Решение № 294 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2015 г.

Решение № 294 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Петров, чрез пълномощник Петър Радев, срещу решение № 667 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 3454/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил, че не се иска първоначално издаване на разрешително, а удължаване на срока на съществуващо, като през целия си живот жалбоподателят носи, борави и служи с лично оръжие. Битовата престъпност в с. Момино се изразява в кражби по домовете, което обосновава необходимост от лична самоотбрана и защита. Това предполага наличието на "основателна причина" по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за да му бъде издадено разрешение. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски. Ответникът началникът на трето РПУ - МВР - Пловдив, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петър Георгиев Петров против отказ рег. № 438з-105 от 26.11.2014 г. на началника на трето РУП - Пловдив с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, в това число и фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ ( за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, подлежаща на разрешителен режим, като в тежест на заявителя е да обоснове искането си. Приел е, че ангажираните от Петров доказателства не обосновават наличие на основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с исканата от закона цел - самоотбрана. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя от 01.10.2014 г. до началника на РУ на МВР - гр. Раковски, да му бъде подновен срока на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие необходимо за самоотбрана като пенсиониран служител. На 08.10.2014 г. Петър Петров в заявление иска да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на оръжие от трето РУ -Пловдив, поради промяна на постоянен адрес от гр. Раковски в гр. Пловдив. Правилно първоинстанционният съд приема, че тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на касатора е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Неоснователен е доводът на касатора, че като бивш служител на МВР, отказът за издаване на разрешение за носене на оръжие е необоснован. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР, може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие без проверка на изисквания на закона за психично здраве, съдимост, основателна причина и т. н. Относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели от лице с прекратено служебно правоотношение се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Разпитаният свидетел Гени Матански посочва кражби от различни домове на територията на с. Момино, където жалбоподателят няма адресна регистрация. Липсват доказателства за извършени кражби на негово имущество или реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят е пенсионер от системата на МВР и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на Петров. Неоснователно е оплакването, че понятието "основателна причина" по смисъла на специалния закон е абстрактно и зависи от свободната преценка на началника на съответното РУП. Преценката за наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на решението и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,