Решение № 16200 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 626/2011 г.

Решение № 16200 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 626/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Петър Георгиев Герин от гр. Пловдив срещу решение № 1436 от 9.12.2010 г. по административно дело № 2021/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 3405/2010 г. на началника РУ на МВР - гр. Несебър за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Ответникът - началникът на РУ на МВР Несебър не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 3405/01.08.2010 г. е установено, че на 1.08.2010 г., около 04.55 часа, в гр. Несебър жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол - 1,16 промила, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 + 0106", както и че водачът е отказал да вземе талон за кръвна проба - отказал е да даде кръв за изследване . За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на на 1.08.2010 г., около 04.55 часа, в гр. Несебър жалбоподателят е управлявал МПС лек автомобил БМВ 530 Д с ДК № РВ 9993 МН . Установено е, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол 1,16 промила, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 + 0106", както и че водачът е отказал да получи и подпише талон за медицинско изследване т. е. отказал е да даде кръв за изследване. Съставен е АУАН. Герин е подписал АУАН без възражения. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС, под въздействие на алкохол над 0,5 промила, а именно 1,16 промила, което обстоятелство е установено с техническо средство. Неоснователни са твърденията на касатора, че обжалваната заповед е издадена на основание АУАН № 3405, който акт не съответства на номера на АУАН, съставен на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН, въз основа на който е издадена заповедта и който е връчен на жалбоподателя е един и същ и е с един и същ номер - 3405/1.08.2010 г. Доводът, че в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, която към момента на установяване на нарушението е отменена не обосновава извод за допуснато съществено нарушение. Правото на защита не е ограничено или затруднено. Същата правна норма е трансформирана в ал. 3, т. 1 на чл. 5 и съдържа идентична забрана за управление на ППС под въздействие на алкохол. При наличието на тази уредба промяната в номерацията на правната норма не води до извод за нарушение на правото на защита на жалбоподателя. От друга страна приложимият закон в случая е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, чиито правни последици се свързват с отнемането на свидетелството за управление на МПС. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е посочена в обжалваната заповед като правно основание за издаване на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че посочването в заповедта на друг актосъставител не е съществено нарушение на процесуалните правила, а представлява очевидна техническа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обстоятелството, че АУАН и обжалваната заповед са издадени в един и същ ден, с което било нарушено правото на жалбоподателя на възражения по акта. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление, изключващо възможността за депозиране на писмени възражения в определен срок. В този смисъл е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Правилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не намира субсидиарно приложение в производството по издаване на обжалваната ПАМ. По силата на цитираната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Производството по издаване на обжалвания административен акт е уредено изцяло в АПК и разпоредбите на ЗАНН, уреждащи административнонаказателното производство, не намират субсидиарно приложение по отношение налагането на обжалваната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1б. б, ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДП. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата Административен съд Бургас е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,