Решение № 10247 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2009 г.

Решение № 10247 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 4 ал. 5 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение от 20.01.2009 г. по адм. д. № 1092/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отменен ДРА № 37/5.04.2002 г. на ТД-Благоевград в частта за непризнат данъчен кредит общо 30 881, 62 лв. по фактури на четири фирми от м. 4, 6 и 08.2001 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА в тази част да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "ММоторс" АД против решението в частта, с която жалбата против ДРА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли ДРА в тази част да бъде отменен. Подробни съображения излага в писмена защита. Моли ДРА в тази част да бъде отменен, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По първата касационна жалба по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 37/5.04.2002 г. на ТД-Благоевград и решение № 920/24.06.2002 г. на РДД-София, с което е потвърден ДРА в частта за непризнат данъчен кредит общо 30 881, 62 лв. по фактури на ЕТ "Мария-88-П. Павлов", ЕТ "Миркс комерс-Доротея Апостолова", "Чива" ООД и "Астека" ООД от м. 4, 6 и 08.2001 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Със същото решение съдът е признал данъчен кредит по 5 бр. фактури на цитираните фирми. В мотивите си съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител. С ДРА не е признат данъчният кредит по фактура на ЕТ "Мария-88-П. Павлов" на основание чл. 64 т. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 109 ал. 11 ДПК (отм.), тъй като предходен доставчик не е начислил данъка по доставката. В ДРА е констатирано, че данъкът е начислен от прекия доставчик по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.) и съдът е уважил жалбата предвид тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС. По фактурите на ЕТ "Миркс комерс-Доротея Апостолова" с ДРА не е признат данъчният кредит на основание чл. 64 т. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 109 ал. 11 и 12 ДПК (отм.), тъй като предходен доставчик не е открит на адреса. Съдът е приел, че в ДРА е констатирано начисляване на данъка от прекия доставчик по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.) и предвид тълк. р. № 5/2004 г. е уважил жалбата в тази част. Решението в тази част е правилно. В ДРА има изрична констатация, че данъкът е начислен от тези преки доставчици и правилно съдът е приложил тълк. р. № 5/2004 г., според което получателят по доставката е обвързан само от действията на прекият си доставчик. Доводът в първата касационна жалба, че не правена проверка в счетоводството на доставчиците е неоснователен, щом в ДРА има констатация, че данъкът е начислен по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.) от преките доставчици. За ЕТ "Миркс комерс-Д. Апостолова" има констатация за начисляване на данъка и в протокола за извършване на насрещната проверка. По фактурата на "Чива" ООД не е признат данъчен кредит на същото основание, тъй като четвърти по веригата предходен доставчик не е намерен на данъчния адрес. В ДРА има изрична констатация, че данъкът е начислен от прекият доставчик по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.) и предвид тълк. р. № 5/2004 г. съдът е уважил жалбата. Решението в тази част е правилно. Доводът на касатора, че в ДРА има констатации за липса на реално доставка не се потвърждава от съдържанието на ДРА. Доводът за липса на доставка се прави едва в настоящото второ касационно производство и не следва да бъде обсъждан. По фактурата на "Астека" ООД с ДРА не е признат данъчен кредит на основание чл. 6 и чл. 64 т. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 109 ал. 11 и 12 т. 2 и 6 ДПК (отм.), тъй като не е осъществена доставка, предходният доставчик не е открит на адреса и е издал фактура с дата, предхождаща датата на фактурата, по която е придобил стоката, а неговият доставчик няма счетоводни документи, поради кражба. Данъкът е начислен по пряката доставка по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че са налице условия за приложение на тълк. р. № 5/2004 г. и е уважил жалбата и предвид приложен ДРА на прекия доставчик, по който не е признат данъчен кредит на "Астека" ООД по фактура № 463/6.08.2001 г. на "Медитекс" ЕООД за прехвърляне на алуминиевата сплав и алуминий на блок. Съдът е приел, че с този ДРА е отстранено данъчното предимство и два пъти е отказан данъчен кредит на едно и също основание. Този извод на съда е неправилен. Съдът изобщо не е обсъдил доводът за липса на доставка по тази фактура. При липса на доставка неправилно по ДРА е приложен чл. 109 ал. 11 и 12 ДПК (отм.). В този случай основанието за отказ на данъчния кредит е по чл. 64 т. 3 ЗДДС (отм.) и съдът следваше да преквалифицира основанието за отказа да се признае данъчния кредит. Плащането на цената по фактурата е установено от вещото лице и приложените платежни нареждания. Предаването на стоките е установено с подписа на получател върху фактурата. Твърдението на дружеството, че разполага със стокова разписка за фактурираното количество 15 575 кг алуминиева сплав и 3732, 5 кг алуминий на блок не се потвърждава от приложената складова разписка за получени от "Астека" ООД сплав 694 кг, сплав 565 кг и блок 12 кг по процесната фактура № 