Решение № 8486 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2019 г.

Решение № 8486 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Биолайф" ООД, представено от адв. Н. Апрахамова, срещу решение № 121/17.01.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1680/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616001441-091-001/12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта относно частично отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0... 447/03.10.2015 г., издадена от "Екотехнолъджис" ЕООД в размер 6 941.40 лева, ведно с лихви за забава в размер 525.05 лева. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение. Сочи извършени от съда процесуални нарушения при оценката на доказателствените средства. Изразява убеждение, че със заключението на съдебно-агротехническата експертиза /САТЕ/ се установява отреждането на полученото по доставките от "Екотехнолъджис" ООД за икономическата му дейност. Твърди смесване от съда на доставки от различни доставчици при обсъждане на транспортните документи. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция ""Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив отрича неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство – слад като с решение № 7122/30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2017 г. е отменено решение № 1287/17.07.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2711/2016 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Биолайф" ООД относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 6 941. 40 лева по фактура № 0... 447/03.10.2015 г. и е разпоредено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Предмет на съдебния контрол пред АС Пловдив в повторното първоинстанционно производство е частта от ревизионен акт, с която са установени в тежест на "Биолайф" ООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в размер 6 941. 40 лева и за лихви за забава в размер 525. 05 лева. Източник на данъчното задължение е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчен период м. 10. 2015 г. заради отказ да признаят частично правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено по фактура № 0... 447/03.10.2015 г. с издател "Екотехнолъджис" ООД и предмет "Доставка на материали по опис и извършване на екоукрепителни дейности по договор от 03.08.2015 г. ". Отказът обхваща доставките по три позиции на описа – минерална вода 5 163 бр. на стойност 3 605. 92 лева, напитки 7 251 бр. на стойност 10 446. 93 лева и растения вкоренени 2 бр. на стойност 20 654. 13 лева. Според органите по приходите получените от РЛ стоки не са свързани с икономическата му дейност, тъй като са изписани на разход във връзка с изпълнение на задълженията му по договор от 03.08.2015 г. с "Биолайф И" ООД, но не са включени в заданието към него. Избраното от администрацията правно основание да отрече данъчното предимство е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу обжалваната част от РА. По констатациите на първостепенния съд стоките, за доставката на които с РА е отказано правото на приспадане, са само част от стоките и услугите предмет на фактура № 0... 447/03.10.2015 г., като за другите данъчното предимство не е отречено. Според инстанцията по същество не е установено убедително стоките да са използвани за изпълнение на заданието на жалбоподателя по договора му от 03.08.2015 г. с "Биолайф И" ООД за укрепване на пътни откоси на път II-19 Симитли – Разлог – Гоце Делчев. Съдът е ценил заключението на САТЕ за констатацията, че минералната вода и напитките по фактурата на "Екотехнолъджис" ООД са подходящи за технологията за обогатяване на бактериален тор /като Biolife по същата фактура/, но количествата им са недостатъчни с оглед необходимото количество компост и утайки за укрепване на пътните откоси. В мотивите на съдебния акт са насложени и съждения за неподходящи с оглед количеството разфасовки на напитките – 0. ЗЗ литра, 0. 5 литра и 1. 25 литра, както и многообразието на безалкохолните напитки и на бирата. Връзката на вкоренените растения с икономическата дейност на жалбоподателя е дисквалифицирана с позоваване на заключението на ССЕ, според което по счетоводни данни стоките са налични и не са използвани за изпълнение на дейностите по приложение № 1 към договора от 03.08.2015 г. Оспореният съдебен акт е правилен. Правораздавателната дейност на съда е осъществена непрецизно. Разпоредителната част на РА е за установяване на задължения за ДДС и за лихви /вж. чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК/, посочени по данъчни периоди в таблица 1 и с общ размер в таблица 3. Определените публични задължения са в резултат на отказа на органите по приходите да признаят упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит. Отказът е обективиран в мотивите, а не в разпоредителната част. Това е обяснимо, доколкото данъчният кредит е сумата на данъка, която ДЗЛ има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон /чл. 68, ал. 1 ЗДДС/, а правото на приспадане се упражнява с включване на размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справката –декларация и посочване на документа по чл. 71 ЗДДС в дневника за покупките за данъчния период /вж. чл. 72, ал. 2 ЗДДС/. Т. е съществуването или не на правото на приспадане влияе върху резултата за данъчния период, изчислен като разлика между общата сума на изискуемия от ДЗЛ данък и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено право на приспадане в този период. Ефектът от отричането в мотивите на РА упражненото право на приспадане е корекция на определения от ДЗЛ по реда на чл. 88, ал. 4 ЗДДС резултат по чл. 88, ал. 2 или 3 ЗДДС за съответния данъчен период. Затова и разрешаването на спора за съществуването упражненото право на приспадане обуславя решението по спора за законосъобразността на РА за определяне на задължения за ДДС, като общата сума на определения ДДС за довнасяне не е задължително равна на общата сума на данъчния кредит /равенство се постига когато във всички коригирани периоди резултатът е бил данък за внасяне/. Дължимото решение от съда е било за отхвърляне на оспорването на РА в частта за поправения с него резултат за данъчен период м. 10. 2015 г. със сумата на данъчния кредит по част фактурата на "Екотехнолъджис" ООД, за който е упражнено право на приспадане, респ. за установените в тези периоди публични задължения в корелация с отреченото право на приспадане. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения, включително в процеса на доказване. С мотивите на РА е въведено отрицателно правно твърдение за отсъствие на упражненото от РЛ право на приспадане на данъчен кредит. Субективните права не са предмет на доказателствена дейност. Затова и защитата на ДЗЛ с въвеждането на насрещно правно твърдение за съществуване на данъчното право /а то е направено още с упражняването на правото по реда на чл. 72, ал. 2 ЗДДС/ предполага доказване на пораждащия правото фактически състав, за което носи доказателствената тежест /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Не съществува информационна следа за използване на получените два броя вкоренени растения за независимата икономическа дейност на касатора. Щом са налични при него по записите на редовно воденото му счетоводство, то няма как да са едновременно с това използвани за изпълнение на задължението му към "Биолайф И" ООД и да са част от засадената на обектите различна от обичайната за региона флора, чието съществуване е възприето от в. л. по САТЕ. На правилата на формалната логика и затова обосновани са съжденията на съда, че недостатъчното количество, видът и разфасовките на минералната вода и на другите напитки изключват използването им за обогатяване на бактериалния тор, необходим за изпълнението на заданието на касатора за укрепване на пътни откоси на път II-19 Симитли – Разлог – Гоце Делчев. Не се твърди и не се установява друга връзка на доставените стоки с икономическата дейност на ДЗЛ. Правилно първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а заради неубедителността на доказването е приложил правилата на доказателствената тежест, като е отказал да признае за настъпили правните последици на недоказаните факти. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на решението му. При този изход на ДДОДОП се дължат разноски в размер 874 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение