Решение № 8038 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2015 г.

Решение № 8038 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 10 от 30.01.2015 г. по адм. д. № 459/2014 г. по описа на Административен съд В. Т.. Касационната жалба, подадена от "А." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Г. О., ул. "И. В." №..., ЕИК *********, представлявано от управителя В. С. А. - чрез пълномощника адвокат И. Н. е против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 041302429/14.02.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 218/16.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т.. С нея се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по тази касационна жалба изразява становище за неоснователност на тази касационна жалба. Касационната жалба, подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП, е против решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 041302429/14.02.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 218/16.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. в частта му, с който по ЗДДС е отказано права на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, 04 и м. 05.2013 г. в общ размер 2031.19 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Д. Т." ЕООД и са определени съответни лихви. Излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до нарушение и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба, чрез адв. Н., в съдебно заседание оспорва касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на жалбата на "А." ЕООД. Върховен административен съд - осмо отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд гр. В. Търново, е образувано по жалба на "А." ЕООД против Ревизионен акт № 041302429/14.02.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 218/16.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т.. В обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел за доказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя по ф. № 100000103/26.04.2013 г. с предмет бензинов агрегат ХОНДА; ф. № 100000138/16.05.2013 г. с предмет електрожен Е5АР 200 PROFESIONAL, ф. № 100000194/27.05.2013 г. с предмет къртач БОШ GBH11E; и ф. № 100000072/29.03.2013 г. с предмет метални профили - 3326 кг. По отношение останалите доставки с доставчици "Д. Т." ЕООД, "СИ Т. 76" ЕООД, "К. 07" ЕООД и "ИБ Т." ЕООД първоинстанционният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не може да изведе извод за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключениeто на вещото лице, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частичната основателност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и в съответствие с приложимия материален закон. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че по делото следва да се признае правото на данъчен кредит по част от доставките. По касационната жалба на "А." ЕООД: За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях е и последващата реализация от получателя или използването и за осъществяване на облагаеми доставки от него. Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба, че по процесните доставки е констатирано извършено плащане, което е безспорно доказателство за реалността на същите. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че фискалните бонове по доставките на "К. 07" ЕООД и "ИБ Т." ЕООД са от нерегистриран ЕКАПФ, поради което извършено плащане не може да бъде безспорно установено. Дори и да е установено плащане по доставките, същото е индиция за реалността на сделката, но не е достатъчен факт за признаване правото на данъчен кредит. По отношение трите броя фактури, издадени от "Д. Т." ЕООД (№ 10000014 от 29.01.2013 г., № 10000020 от 31.01.2013 г. и № 10000016 от 30.01.2013 г.) с предмет различни видове строителни материали, изложените от съда противоречия в представените договори и приемо - предавателни протоколи, са изтъкнати още в Решението на Началника на Дирекция "ОДОП", и в съдебното производство тежестта на оборването и е било на жалбоподателя. Същият не е ангажирал никакви доказателства в тази посока. Относно доставките от "К. 07" ЕООД с предмет различни видове строителни материали правилен е изводът на първоинстанционният съд, че не се доказва предаването от доставчика нито конкретно от кое лице е станало, нито е налице потвърждение на управителя на "К. 07" ЕООД, който не е открит както в ревизионното, така и в съдебното производство. Няма доказателства и за транспортирането на стоката предвид вида и и големите количества. Относно доставките от "ИБ Т." ЕООД с предмет "наем на скеле" първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата и изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря. В представената обяснителна записка дружеството - доставчик е декларирало, че не притежава собствена база, а използва нает терен, и че транспортът по доставката се извършва от контрагента или от трети лица. Доказателства за извършен транспорт по доставката към жалбоподателя, до негов обект или до друго изрично посочено от него място, не са представени. Относно доставката от "СИ Г. 76" ЕООД с предмет "грунд", правилен е извода, че наличието само на фактура не е достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит. Не на последно място по делото не са ангажирани и доказателства за последваща реализация или осъществяване на облагаеми доставки с процесните строителни материали материали, като напр. съдебно-техническа експертиза, от която да е видно, че вида и количествата процесни строителни материали са необходими и вложени на определени строителни обекти. Предвид гореизложеното неоснователна е и жалбата в частта за преобразувания финасов резултат в частта по ЗКПО. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т.: Правилно първоинстанционният съд е взел предвид заключението на вещото лице по изслушаната експертиза и след направена съвкупна преценка на всички останали доказателства по делото - договори, приемо - предавателни протоколи, свидетелски показания, е счел за неправомерен отказа на правото на данъчен кредит по доставките по ф. № 100000103/26.04.2013 г. с предмет бензинов агрегат ХОНДА; ф. № 100000138/16.05.2013 г. с предмет електрожен Е5АР 200 PROFESIONAL, ф. № 100000194/27.05.2013 г. с предмет къртач БОШ GBH11E; и ф. № 100000072/29.03.2013 г. с предмет метални профили - 3326 кг. Вещото лице е потвърдило, че закупените дълготрайни материални активи, съгласно изискванията на ЗСч и НСС правилно са осчетоводени в сметка 204 "Машини и съоръжения" и са заведени в инвентарната книга на дружеството и въведени непосредствено след това в експлоатация. По отношение на фактурираните с ф. № 100000072/29.03.2013 г. метални профили - 3326 кг. не са констатирани никакви различия в представените документи от страна на жалбоподателя и доставчика и аргументите за отказа се свеждат единствено до липсата на други характеристики на стоките по отношение на брой или размер, което не може да представлява годно основание за отказ. По изложените съображения изводите на настоящата касационна инстанция са за доказаност на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, които се подкрепят от събраните при ревизията писмени доказателства. Ето защо решението на АС В. Т. е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При отсъствие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на осмо отделение,