Решение № 9111 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2011 г.

Решение № 9111 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Димитър Илиев Гончев от гр. София срещу заповед рег. № К-5251/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР в качеството на държавен служител - разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" на Участък "Полиция" - Лозенец при 04 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" - III степен. В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки с аргументи за неоснователността й. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: В заповедта е посочено, че на 10.02.2011 г., около 01.00 часа в гр. София жалбоподателят Гончев, управлявайки личния си лек автомобил е участвал в пътнотранспортен инцидент, прераснал в скандал с водач на друг автомобил, а впоследствие е осуетил извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието на служителите от КАТ за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Прието е, че с действията си служителят е нарушил т. 4, 7, 8 и 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при наличие на материална и персонална компетентност, в законоустановената писмена форма и при наличие на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. Служителят е запознат със съдържанието на кодекса, с измененията и допълненията му. Точка 4 изисква да се спазва законността на действията, чиито предприемане се възнамерява, т. 7 - да се пази доброто име на представляваната институция, т. 8 - да се насърчават хората за уважават закона, като им се дава личен пример, а в т. 17 от кодекса са разписани задълженията на държавния служител като участник в пътното движение. В б. "в" от същата изрично е посочено, че същият следва да се подчинява на разпорежданията на служителя от КАТ относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. В конкретния случай жалбоподателят Гончев пряко е нарушил това правило за поведение. Тъй като всеки държавен служител на МВР със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, то поведението на жалбоподателя уронва престижа на службата. Недопустимо е служител на МВР, комуто по закон е вменено задължението да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения, сам да извършва такива, като безпричинно влиза в конфликт с други лица, участници в движението по пътищата, респективно при съмнение за употреба на алкохол препятства установяването му. Обстоятелството, че дрегерът в случая не е отчел такава поради неуспешни три опита, не оневинява служителя, тъй като отказът да се даде кръвна проба е основание по ЗДвП за презумиране на наличието на алкохолно повлияване и също води до налагане на ПАМ - изземване на СУМПС, като същевременно е предпоставка за реализиране на административно-наказателна отговорност - съставяне на АУАН и издаване на НП. Липсата на данни последното да е влязло в сила, каквото възражение се прави и това, че не е безспорно доказана употребата на алкохол от страна на уволнения служител, са ирелевантни за спора факти при конкретната фактическа обстановка. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно, а и събраните по преписката доказателства са в състояние да формират както в органа, така и в съда убеждението, че дисциплинарното нарушение е действително извършено и е надлежно установено. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и т. т. 4, 7 и 8 от същия, Димитър Гончев е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", чиято законова последица е прекратяване на служебното правоотношение. Със заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. Издадената заповед съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който се основава дейността на служителите на МВР, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила по време на дисциплинарната процедура. На основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № К-2675/17.03.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР в т. 2 от цитираната министерска заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган - комисия с председател и двама члена. Изпълнени са изискванията на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР относно реквизитите на акта, както и тези по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Служителят е запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР. В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения от служителя рег. № 22779/29.03.2011 г., а в резултат на установеното, дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 25837/11.04.2011 г., с която съгласно чл. 243, ал. З от ППЗМВР Гончев е запознат на същата дата. В справката са обсъдени всички дадени от него възражения на фона на свидетелските показания и мотивирано са отхвърлени като неоснователни. На 12.04.2011 г. е депозирано и възражение срещу изводите в справката. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство, като е изготвил становище рег. № 26841/13.04.2011 г. до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу държавния служител. В становището отново са обсъдени депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения и възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и са приети за неоснователни. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с дисциплинарното дело и е приел писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство, като е удостоверил това обстоятелство с резолюция и подпис на 25.05.2011 г. Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена на 26.05.2011 г., но при неспазване на двумесечния давностен срок, визиран в чл. 225 от ЗМВР, което е абсолютно основание за нейната отмяна. Съображенията на съда за това заключение са следните: Със заповед рег. № з-67-4 от 10.02.2011 г. на ВНД началник на 04 РУ "Полиция" - СДВР е разпоредена проверка по случая във връзка със постъпили предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина. Посочено е, че на 10.02.2011 г. около 1.00 часа между служителя Димитър Гончев, който управлявал лекия си автомобил и лицето Михаела Лукова, като водач на друг автомобил, е възникнал скандал поради това, че са се засичали с автомобилите. Лицата са спрели на бензиностанция "Литекс" на гара Подуяне, където е пристигнал автопатрул на 01 РУ "Полиция" - СДВР и автопатрул на КАТ. Извършени са проби за алкохол и на инспектор Гончев е издаден талон за медицинско изследване. Тричленната комисия, на която е възложена проверката за изясняване на случая, е изготвила справка рег. № 10865/16.02.2011 г., в която са приети за установени обстоятелствата, които впоследствие са посочени като фактически основания за издаване на министерската заповед - наличие на пътен инцидент с участието на жалбоподателя, прераснал в скандал, провокиран от него, неуспешни опити за изпробването му с техническо средство за употреба на алкохол и отказ на същия да даде кръвна проба за медицинско изследване. Това поведение на служителя според комисията обосновава налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като са посочени и конкретните нарушения на Етичния кодекс, също инкорпорирани в съдържанието на министерската заповед. На базата на събраните до този момент доказателства директорът на СДВР е изготвил предложение рег. № Я 3818/21.02.2011 г. до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 230 от ЗМВР с оглед характера на извършеното нарушение и предвиденото за него наказание. Няма данни кога материалите са постъпили в МВР. Безспорно е обаче, че министърът на вътрешните работи е узнал за извършеното нарушение в качеството му на дисциплинарно наказващ орган най-късно на 17.03.2011 г., когато е издал заповедта за образуване на дисциплинарно производство. От съдържанието на същата се налага изводът, че към този момент нарушението за него е открито по смисъла на чл. 225 от ЗМВР, тъй като то е конкретизирано от обективна и субективна страна с оглед на събраните до този момент доказателства. Нови такива, които да са относими към вмененото нарушение на служебната дисциплина, вече установено при проверката, не са събрани в дисциплинарното производство. Това е видно от съдържанието на цитираните в процесната заповед обобщена справка от 11.04.2011 г. и становище от 13.04.2011 г. Дисциплинарната преписка обаче е докладвана на министъра едва на 25.05.2011 г., което е довело до издаване на заповедта на 26.05.2011 г. при наличие на погасено по давност на 17.05.2011 г. право на органа за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като към този момент са изтекли повече от два месеца, считано от датата на откриване на нарушението. Нормата е императивна по своя характер и разширителното й тълкуване е недопустимо. С оглед на изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорената министерска заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразно издадена. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, поради което МВР следва да се осъди да му заплати сумата 410 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,