Решение № 14193 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15521/2018 г.

Решение № 14193 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15521/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Брайкова, против решение № 205 от 9.11.2018 г., постановено от Административен съд – Ямбол, 4-ти състав, по адм. д. № 233/2018 г. С касационната жалба се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че по смисъла на чл. 26 АПК със самия акт на уведомяването лицето придобива качеството на страна в започнато производство по издаване на индивидуален административен акт и в този смисъл изводите на съда за нарушение на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК от страна на административния орган са неправилни, защото цитираните норми са неотносими към настоящата хипотеза и касаят даден субект, който не е встъпил в образуваното производство и чието узнаване предпоставя тази му възможност. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да потвърди обжалваното уведомително писмо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "А. Атанасов – А. А." - гр. Тополовград, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Спирова, която с писмен отговор излага аргументи за отхвърляне на възраженията на касатора и за оставяне в сила атакуваното съдебно решение, като претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила. Според участващия по делото прокурор разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, въвеждат задължение на административния орган да установи всички факти и обстоятелствата от значение за случая, да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица и да събере служебно относимите доказателства, а в случая докладът от извършената от органа проверка на заявените за подпомагане парцели не е бил връчен на бенефициера, с което същият е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение по констатациите от извършените административни проверки, както и да даде съответните обяснения и възражения във връзка с откритото административно производство за издаване на оспорения административен акт. Счита за обоснован изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на принципа за равенство, залегнал в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 АПК, според който всички заинтересовани от изхода на производството лица, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 205 от 9.11.2018 г. е отменено по жалба на ЕТ "А. Атанасов – А. А. " - гр. Тополовград, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2015 г. изх. № 02-260-2600/5241 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"; преписката е изпратена за ново произнасяне от административния орган, при спазване на дадените му задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и в тежест на ответника са присъдени разноски в размер на 550 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Ямбол е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи съдът е изградил след преценка на обстоятелството, че земеделският стопанин е бил изцяло лишен от възможността да упражни правото си на възражение по констатациите от извършените административни проверки, както и да даде съответните обяснения и възражения във връзка с откритото административно производство за издаване на оспорения административен акт, като по този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, довело до непълнота на доказателствата и неизясняване на случая. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на оспорения съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на Административен съд – Ямбол точно е констатирал, че земеделският производител е подал заявление за за подпомагане на 12.06.2015 г, като е заявил за подпомагане площи по мярка "Агроекологични плащания" (АЕП), "Биологично растениевъдство", към което е приложена таблица за ползваните 10 бр парцели за 2015 г. в землището на с. Хлябово - № 77325-166-29-1 с площ 0. 95 ха, № 77325-166-30. 3, с площ от 1. 21 ха, № 77325-919-6-3, с площ 0. 47 ха, № 77325-919-6-5, с площ 5. 39 ха, № 77325-919-6-6, с площ 0. 14 ха, № 77325-950-1-10, с площ 2. 38 ха, № 77325-950-1-11, с площ 2. 21 ха, № 77325-950-1-9, с площ 1. 32 ха, № 77325-950-2-7 с площ 0. 61 ха и № 77325-950-2-8 с площ 5. 61 ха или общо с декларирана площ от 19. 29 ха. Земеделският стопанин е уведомил административния орган за нанесени щети от неблагоприятно климатично условие - градушка, за което е бил съставен констативен протокол № 1/26.06.2015 г., в който комисията е констатирала унищожаване на културата на 100% в два блока: № 77325-166-29-1 и № 77325-166-30-3 с обща площ от 2.16 ха. С атакуваното уведомително писмо е отказано плащане за заявени парцели с площ от 15,96 ха, поради неспазени базови изисквания и е посочен оторизирания размер на финансово подпомагане от 298.26 лв., при искана помощ в размер на 7803.64 лв., като е приложена таблица на стр. 4 от УП, в която е посочена заявена за участие площ от 15, 96 ха, отчетено е наддеклариране от 0. 88 %, като в колона 6 - санкционирана площ е посочено - "0". Първостепенният съд се е позовал на приетите по делото писмени доказателства и е установил, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция, назначена със заповед № 296073., като в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания. Съдът е посочил, че земеделският производител е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение по констатациите от извършените проверки, както и да даде съответните обяснения и възражения във връзка с откритото административно производство за издаване на процесното уведомително писмо. Съдът е стигнал до краен извод, че оспореният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК от страна на административния орган. В настоящия случай е подадено общо заявление, в което има искане за получаване на субсидия по АЕП. Нормотворецът е предвидил кумулативно извършване на административните проверки и проверките на място, като за последните административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не е извършил в присъствието на кандидата или упълномощен негов представител или служител проверка на място и не е представил контролен лист с резултатите за подпис на кандидата или упълномощен негов представител или служител, който има право да напише в контролния лист обяснения и възражения по направените констатации, съоразно императивните изисквания на чл. 65, ал. 3 – ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Няма колебания в практиката на Върховния административен съд, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган е предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Това е необходимо, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането съгласно изискванията на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за реда и прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. " При приключване на проверката на място служителят на ДФЗ-РА следва да предостави контролния лист с резултатите от проверката за подпис на кандидата или упълномощен негов представител или служител, а в случай, че такъв не присъства и са открити нередности, ДФЗ - РА информира кандидата, като му изпраща уведомително писмо заедно с копие от контролния лист, за да може кандидатът в 14-дневен срок да направи възражения и да даде обяснения по направените констатации пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА. По делото е установено, че на 6.08.2015 г. е била извършена проверка на място на заявените от ЕТ парцели, като в контролния лист е записано, че кандидатът е информиран. Това обстоятелство обаче никъде не е удостоверено с подпис на експерт на ДФЗ или с такъв на проверяваното лице. Отделно от това по делото не са ангажирани доказателства заявителят да е получил копие от съставения доклад за проверката с цел защита срещу констатациите в акта. На страница 18 от контролния лист е посочено, че кандидатът има право да направи забележки и възражения по извършената проверка в писмен вид в 14-дневен срок от получаването му, за което има отредено място за дата, подпис и трите имена на кандидата, които в случая са празни. От представения контролен лист е видно, че кандидатът не е запознат с констатациите от проверката, както и че същият е подписан само от единия проверяващ експерт – С. Дудова, докато подписът на другия експерт, осъществил проверката – К. Йорданов липсва. Проверките на място са регламентирани в специалните норми на чл. 65, ал. 3 - ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., за които се издава нарочен акт – контролен лист, с който кандидатът следва да бъде запознат и да му е обезпечена възможността да направи възражение. Изрично в ал. 5 от чл. 65 на приложимата наредба е посочено, че ако кандидатът или упълномощен негов представител или служител не присъстват при проверката на място и вследствие на тази проверка бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи редукции или откази. В конкретната хипотеза е установено, че е извършена проверка на място по смисъла на в чл. 65 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., което обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Изготвянето на контролния доклад и подписването му от лицето предхожда заключението на компетентните органи от констатациите на проверката по отношение на произтичащите намаления или отказ от финансово подпомагане. По делото е приложен контролен лист от извършена проверка на място, който не е подписан от земеделския производител и няма данни да му е предоставен за подпис, което съставлява съществено процесуално нарушение в процедурата по извършване на проверка на място. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд във връзка с отказа, който е постановен поради това, че заявителят не бил спазил базовите изисквания, които са описани в контролния лист от извършената проверка, но същите не са били сведени до знанието на кандидата за финансово подпомагане. Съдът е извел обосновано заключение, че преди издаване на атакувания акт компетентният орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да съобщи на лицето резултатите от извършените проверки, да обсъди възраженията на заявителя и едва тогава да пристъпи към издаване на административния акт. В случая административният орган не е извършил описаните действия, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил своя акт в противоречие с нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, в резултат на което е постановен оспореният незаконосъобразен отказ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 300 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП е 500 лева, поради което претендираният размер е дори под установения минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,