Решение № 5002 от 26.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Митев чрез неговия пълномощник срещу решение 698/21.05.2021 г. по адм. д. 433/2020 г. на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция Земеделие Варна в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Л. Николова в писмен отговор чрез своя пълномощник излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационното производство. Останалите ответници по касационната жалба - Началник СГКК Варна, Е. Петрова, Р. Липованска, К. Петрова, В. Петров, М. Петров, Д. Генова, М. Петров, С. Стефанова и В. Митева, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Николова срещу заповед РД-18-508/15.01.2020 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР са одобрени изменения на КККР за землището на [населено място], община Аксаково, като са: 1. нанесени нови обекти в КККР: 1.1. поземлен имот с идентификатор 21988.136.607, площ 1183 кв.м., начин на трайно ползване: широколистна гора, собственост на В. Митева и М. Митев, 1.2 поземлен имот с идентификатор 21988.136.608, площ 167 кв.м., начин на трайно ползване: широколистна гора, собственост на Л. Николова, В. Петров, М. Петров, С. Стефанова и Д. Генова, 1.3. сграда с идентификатор 21988.136.607.1., площ 78 кв.м., предназначение: курортна, туристическа сграда, собственост на М. Митев; 2. Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: 2.1. поземлен имот с идентификатор 21988.136.2, с начин на трайно ползване: пасище, собственост на Л. Николова, В. Петров, Д. Генова, М. Петров и С. Стефанова, с площ преди промяната 14307 кв.м., след промяната с площ от 13683 кв.м., 2.2. поземлен имот с идентификатор 21988.137.2, с начин на трайно ползване: пасище, собственост на Л. Николова, В. Петров, Д. Генова, М. Петров и С. Стефанова, с площ преди промяната 8559 кв.м., след промяната с площ от 8458 кв.м.; 2.3. поземлен имот с идентификатор 21988.137.12, с начин на трайно ползване: широколистна гора, собственост на Л. Николова, В. Петров, Д. Генова, М. Петров и С. Стефанова, с площ преди промяната 902 кв.м., след промяната с площ от 277 кв.м.; 3. Промени в данните за собственост: 3.1 поземлен имот с идентификатор 21988.136.607, собственост на В. Митева и М. Митев, 3.2 поземлен имот с идентификатор 21988.136.608, собственост на Л. Николова, В. Петров, М. Петров, С. Стефанова и Д. Генова, 3.3 поземлен имот с идентификатор 21988.137.12, собственост на Л. Николова, В. Петров, М. Петров, С. Стефанова и Д. Генова 3.4. сграда с идентификатор 21988.136.607.1, собственост на М. Митев, досежно поземлени имоти с идентификатори 21988.136.2, 21988.137.2 и 21988.137.12, като са нанесени нови ПИ с идентификатори 21988.136.607 и 21988.136.608. С обжалваното решение заповедта е отменена в оспорената част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, но при нарушение на предвидената форма, доколкото не съдържа фактически основания за издаването й. Административния орган не е спазил изискването на чл. 35 АПК за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая преди издаването на оспорената заповед. В административното производство не са конституирани всички заинтересовани страни по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Не е изпълнено и задължението за уведомяване известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя за започването на производството по реда на чл. 26 АПК. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, в акта липсват мотиви относно каква хипотеза на допусната ЯФГ е приел органът, съответно на какво основание е извършено изменението. Отделно от изложеното, съдът намира, че нито една от хипотезите за отстраняване на допусната ЯФГ в § 1, т. 9 ДР ЗКИР не намира приложение за настоящия случай. Така постановеното решение е допустимо. Доводите за недопустимост на съдебния акт, изложени в касационната жалба, по своето естество представляват такива за неправилност на решението. Съдът се е произнесъл след сезиране с подадена в срок жалба от лице, легитимиращо се като собственик на засегнати от изменението имоти и в рамките на предмета на оспорването. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното изменение не попада в нито една от хипотезите в легалната дефиниция за явна фактическа грешка в § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Органът обаче е посочил като правно основание за издаване на заповедта именно разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР, относими към отстраняване на явна фактическа грешка в КККР, без да е обосновал с фактическо изложение този извод за наличието на явна фактическа грешка. Законосъобразно в тази насока решаващият съд е отбелязал, че не става ясно по какви съображения органът е приел, че е допусната явна фактическа грешка. Както е посочил първоинстанционният съд, в случая не е налице несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. В тази насока е и заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Следователно, при липса на изложени фактически основания и при неприложимост на посочените в акта правни такива, заповедта се явява материално незаконосъобразна поради липса на установената форма. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не се е произнесъл в цялост по сезиралата го жалба, по отношение на поземлен имот с идентификатор 21988.137.12, както и че изписаният в диспозитива на решението поземлен имот с идентификатор 21988.137.3 попада извън предмета на заповедта. Изложеното противоречи на фактическата действителност, доколкото съдът е обсъдил предмета на делото в неговата цялост искането за отмяна като незаконосъобразен на административния акт по отношение на имотите, за които жалбоподателката се е легитимирала като собственик. В решението си съдът визира именно тези имоти, като противно на наведеното оплакване, те са с правилно изписани номера на идентификаторите в мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт, а поземлен имот с идентификатор 21988.137.3 не е обсъждан. Не се приема възражението на касатора за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като не е съобразено решение 654/17.05.2011 г. по гр.д. 2126/2010 г. на Варненския окръжен съд. Цитираното решение е с предмет искове на правно основание чл. 33, ал. 2 и чл. 108 Закона за собствеността за изкупуване на 1/8 ид.ч. от масивна монолитна сграда на два етажа староприемница и обслужваща стопанска сграда парокотелни и перално помещение. С представеният акт не се доказва наличието на ЯФГ в кадастралната карта, съответно необсъждането му от решаващата инстанция не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и останалите доводи за материална законосъобразност на изменението, предвид изброени от касатора обстоятелства - съществуващ стар зид, ограждащ по голямата част от новообразувания поземлен имот с идентификатор 21988.136.607 и разположението на останалите огради в имотите, или за липса на събрани и изследвани по делото доказателства относно действителното разположение на имотните граници. Изложените от касатора въпроси са относими към различно административно производство от посоченото в административния акт за отстраняване на ЯФГ. Дори същите евентуално да установяват разлика между действителните имотни граници с нанесените в кадастралната карта такива и отделно от въпроса за възникнал спор за материално право при такава корекция, недопустимо е пороците на административен акт да се санират в съдебното производство по неговото оспорване. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и при своевременно заявените претенции на ответниците по касационната жалба, в полза на Областна дирекция Земеделие Варна и на процесуалния представител на Л. Николова се дължат разноски. Касаторът М. Митев следва да бъде осъден да заплати такива, както следва: в полза на Областна дирекция Земеделие Варна в размер от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24, изр. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ; в полза на адв. К. Маринова /процесуален представител на Л. Николова/ в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата на близък, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,