инвокираните с молбата за отмяна пороци - отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение