Решение № 14306 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2009 г.

Решение № 14306 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мая Аспарухова Такова от гр. Монтана против Решение № 54/07.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че спрямо жалбоподателката не е била извършена дискриминация от страна на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) гр. Монтана Стефка Александрова и Агенция за социално подпомагане (АСП) по признак "политическа принадлежност" и "тормоз" при упражняване правото на труд, по смисъла на чл. 4, ал. 2, и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е оставена без уважение жалбата й. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Теменужка Мирчева Апостолова, редовно призована, не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Евелина Цветанова Такова, редовно призована, не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Стефка Александрова - директор на РДСП гр. Монтана, редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Директора на Агенция за социално подпомагане, редовно призована, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-01-10/25.01.2008 г. на Мая Аспарухова Такова и заинтересованите страни Теменужка Мирчева Апостолова и Евелина Цветанова Такова, с твърдения за "тормоз" при упражняване правото на труд и дискриминация по признак "политическа принадлежност". За да постанови решението си КЗД е приела, че твърденията на Такова не са доказани. Изложени са мотиви, че представените доказателства установяват равно третиране на служителите от страна на директора на РДСП. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че в случая липсват данни за дискриминация по признак "политическа принадлежност", както и данни за "тормоз". Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че директора на РДСП - Монтана е извършвала оценка на работата и е осъществявала служебните взаимоотношения без оглед на политическата принадлежност на служителите. Не са установени твърденията в жалбата на Мая Аспарухова за смяна на служители от ръководни постове по политическа поръчка или предприети от Стефка Александрова дискриминационни действия срещу членове на НДСВ или срещу членове на други политически партии. Изводите на КЗД за равно третиране на служителите, независимо от тяхната политическа принадлежност и убеждения, от страна на директора на РДСП Монтана, се потвърждават и от показанията на разпитаните в производството пред административния орган свидетели, посочени от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗСДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи тормоз на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че този тормоз е извършен съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая тормоз, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150, 00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение