Решение № 1354 от 17.06.2009 г. на ВКС гр. д. № 5788/2007 г., II г. о., ГК

Решение № 1354 от 17.06.2009 г. на ВКС гр. д. № 5788/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Т., Л. Б. С., М. Б. Ч., М. Т. Т. и Т. И. Т. заместен в процеса от Б. Т. и М. Т. срещу решение № 1384/25.07.2007 г. по гр.д. № 677/2006 г.на Окръжен съд - В., в частта, с която е отменено решение № 45/05.06.2006 г. по гр.д. № 2651/2004 г. на Районен съд - В. и е отхвърлен предявеният от тях срещу Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, О. В. и С. с НЦ Т. за д. и юноши "П" гр. В. установителен иск за собственост във вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ върху сграда с площ от 100 кв. м., находяща се на ул. "Б" № 13 в ПИ 1726, в кв. 3 по плана на ЦГЧ гр. В., както и в частта за присъдените и дължими разноски. В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Поддържа се, че сградата съществува в границите, в които е била одържавена, а не е с увеличена квадратура, тъй е извършено преустройство, за да се приспособи за целите, за които е предоставена за ползване. Молят решението да бъде отменено и искът уважен. Претендират направените разноски за всички инстанции. Ответниците в производството - Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и О. В. не взимат становище по жалбата. Ответникът в производството и частен жалбоподател - С. с НЦ Т. за д. и юноши "П" гр. В. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно в сила. Поддържа частната си жалба срещу определение № 1512/13.09.2007 г. по същото дело, с което е оставено без уважение молбата му по чл. 192, ал. 4 ГПК, за изменение на обжалваното решение, в частта за присъдените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите в жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че ищците са наследници на Б. М., починал на 6.02.2001 г., който е бил собственик на дворно място, находящо се в гр. В., ул. "Б" № 11, с площ от 520 кв. м. и построените в него две къщи, съответно от 100 кв. м. и 150 кв. м. Имотът е отчужден пореда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост с решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 05.07.1948 г. С решение от 28.10.1988 г. ИК на ОНС - В. предоставя къщата на ул. "Б" № 13 за Дом на театър "П", регистриран като сдружение с нестопанска цел през 1987 г. Със заповед от 05.06.1992 г. имотът е деактуван, като в последствие заповедта е отменена частично по отношение деактуването на сградата на театър "П" от О. управител на 04.07.1995 г., а на 29.07.2004 г. процесната сграда е актувана отново с акт за частна държавна собственост. След предоставяне на сградата за нуждите на театъра през 1991 г. е извършено преустройство представляващо пристройка към сутерена на сградата извън очертанията на първия етаж, разваляне на вътрешни стени в сутерена за оформяне на камерна сцена, разваляне на част от външните стени за приобщаване на пристроеното пространство към залата на сутерена, поради което застроената площ на сградата, съобразно разпоредбите на ЗУТ се е увеличила с площта на стълбището и площадката - вход към надземен етаж от 13,8 кв. м. и от площта на част от терасата от 63 кв. м., т.е. към настоящия момент е 176,8 кв. м. Отчитайки извършените значителни строително-ремонтни дейности и преустройства в сутерена на сградата, което е довело до частична промяна в конструкцията му и под нивото на терена, извън габаритите на сградата с развита допълнителна площ и обем, с оглед оформените функционални помещения, свързани с дейността на театъра, както и обстоятелството, че допълнително изграденото надвишава котата на терена и видимата над терена част с повече от 1,20 м. и невъзможността да съществува като самостоятелен обект, отделен от старата жилищна сграда е прието, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ сградата не е съществувала до размерите си при отчуждаването и не е налице една от кумулативните предпоставки за автоматичното действие на закона. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Обосновано на данните по делото и закона, след като обсъдил детайлно всички събрани доказателства и доводите на страните, въззивният съд за да отхвърли предявения иск за собственост от наследниците на бившия собственик на отчуждения по ЗОГПНС недвижим имот, представляващ жилищна сграда и държаща се от "В. юноши "П" гр. и д. за Т. НЦ с С.", е приел, че не е налице предпоставката, визирана в чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ за неговото реституиране, което би легитимирало ищците като собственици, тъй като той не съществува реално до размера, в който е бил отчужден по посочения национализационен закон. Този извод той е направил въз основа на заключенията на техническите експертизи, според които извършеното преустройство на подземната част на сградата, при което е разширен сутерена и извън контурите на съществувалия до одържавяването е създадена допълнителна площ и обем, в която са развити функционални помещения, свързани с дейността на театъра, а това разширение по смисъла на § 5, т. 49 от ДР на ЗУТ представлява полуподземен етаж. Обосновано е прието, че преустройството на сутерена представлява преизграждане в тези части като субстанционално променен и сградата не е съществувала до размерите си при отчуждаването, т.е. имотът не съществува реално, каквото е изискването на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и затова не може да бъде възстановен. Правилни са изводите, че останалите вътрешни преустройства и промяната в предназначението на обекта са обстоятелства, ирелевантни за действието на реституцията, доколкото ЗВСОНИ визира само наличието на посочената предпоставка, а не и запазването на неговото функционално предназначение (вид) за настъпване последиците й по право. Неоснователно е поддържаното становище, че преустройството е незаконно, тъй като в реституционния закон не се поставя изискване то да е извършено законно. Условието е имотът да съществува реално във вида и размерите, в които е бил отчужден, като изводите в тази насока съдът прави въз основа на цялостен анализ на всички доказателства по делото, а не само на основата на данните за законност или не. Меродавно е фактическото състояние, в което се намира имотът към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и ако се установи, че той не съществува реално, законът не произвежда действие. Неоснователно е и поддържаното становище, че съдът е взел предвид извършеното преустройство през 2004 - 2005 г. Това преустройство касае подпокривното пространство, променената конструкция в участъка над първия етаж, промяната във височината на сградата и промяната на самата покривна конструкция, на които съдът не е отдал правно значение при преценката относно реалното съществуване на сградата до размера, в който е била отчуждена. По изложените съображения следва да се приеме, че в тази част касационната жалба е неоснователна и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Частната жалба, касаеща изменение на обжалваното решение, в частта за присъдените разноски е основателна, поради следното: Разноските, които се следват на страните е с оглед изхода на спора, т. е. пропорционално на уважената и отхвърлената част от иска. В настоящия случай въззивния съд не е отчел действително направените разходи от ответника "В. юноши "П" гр. и д. за Т. НЦ с С.", като не е взел предвид договорите за правна помощ от 19.01.2005 г. и от 15.02.2007 г. Сумите по тях са реално внесени, поради което е следвало да бъдат взети в предвид от съда при определяне на разноските по компенсация, т.е. следвало е да присъди още 325 лв. Разноските за настоящата инстанция дължими на ответника С. с НЦ Т. за д. и юноши "П" гр. В., с оглед изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер от 300 лв., ведно с неприсъдените 325 лв. Разноските направени от ищците в инстанциите до настоящата са правилно определени, а за настоящата такива не им се следват. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение