Решение № 11020 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2019 г.

Решение № 11020 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по молба на Държавна агенция "Национална сигурност " София за поправка на допусната в решение № 347 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 3949/2019 г. очевидна фактическа грешка при определяне размера на присъдени разноски за адвокат в полза на касационния жалбоподател С. М., изчислени като сбор от поискани - 1450 лв. и 1200 лв. - съответно разноски за двете съдебни инстанции при размер на иска от 40000 лв., като се твърди, че те не са преизчислени съобразно чл. 10, ал. 3 изр. последно на ЗОДОВ. Сочи се, че съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следващите се по делото разноски в полза на ищеца при частично уважаване на исковата претенция се определят съобразно уважената част от иска. Ответникът С. М. изразява становище, с което оспорва основателността на молбата, като сочи, не е налице допусната очевидна фактическа грешка в хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК. Посочил е, че размерът на присъдените разноски съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на двете съдебни инстанции, в което ищецът е проявил процесуална активност, разпитани са няколко свидетели, ангажирана е съдебна експертиза, проведена е сложна касационна защита, списъкът по чл. 80 ГПК е представен своевременно и се сочи, че пред касационната инстанция възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено. Позовава се на мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОС на ВАС. Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд намира искането по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 347 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 3949/2019 г. за неоснователно. С решение № 347 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 3949/2019 г., съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд се е произнесъл с два диспозитива. С диспозитива по чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция е приела касационната жалба на С. М. против отхвърлителното решение на по адм. д. № 5334/2018 г. по описа на АССГ за основателна, а обжалваното решение за неправилно, поради което го е отменила изцяло. В тази част предприетото касационно обжалване на неправилното решение е проведено успешно. След отмяната на решение № 880 от 15.02.2019 г., на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, ВАС е пристъпил към решаване на спора по същество. Съобразно установените по делото факти и с оглед събраните от първата инстанция доказателства, съдът е приел исковата претенция за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди за напълно доказана по основание, като е приел, че незаконосъобразният административен акт е причинил на ищеца твърдените в исковата молба вреди неимуществени вреди. При определяне размера на вредите, на осн. чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 ПР на ЗОДОВ, съдът прилага общественото понятие за справедливост, като взема под внимание продължителността на отрицателно въздействие на увреждащия факт върху психоемоционалното състояние на ищеца, доказаната по делото степен на увреждане. Доколкото определянето на неимуществените вреди и прилагане на принципа на справедливостта е вменено като задължение на съда, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, то съдът при определяне размера на вредите, съобразявайки се с посочените по-горе обстоятелства, е уважил частично иска и осъдил Държавна агенция "Национална сигурност" да заплати на С. М. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед № Л-48/06.03.2015 г., отменена с решение на ДКСИ № 26-ІІ/07.04.2015 г., в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.04.2015 г. и до окончателното й изплащане. Съобразно изхода на делото, приключило по посочения по-горе начин пред касационна инстанция с влязъл в сила съдебен акт, съдът е присъдил изцяло поисканите от касационния жалбоподател разноски по делото в размер на 2650 лв. за двете съдебни инстанции, включващи 1450 лв. за първата съдебна инстанция и 1200 лв. за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. По делото касационната инстнация се е произнесла по тези искания и възражения, с които е била надлежно сезирана от страните. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Твърдението, че съдът неправилно е изчислил дължимите на касационния жалбоподател разноски за двете съдебни инстанции, като не е приложил чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, не може да се определи като очевидна фактическа грешка по см. чл. 175 АПК. Оплакването на ответника по касационната жалба сочи на твърдение за неправилно приложение от съда на процесуалната норма на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, а не на допускане на очевидна фактическа грешка в съдебния акт. Принципно, неправилното прилагане на материалния или процесуалния закон по основния или акцесорния предмет на делото не се включва в хипотезата на очевидна фактическа грешка и за неправилността на решението не може да се коригира по този процесуален ред, а окончателният характер на касационното решение изключва възможността то да бъде подложено на инстанционен контрол за правилност по критериите посочени в чл. 209, т. 3 АПК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд