Решение № 13274 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2009 г.

Решение № 13274 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Маркан ОВ и К" ООД - гр. София, представлявано от управителя Александър Русев, против решение № 12 от 04.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2658 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 23-00-1597 от 12.12.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София-област. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения за нищожност на обжалвания акт поради липса на мотиви и поради допуснати процесуални нарушения по време на ревизията, изразяващи се в нередовно връчени съобщения по реда на чл. 32, ал. 5 ДОПК. Изтъкнати са и съображения във връзка с допуснати от съда нарушения на материалния закон при преценка на правото на данъчен кредит, като се твърди, че в тази насока съдът е изложил противоречиви мотиви във връзка с начисляването на данъка от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваният РА. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Иванова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА и че не са налице отменителни основания по АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим за ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Маркан ОВ и К" ООД - гр. София, против ревизионен акт № 23-00-1597 от 12.12.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София област, потвърден мълчаливо от директора на ДОУИ - гр. София, с който не му е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "Боко" ЕООД, "Мега груп 1" ЕООД, "Аргодони 76" ЕООД, "Ем джи консулт" ЕООД, "Евроинс 7" ЕООД и "Щоп стар" ЕООД - общо в размер на 76 950 лв., и е начислена лихва 22 626 лева. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1929 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Посочил е също, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, тъй като жалбоподателят въпреки дадените му указания, че негова е тежестта на доказване на положителния факт, че е налице реална доставка по издадените му фактури, не е ангажирал съответните доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Относно всички доставчици съдът е приел, че вещото лице е проверило счетоводството им, но не е доказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Във връзка с възражението за прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС съдът е посочил, че плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците би намерило приложение единствено в случаите на реалност на доставката. Така постановеното решение е правилно. Действително относно начисляването на ДДС при доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС мотивите на съда са неясни и противоречиви и в този смисъл са основателни касационните оплаквания, но това не е опорочило крайния извод на съда относно правото на данъчен кредит по процесните доставки. От една страна, по отношение на всички доставчици съдът е приел, че начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС е необходимо, но не единствено условие, за да се признае правото на данъчен кредит, което действително е така, а от друга страна, в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството, но не е могло да провери отразяването на начисляването на ДДС. Видно от заключението на вещото лице, е точно обратното, тъй като последното не е извършило проверка в счетоводството, а само е проверило представените му документи от доставчиците, които обаче не са били оспорени от органа по приходите, и изрично заявява, че доставчиците са начислили ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Както се каза обаче и по-горе, противоречието в мотивите не е довело до неправилен краен извод на съда, тъй като по делото действително не е доказано реалното осъществяване на доставките, документирани с процесните фактури. В тази връзка съдът правилно е посочил, че в тежест на жалбоподателя е било опровергаването на констатациите в РА за липса на реално осъществени доставки, което той не е сторил. Обосновани са изводите на съда, че по делото не са представени доказателства, установяващи реалността на извършените доставки, за което са били поискани съответни доказателства с връчените на всеки от доставчиците искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект. Документите и обясненията, които са изискани в посочените ИПДПОДС на доставчиците, са такива по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като имат значение за установяване извършването на доставките, счетоводната отчетност във връзка с тях, начисляването на данъка и предходните доставки. След като тази документи не са представени в указания срок, както и в производството по обжалване на ревизионния акт по административен и съдебен ред, то правилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Следва да се отбележи, че в производството по обжалване на РА данъчният субект не е представил доказателства, чрез които да опровергае констатации в РА, а е основал защитата си единствено на оспорване на доказателствената сила на съставените протоколи за посещения на данъчен адрес и насрещни проверки. Следва в тази връзка да се отбележи, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, жалбоподателят е следвало да докаже, че за него са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, както и че не са налице факти и обстоятелства, които препятстват възникването на това право, съгласно съответната редакция на материалноправните норми, действащи през ревизираните периоди. Същевременно правилно съдът съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е приел, че в производството по обжалване съдът не може да отмени ревизионния акт само поради допуснати нарушения на процесуални правила, а във всички случаи следва да реши спора по същество, като прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки за признаване на претендираното право на данъчен кредит. В тази връзка жалбоподателят е следвало да докаже изпълнението на всички кумулативни предпоставки по чл. 63 и сл. ЗДДС, както и че липсва основание за прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, като представи документите и обясненията, които са били поискани от неговите доставчици, и по този начин да установи, че са осъществени реални доставки по фактурите. При липса на реални доставки правилно е прието от съда, че не намира приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, тъй като тази разпоредба има предвид само реално осъществени доставки. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че издаденият РА е нищожен, тъй като не е мотивиран. Към акта е приложен като неразделна част от него ревизионният доклад, в който са изложени от ревизиращите органи фактическите и правните основания за издаването му. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението на Европейския съд по правата на човека по жалба № 3991/03 г., което не касае аналогичен случай, тъй като при настоящия казус основното съображение поради което е отказано правото на данъчен кредит е липсата на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Предвид изложените съображения направените от първоинстанционния съд изводи за законосъобразност на обжалвания РА са обосновани и правилни. При постановяването на решението не са допуснати твърдените касационни основания за отмяна, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани на ответната страна, тъй като възнаграждението е присъдено с първоинстанционното решение съобразно материалния интерес по спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,