Решение № 7057 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2017 г.

Решение № 7057 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. И. П. срещу решение № 111 от 05.07.2017 г. постановено по адм. дело № 142 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0813-000107 от 31.03.2017 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) - Я. при Областна дирекция (ОД) към Министерство на вътрешните работи (МВР) - Я. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е нищожна, като съдът неправилно е приел, че тя е издадена от компетентен орган. Сочи, че със заповед рег. № 326з-179 от 24.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Я. са оправомощени длъжностни лица (между които е и началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Я.) да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 б. "а" и т. 6 от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП (с оглед нейното изменение) е в сила от 21.01.2017 г. Директорът на ОД на МВР - Я. не може да прехвърля права, които не се съдържат в закона действал към момента на издаване на заповедта за оправомощаване. Предвид изложеното заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при липса на компетентност и е следвало да бъде обявена за нищожна. Дори и да се приемат мотивите на съда, заповедта за оправомощаване е давала право на органа да налага ПАМ по предвидената към момента на издаването й законова разпоредба - а именно за срок до 6 месеца, а не до 18 месеца. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е част от административната преписка по издаване на обжалваната заповед. Предвид датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ - 31.03.2017 г. е възможно тя да е приложена преди началникът на сектор "Пътна полиция" да е запознат с извършване на самото нарушение. АУАН е издаден на 31.03.2017 г., около 19.30 часа, а проверката на контролните органи е продължила до около 20.00 часа. Хронологически не е възможно налагането на ПАМ да е станало на 31.03.2017 г., след края на работния ден. Не е установено по безспорен начин дали техническото средство, с което е изпробван П. е било годно за употреба. Допуснати са нарушения и относно възможността той да даде кръв за лабораторно изследване. Допуснато е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1. предл. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като отказът на П. да получи талона за медицинско изследване е удостоверен с подписа на един свидетел по акта - П. С., а не от друг свидетел. По този начин е опорочена процедурата по връчване на талона за медицинско изследване. Не е доказано по категоричен начин, че към момента на извършване на проверката П. е имал качеството на "водач на МПС" и е управлявал процесния лек автомобил. По отношение на тези оплаквания съдът не е изложил мотиви в решението си. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да и бъде постановено ново такова, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началникът на сектор "Пътна полиция" - Я. при Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Я., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АС - Я. е отхвърлил жалбата на Я. И. П. против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0813-000107 от 31.03.2017 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" - Я. към ОД на МВР - Я. и е осъдил П. да заплати на ОД на МВР - Я. сумата от 100, 00 лв., направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 31.03.2017 г., около 16:10 часа, свидетелите Я. К. и П. С., полицаи в Районно управление (РУ) - Я. забелязали, че към тях по ул. "Д. Благоев" в гр. Я. се движи лек автомобил "Ауди" с рег. ***, който бил управляван от жалбоподателя Я. П. Решили да го проверят, като за целта го последвали. П. влязъл с автомобила на паркинга на "Вакуумни системи" и спрели зад него. Жалбоподателят слязъл от автомобила и отишъл при лице, което го чакало до друг автомобил, паркиран на същия паркинг. С. К. и С. отишли при тях и след като установили самоличността им, потърсили съдействие на колегите си от "Пътна полиция", за да бъде извършена проверка на П. за употреба на наркотици. След пристигането на последните била извършена проверка с полеви тест DRUG CHECK № 3000 ARJA0071, който показал положителен резултат за употреба на метамфетамин и АМР наркотични вещества. На жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 835928 от 31.03.2017 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0034101, които обаче той отказал да получи, което наложило отказите да бъдат удостоверени с подписа на свидетел. Била извършена проверка и на автомобила, управляван от жалбоподателя, при която била намерена кибритена кутийка с наркотично вещество и със заповед рег. № 1679зз-96 от 31.03.2017 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи, П. бил задържан за 24 часа в РУ - Я. към ОД на МВР. С процесната заповед издадена от началника на сектор "Пътна полиция" - Я. към ОД на МВР - Я., на Я. П. била наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г., директорът на ОД на МВР - Я. е оправомощил началника на сектор "Пътна полиция", а в негово отсъствие началниците на групи в сектор "Пътна полиция", да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5 буква "а" и т. 6 от ЗДвП (т. 1.1.2 от заповедта). При така установеното, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно оправомощаване съгласно заповед peг. № 326з-179 от 24.01.2015 г., с която началника на сектор "Пътна полиция" е оправомощен да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Посочил е, че законовата разпоредба е съществувала към момента на издаването на заповедта за оправомощаване и обстоятелството, че претърпяла изменение не води до некомпетентност на административния орган. Изложил е, че заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност на административния орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Приел е, че в случая е безспорно установено наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с оглед положителната проба за наркотични вещества с техническо средство и отказа на П. да получи и талон за извършване на медицинско изследване. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила и че талона за медицинско не му бил предявяван. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели полицейски служители се установява, че лицето, което е управлявало автомобила е именно П.. Поради отказа на лицето да получи талона за медицинско изследване, което по същество представлява отказ от извършването на такова изследване, не е съществувало задължение той да бъде отвеждан от полицейските служители до медицинско заведение, където да му бъде взета кръв. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, поради липса на компетентност на издателя на ПАМ за прилагането й. Действително към датата на издаване на заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г., директорът на ОД на МВР - Я. е разполагал с правомощия да прилага ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, в релевантната към датата на издаването на заповедта редакция на нормата. С влизане в сила на последващите изменения в чл. 171 от ЗДвП издателят на заповедта е придобивал посочените в разпоредбата нови правомощия. Същият не е отменил заповедта си за делегация, от което следва, че с влизане в сила на измененията в ЗДвП, посочените в разпоредбата правомощия са придобити и от оправомощените със заповедта да прилагат ПАМ лица. Ето защо заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Я. удостоверява валидно компетентността на издалото я лице - началника на сектор "Пътна полиция" - Я. в ОД на МВР - Я. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС)" на водач, който е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Хипотезите в разпоредбата са дадени алтернативно. В случая е установено наличието и на двете хипотези, а именно, че П. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и, че е отказал да получи и талон за извършване на медицинско изследване. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение, че качеството му на водач не е безспорно установено. Както е посочил и първоинстанционният съд, качеството му на водач се удостоверява от показанията на свидетеля С., съгласно които, от момента в който свидетелят е установил, че П. управлява автомобила, до момента на извършване на проверката, не го е губил от поглед. Обстоятелството, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на датата, на която е издаден и АУАН, не води до незаконосъобразност на същата. Съставеният на лицето АУАН е отразен в мотивите на заповедта, поради което безспорно същият е бил наличен и известен на издателя на заповедта към момента на издаването й. Предвид работния режим на контролните органи - 24 часа в денонощието, при работа на смени, възможността заповедта да е издадена след 19.00 часа, не може да се отрази на нейната законосъобразност. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 57, ал. 1, предл. 5 от ЗАНН касае съдържанието на наказателното постановление и е ирелевантна за законосъобразността на мярката. В ЗДвП и в подзаконовите нормативни актове, конкретно в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (понастоящем отменена, но действала към момента на прилагането на ПАМ), липсват ограничения относно начина по който следва да бъде удостоверен отказът на лицето да получи и талон за извършване на медицинско изследване. Поради това фактът, че отказът е удостоверен с подписа на служителя, удостоверил и отказа на лицето да получи АУАН, не се отразява на законосъобразността на ПАМ. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му но за не повече от 18 месеца. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост, като въз основа на тях е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение