Решение № 12024 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2009 г.

Решение № 12024 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефан Кънчев Иванов чрез пълномощника му - адвокат Лилия Григорова против решение от 26.01.2009 година по адм. д. № 692/2008 година на Монтанския административен съд, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 1926 от 24.08.2007 година на кмета на община Монтана. С нея на основание заповед № 2223 от 26.05.2006 година и влязъл в сила план на новообразуваните имоти е одобрена оценката на поземлен имот № 17256 с площ от 600 кв. м, находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана, предоставен на Стефан Кънчев Иванов. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК . Иска отмяната на административния акт - явно е имал предвид на решението на АС, и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с аргумент че първоинстанционният съд правилно е преценил, че оценката на имота е извършена при спазване условията на Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи и че самата оценка е била извършена за имот с размери и граници определени с влязъл в сила ПНИ от 07.02.2006 год., с каквото искане е бил сезиран административния орган в производството по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ . Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и въведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ , образувано по жалба от Стефан Иванов Кънчев против заповед № 1926 от 24.08.2007 година на кмета на община Монтана. С нея на основание заповед № 2223 от 26.05.2006 година и влязъл в сила план на новообразуваните имоти е одобрена оценката на поземлен имот № 17256 с площ от 600 кв. м, предоставен на Стефан Кънчев Иванов и находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана. Възразил е единствено против размера на оценената площ, като е претендирал да се оценят не 600 кв. м, а 1227 кв. м, колкото са определени в заповед № 2223/26.5. 2006 година, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 година. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства по приложената административна преписка, че в изпълнение на законовата процедура по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за имотите в зоните по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е изготвен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 30 от 07.02.2006 година. В него в местността "Парта" е заснет новообразуван имот № 17.256 с площ от 600 кв. м. В регистъра на собствениците към плана имотът е записан на касатора Стефан Иванов с площ от 600 кв. м и застроен с еднофамилна вилна сграда върху 19.60 кв. м. Видно от данните по делото към този момент процедурата по признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху имота не е била приключена, тъй като заповедта на кмета с номер 2223 по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година е издадена след одобряване на плана, а именно на 26.05.2006 година. С нея на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху имот № 1158 с площ от 1227 кв. м. Съдът правилно е приел че предмет на оспорване пред него е заповед № 1926 от 24.08.2007 г., т. е. че именно тя съставлява оспорения административен акт. Върху този именно акт той е осъществил съдебният контрол на всички основания по чл. 146 АПК , като преценил наличието на предпоставките по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ за извършване на оценка и на тази база преценил законосъобразността му, поради което довода за подмяна на предмета на контрол не намира опора в доказателствата по делото. Освен това правилно и законосъобразно съдът се е съобразил със задължителните за него указания по решение № 11441 от 30.10.2008 г. по адм. д. № 7326/2008 г., IV отд. на ВАС, постановено по същото дело, и посоченото в него, че заповедта по § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година е била надлежно съобщена на собствениците на бившия земеделски имот, не е била обжалвана и е влязла в сила по отношение на тях и по отношение на ползвателя. Съобразил е и приетото в това решение, че е налице и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, утвърден със заповед № 30 от 07.02.2006 година на областния управител, която не е обжалвана от страните досежно процесния имот. При тези обстоятелства и безспорно установените данни от назначената от него съдебно-техническа експертиза съдът е възприел заключението на вещото лице /л. 78 от делото/. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя не е поставил допълнителни въпроси към вещото лице и не е направил искания за установяване на други факти. Правилно при това положение съдът се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Следва да се посочи обстоятелството, че административното производство по оценяването на имота е инициирано със заявление вх. № 94-С-324 от 26.03.2007 година от касатора Иванов, който изрично е поискал оценка на процесния имот, конкретизиран от него под номер 17256 и именно този е номера на имота съгласно плана на новообразуваните имоти с площ от 600 кв. м., а не съгласно заповедта на кмета № 2223 от 26.05.2006 година, където той е с номер 1158.Оттук следва изводът, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че оценката на имота е извършена при спазване условията на Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи, като самата оценка е била извършена с оглед ползването на земята при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , а намиращата се в границите на имота постройка е определена като паянтова. Оценката е била извършена за имот с размери и граници определени с влязъл в сила ПНИ от 07.02.2006 год., с каквото именно искане е бил сезиран административния орган в производството по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ . Посочената разпоредба определя, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. В тази насока следва да се посочи, че съображенията досежно причината за подаване точно на такова искане, изложени в жалбата, настоящият състав намира за ирелевантни за спора, още повече, че касаторът може с друга молба да заяви оценка на другия имот, доколкото с ПНИ той е записан на него. Съдът правилно е приложил разпоредбата на § 4л ЗСПЗЗ , и § 62 ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и изложил подробни мотиви от където и изводът, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Доводът в тази насока настоящият състав на ВАС намира за неоснователен. Възражението в касационната жалба, че оспорения акт бил в противоречие с предходната заповед, посочена по-горе, е ирелевантно за спора, тъй като то би имало значение при евентуалното обжалване на тази заповед, а не на процесната. Съдът е изложил подробни мотиви, поради което твърдението за липса на такива е неоснователно. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,