Решение № 10057 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Д. Я. от гр. София, чрез процесуален представител адв.Кръстанов, срещу Решение 111 от 16.01.2025г., постановено по адм. д. 655/2024г. по описа на Административен съд Враца, в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР/ Враца, във връзка със Заповед за задържане на лице peг. 1795зз-89 от 07.03.2023г. на ст. полицай при РУ - гр.Враца за срок от двадесет и четири часа. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага подробно съображенията си, поради които не е съгласен с първоинстанционното решение, като твърди че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да бъде присъдено обезщетението в тази част от исковата молба Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Враца, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Враца е образувано по исковата молба на Я. Д. Я. против ОД на МВР Враца, с която са предявени няколко обективно съединени иска за присъждане на неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни актове и действия осъществени от служители на ОД на МВР Враца в общ размер на 3000 лева, както следва:

1. за сумата 1000.00 лева претърпени неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 07.03.2023г. /от 11:46 часа до 12:30 часа часът на привеждането на ищеца в РУ на МВР Враца и задържането му с формална ЗПАМ за 24 часа/ и

2. иск за сумата 2000.00 лева, претърпени неимуществени вреди, поради незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП за периода от 07.03.2023г. 11:46 часа /датата на издаване на ЗПАМ/ до 08.09.2023г. 09:00 часа /датата на връщане на СУМПС на ищеца/.

В исковата молба се твърди, че при извършена на ищеца на 07.03.2023г. като водач на МПС проверка с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабр. АRMC 0094 за употреба на наркотични вещества е отчетена положителна проба, вследствие на което е задържан със заповед за задържане от същата дата / Заповед за задържане на лице peг. 1795зз-89 от 07.03.2023г. на ст. полицай при РУ - гр.Враца за срок от двадесет и четири часа/ и била издадена ЗПАМ 23-0967-000093/07.03.2023г. на Началник група, сектор ПП при ОДМВР Враца, с която му е отнето временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Ищецът излага, че е дал допълнителни проби, които при обработка опровергали резултата от полевия тест, поради което образуваното ДП 253/20-23г. на РУ Враца е прекратено, поради липса на извършено престъпление. Издадената ЗПАМ 23-0967-000093/07.03.2023г. е обжалвана пред АССГ, който с решение по АХД 10438/2023г. е отменил заповедта като незаконосъобразна.

За изясняване на обстоятелствата по делото са прието множество писмени доказателства, като също така са събрани и гласни такива от двама свидетели.

Административният съд e приел, че исковата молба е частично основателна. Решаващият състав е обосновал извод за основателност на претенцията вследствие на незаконосъобразна /отменена по съдебен ред/ ЗПАМ 23-0967-000093/07.03.2023 г. на началник група, сектор ПП при ОДМВР Враца, с която му е отнето временно СУМПС, като е присъдил обезщетение в размер 1500 лева. По отношение на претенцията за понесени неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразно задържане от органите на ответника, съдът e обосновал извод, че задържането е вследствие от издаден административен акт - Заповед за задържане на лице peг. 1795зз-89 от 07.03.2023г. на ст. полицай при РУ - гр.Враца за срок от двадесет и четири часа, като е включено и времето на фактическото му задържане, която заповед не е обжалвана от ищеца, поради което е отхвърлена исковата молба в тази част.

Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Я. Я., за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АС Враца. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а разпоредбата на ал.4 от цитирания член, постановява, е незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Правилен е решаващият извод на съда, че задържането на Я. преди и след откарването му до медицинско заведение от органите на реда, за да му бъдат взети допълнителни проби, е във връзка и следствие от издадена Заповед за задържане на лице peг. 1795зз-89 от 07.03.2023г. на ст. полицай при РУ - гр.Враца за срок от двадесет и четири часа, за която няма данни да е била обжалвана. Настоящата инстанция споделя становището, че действията по задържането му, за да бъде отведен за допълнително медицинско изследване, са обхванати от предмета на цитираната вече заповед и не са част от някаква друга административна или произволна дейност осъществена от органите на ответната страна.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение