Решение № 14922 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2020 г.

Решение № 14922 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П., гражданин на [държава], чрез адв. А., против Решение № 2701/19.04.2019 г. постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 112/21.06.2018 г., издадена от началник сектор Затворническо общежитие "К.", с която му е наложено дисциплинарно наказание "извънредно дежурство по чистотата и хигиената за срок от 7 (седем) дни" на основания чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 104, ал. 2 и на чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение, алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна – началник сектор Затворническо общежитие "К." в писмен отговор чрез процесуалният си представител гл. инспектор А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С оспореният съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. П. срещу Заповед № 112/21.06.2018 г., издадена от НС ЗО "К.", с която му е наложено дисциплинарно наказание "извънредно дежурство по чистотата и хигиената за срок от 7 (седем) дни" на основания чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 104, ал. 2 и на чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, потвърдена със Заповед № 6 от 23.07.2018 г. на началника на Затвора - гр. С.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗИНЗС, мотивирана e, спазена e предвидената писмена форма и при издаването й не констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването й е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като са събрани относимите доказателства и е изслушан лишеният от свобода. На следващо място от доказателствата по делото, съдът от първата инстанция е установил, че деянието, станало причина за издаване на горепосочената заповед е окачване/разпространение на стикери с изобразена ръка стисната в юмрук и вдигнат палец между показалеца и средния пръст, с надпис "Когато несправедливостта е закон, съпротивата е дълг", с текст на латиница и посочени интернет адрес и facebook, като същите са открити и иззети на 31.05.2018 г. в ЗО "К.". Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС и чл. 88 а, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ППЗИНЗС, за което на Полфрийман му е наложено дисциплинарно наказание "Извънредно дежурство по чистотата и хигиената за срок от 7 (седем) дни" на основание чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 104, ал. 2 и на чл. 101, т. 2 ЗИНЗС. Съдът е направил извод, че по делото по категоричен начин са установени фактите, включително авторството на Полфрийман, съдържанието на стикерите, които същият е залепял в ЗО "К." описани в оспорената заповед. АССГ е заключил, че с поведението си лишеният от свобода е осъществил състав на нарушението по чл. 100, ал. 1 ЗИНЗС, а именно проявата му безсъмнено представлява обидно отношение към служителите на ГДИН. С оглед на така установено съдът е приел издадената заповед за законосъобразна и правилна, а наложеното дисциплинарно наказание за съответно и съразмерно с оглед тежестта на деянието. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ, без да е необходимо да ги преповтаря. На първо място, относно доводите изразени в открито съдебно заседание от пълномощника на касационния жалбоподател по отношение на въпроса дали заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, извън изрично посочените в чл. 111 ЗИНЗС могат да се обжалват по съдебен ред, настоящата инстанция, счита следното: Съгласно чл. 120, ал. 2 от КРБ, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Конституционната норма е била предмет на тълкуване и приложение от страна на Конституционния съд многократно, като ясно и непротиворечиво е следвано разбирането, че изключването на съдебния контрол за законосъобразност на дадена категория административни актове може да са става, на първо място, само чрез изрична законова разпоредба и на второ място – само по изключение. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че с конституционно решение № 14 от 4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г. е дадено задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от КРБ, според което: "Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. " При горните съображения и доколкото ЗИНЗС не съдържа изрична норма, с която да се ограничава съдебният контрол върху актовете по чл. 104 от ЗИНЗС, с които се налага дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, касационният съд намира, че законодателят не е въвел изключение от правилото на чл. 120, ал. 2 от КРБ. Изрично предвиденият едноинстанционен съдебен контрол по реда на чл. 111 от ЗИНЗС по отношение на актовете по чл. 104 от ЗИНЗС във вр. с чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС, както и предвиденият в чл. 110 от ЗИНЗС ред за административен контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, не могат да бъдат аргумент за "изрично" изключване на общия съдебен контрол спрямо процесната заповед. Както се посочва в конституционно решение № 14 от 4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., така и в практиката на Конституционния съд от преди това, изключението от общата клауза по чл. 120, ал. 2 от КРБ следва да се прилага при стриктно и тясно тълкуване на възможностите за ограничаване на съдебния контрол. Следва да се посочи, че разбирането за неадминистративния характер на заповедите по чл. 104 от ЗИНЗС в практиката на ВАС бе повод за създаването на противоречива съдебна практика по този въпрос между административните и гражданските съдилища, който в крайна сметка бе решен с т. 8 от от тълк. п. № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първи и Втора колегия на ВАС. В приетите мотиви към т. 8 изрично е посочено, че "... в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби "Изпълнение на наказанията", началниците на пробационните служби и арестите, по своя характер са административни органи. Те функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове. " При така изложеното следва да се приеме, че актът за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт, издаден в кръга на правомощията на органите по управление на местата за лишаване от свобода (поддържането на дисциплината е част от управлението) и като такива на общо основание по силата на чл. 120, ал. 2 от КРБ подлежат на съдебен контрол. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Жалбата се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания. С оглед на доказателствата по делото, в настоящия случай този ред и изчерпан, като по жалба на Полфрийман против заповедта, началникът на Затвора- гр. С. се е произнесъл, като я е потвърдил със Заповед № 6 от 23.07.2018 г. Правилен и обоснован е направеният извод от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 104 ЗИНЗС, в предвидената форма и е мотивирана с фактическите и правни основания за издаването й. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно е установено наличието на фактическите обстоятелства, дали основание за издаване на заповедта. Всички доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд, като не са допуснати нарушения при постановяване на решението, водещи до неговата отмяна. Приложеното интервю с касационната жалба, още веднъж обосновава наличието на противоправно поведение. С касационната жалба не са наведени доводи, водещи до отмяна на атакуваното решение на АССГ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение