Решение № 2479 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2012 г.

Решение № 2479 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Елефтериос Вениамис, за отмяна на влязло в сила решение № 3337 от 7.03.2012 г., постановено по адм. дело № 6147/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 6 от АПК. Поддържа се, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които при решаването му не са били известни. В тази връзка се сочи решение № 7052 от 18.05.2012 г. по адм. дело № 9355/2011 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, което противоречало на процесното по отношение на направените изводи, касаещи изпълнението на строително-монтажни работи (СМР) по един и същ договор между едни и същи страни. Алтернативно се иска отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание били постановени две окончателни, противоречащи си в правните изводи решения, като процесното решение противоречало на цитираното по-горе. Иска се отмяна и на основание т. 6 на чл. 239 от АПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска било постановено след и в противоречие с решение на Европейския съд по правата на човека по дело № 3991/03 - "Булвес" АД срещу Република България, Р/22.01.2009 г. Това решение установявало нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в съдебно заседание и в писмено становище по искането за отмяна го оспорва като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240 от АПК за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 1132 от 14.03.2011 г., постановено по адм. дело № 4757/2010 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № 20000905690/17.12.2009 г., потвърден в обжалваната част с решение № 747/25.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, с който на оспорващия е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. за данъчен период месец май 2008 г. по фактура № 000000000014 от 30.05.2008 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД. С противопоставяното решение № 7052 от 18.05.2012 г. в производство по адм. дело № 9355/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение е отменил решение № 2111/4.05.2011 г. по адм. дело № 9624 от 2010 г. на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата на "Симеоново резиденшъл" ЕООД срещу ревизионен акт № 101004078 от 16.09.2010 г., потвърден в обжалваната част с решение № 1739/18.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, и е отменил ревизионния акт. С процесния РА в обжалваната му част е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 11/03.12.2007 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД за данъчен период м. декември 2007 г. Видно от данните по делото, между "Т Груп България" ЕООД и "Симеоново резиденшъл" ЕООД е сключен договор с дата 9.05.2007 г., по силата на който "Т Груп България" ЕООД се задължава на свои разноски да осигури сградата да бъде довършена "до ключ" по начин, удовлетворяващ "Симеоново резиденшъл" ЕООД. Съгласно т. 3 от този договор, завършването на всеки един от Етап 1, Етап 2, Етап 3 и Етап 4, съгласно графика на работите ще се установява с изготвянето и подписването от упълномощен представител на всяка от страните на констативен протокол за това. Предмет на ревизионен контрол в производството по издаването на РА № 101004078/16.09.2010 г. е бил Етап 3 от изпълнението на цитирания договор, а в производството по издаването на РА № 20000905690/17.12.2009 г. е бил Етап 4 от изпълнението на този договор. При тези данни, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице основанието на чл. 239, т. 1, от АПК за отмяна на решение № 3337 от 7.03.2012 г. по адм. дело № 6147/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Соченото като ново писмено доказателство решение № 7052 от 18.05.2012 г. по адм. дело № 9355/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение е постановено по-късно от решението, чиято отмяна се иска. Следователно същото не е съществувало към момента на постановяване на процесния съдебен акт. Неоснователно се явява и искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Не се касае за решения по две различни дела с пълно обективни и субективно тъждество между делата. Налице е идентичност между страните по двете дела, но това не е достатъчно за да се приеме, че се касае за противоречиви съдебни решения. Съобразно диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В конкретния случай жалбите, по които са образувани визираните административни дела, са предявени срещу различни ревизионни актове, поради което по силата на горепосоченото тълкувателно решение нормата на чл. 234, т. 4 от АПК е неприложима и молителят не може да се ползва от нея. Освен това в настоящата хипотеза не е налице и изискуемата идентичност на случаите, доколкото двете дела касаят освен различни РА и различен данъчен период. Предмет на обжалване по адм. дело № 9355/2011 г. е бил РА № 101004078/16.09.2010 г. в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 11/3.12.2007 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД за данъчен период месец декември 2007 г. Предмет на обжалване по адм. дело № 6147/2011 г. е бил РА № 20000905690/17.12.2009 г., в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 14/30.05.2008 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД за данъчен период месец май 2008 г. Не е налице и основанието на т. 6 на чл. 239 от АПК. Съгласно визирания текст, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е конкретна и не подлежи на тълкуване. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че с атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая искателят се позовава на Решение на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по дело № 3991/03 със страни "Булвес" АД срещу Република България, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство - "Симеоново Резиденшъл" ЕООД, гр. София и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,