Решение № 321 от 29.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 993/2012 г.

Решение № 321 от 29.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 993/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Съдебното производство пред ВКС е образувано по искане от служебен защитник на осъдения С. И. С. за възобновяване на нохд № 71/2011 г. на Златоградския районен съд и внохд № 123/2011 г. на Смолянския окръжен съд, след което постановените по тези дела присъда № 226 от 9.ХI.2011 г. и решение № 3 от 30.I.2012 г. да бъдат отменени или изменени. В искането за възобновяване, озаглавено "жалба" /приложено към н. д. № 511/2012 г. на ВКС, второ н. о./, конкретизирано с "молба", приложена към настоящото дело, защитникът се позовава на всички касационни основания, в подкрепа на някои от които излага и доводи. В съдебно заседание изготвилият искането защитник го поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на съдебните актове, чиято отмяна се иска, при което становището му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда С. И. С. е признат за виновен в това, че на 27.IV.2008 г. е влязъл в страната, преминавайки границата между Гърция и България не на определено за това място, а между гранични пирамиди 25 и 27 в м. "Друм", намираща се в землището на гр. Златоград, за което и на основание чл. 279, ал. 1 НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и на 150 лв. глоба. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Недоумение поражда твърдението на подалия искането защитник, че материалният закон е нарушен с осъждането на И. за осъществен фактически състав, който " законодателят не е въздигнал в престъпление". Безспорно е установено, включително от обясненията на осъдения, дадени при досъдебното разследване пред съдия /л. 70/ и включени от първоинстанционния съд към годния за обсъждане доказателствен материал по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК /при извършването на това процесуално действие е допусната очевидна техническа грешка на л. 42 с изписването в съдебния протокол на т. 1 от ал. 2 на чл. 279 НПК/, че за пресичането на държавната ни граница с Гърция и влизането в страната, И. нито е имал "разрешение на надлежните органи на властта", нито е преминал "през определените за това места", което му деяние при всички случаи осъществява престъпния състав на чл. 279, ал. 1 НК. Нещо повече, от същите обяснения на малограмотния-според написаното в искането- И. е видно, че той е бил наясно с незаконния характер на начина по който е преминал границата ни с Гърция и сега, и "близо 2 години" преди това, когато също ползвал услугите на "един", който "прекарал общо 12 човека" и комуто всички платили "пари". Не са допуснати и твърдяните в искането процесуални нарушения. Неоснователно-защото е невярно- е твърдението, че описанието в обвинителния акт на инкриминираното деяние било неясно и неточно, и това не позволило на осъдения да разбере, "в какво властите го обвиняват". Неоснователно-и също невярно- е твърдението за липса на доказателства, И. незаконно да е пресякъл държавната ни граница, влизайки от Гърция в България. Действително самото преминаване на границата в участъка между гранични пирамиди 25 и 27,както е посочено в обвинителния акт и както съдилищата са приели за установено, не е било забелязано от разпитаните като свидетели гранични служители А. В. В. и А. Д. К.. Същите свидетели обаче са задържали И. в непосредствена близост до границата и веднага след задържането му той им е обяснил и повода за пребиваването си там, и мястото, откъдето е преминал. Оплакването за явна несправедливост на наложената на осъдения кумулативна санкция не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Имайки предвид казаното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.