230/13.08.2001 г., за които не е посочено от какъв метал са. Представен е и картон за движението на алуминия като за м. 08.2001 г., в него е отбелязан приход от "Маримекс" - София на 694 кг. и 565 кг. При тези противоречия в записванията в счетоводството на дружеството правилно в ДРА е прието, че не е доказано осъществяване на доставка по фактура № 230/13.8.2001 г. на "Астека" ООД на посочените в нея количества алуминиева сплав и алуминий блок. Решението в частта, с която ДРА и решението на РДД-София са отменени в частта за непризнат данъчен Кредит 15 829, 30лв. и е признат данъчен кредит в този размер следва да бъде отменено, и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА. Неправилно съдът е отменил решението на РДД-София, с което ДРА е потвърден при обжалването но административен ред. По чл. 121 ал. 1 ДПК (отм.) предмет на обжалването пред съда е само потвърденият при обжалването по административен ред ДРА, а не решението, с което е потвърден. По фактурите на "Медитекс" ЕООД съдът е приел, че с ДРА не е признат данъчен кредит на основание чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 109 ал. 11 и 12 ДПК (отм.), тъй като не са осъществени доставки. По някои от фактурите не е посочен предходен доставчик или липсват договори, по които е определена цената на машината или резервната част. Няма приемо-предавателен протокол за предаване на машината. Съдът е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват констатациите по ДРА за липса на доставки, в който случай тълк. р. № 5/2004 г. е неприложимо. По фактурата от м. 05.2001 г. за доставка на венец зъбен за багер и фактура № 466/13.09.2001 г. с предмет почистващи препарати Стефка Ангелова - упълномощена да представлява фирмата е дала обяснения, че няма документи за покупка на частта. Основателен е доводът на дружеството, че за фактурите на "Медитекс" ЕООД в ДРА няма констатации, че липсват доставки. Съдът, за да уважи жалбата, трябва да установи наличието на всички предпоставки за признаване на данъчния кредит по 64 ЗДДС (отм.), включително дали е осъществена доставката и изводът, че не е доказано осъществяване на доставката е допустим, но не е съобразен с представените по делото доказателства. За останалите фактури предходните доставчици са "Варос" ЕООД - нерегистриран по ДПК (отм.) и ЗДДС (отм.) и ЕТ "Картал-Кр. Димитров", който е декларирал, че са му откраднати счетоводните документи, но покупката на стоките е разплатена с неговия доставчик и няма претенции към него. Фактурите на "Медитекс" ЕООД са подписани за получател от служител на втория касатор. По делото са представени складови разписки, в които стоките са описани като получени по спорните фактури. Представени са и складови картони, в които са заприходени стоките по спорните фактури като получени от "Медитекс" ЕООД. В ДРА е констатирано, че данъкът е начислен по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.) от прекият доставчик и след като е доказано получаване на стоките от "ММоторс" АД и плащане по фактурите, предвид заключението на вещото лице съдът следваше да приложи тълк. р. № 5/2004 г. и да уважи жалбата в тази част като отмени ДРА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите на "Медитекс" ЕООД общо в размер 11 682, 52 лв. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която ДРА и решението на РДД-София са отменени в частта за непризнат данъчен кредит 15 829, 30 лв. и е признат данъчен кредит в този размер по фактура на "Астека" ООД и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ММоторс" АД против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит 11 682, 52 лв. по фактури на "Медитекс" ЕООД и вместо него в тази част следва да бъде отменен ДРА. Уважената част от жалбата е в размер 26 735, 14 лв., а отхвърлената част от жалбата е в размер 15 829, 30 лв. По ДРА за м. 03.2001 г. не са правени корекции. За м. 04.2001 г. в ДРА отпада увеличението на декларирания ДДС за внасяне 2977, 29 лв. с 632, 62 лв. по фактурата на ЕТ "Мария-88-П. Павлова" и начислените лихви 477, 37 лв. върху общият размер 3609, 91 лв. се намалят до 393, 71 лв. лихви, съответни на декларирания ДДС за внасяне. Остава резултат 2977, 29 лв. ДДС за внасяне с 393, 71 лв. лихви. За м. 5.2001 г. е деклариран ДДС за възстановяване 545, 79 лв., който е намален на 195, 79 лв., заради непризнатият данъчен кредит по фактура на "Медитекс" ЕООД, която корекция отпада и остава резултат за периода, както е деклариран - 545, 79 лв. ДДС за възстановяване. За м. 06.2001 г. е деклариран ДДС за възстановяване 1889, 32 лв. По ДРА е направена корекция поради непризнат данъчен кредит по фактурите на ЕТ "Миркс комерс-Д. Апостолова", която отпада и за периода остава резултат ДДС за възстановяване 1889, 32 лв. За м. 07.2001 г. е деклариран ДДС за възстановяване 763, 57лв. По ДРА е направена корекция по фактурите на "Медитекс" ЕООД, която отпада и остава резултат, както е деклариран. За м. 08.2001 г. е деклариран ДДС за възстановяване 24 981, 50 лв. По ДРА е направена корекция с 10 200 лв. по фактура на "Чива" ООД, която отпада и с 15 829, 30 лв. по фактурата на "Астека" ООД, която остава и резултатът за периода се променя на ДДС за възстановяване в размер 9152, 20 лв., а определените с ДРА ДДС за внасяне и лихви за този период отпадат. За м. 09.2001 г. е деклариран ДДС за възстановяване 9263, 97 лв. По ДРА е направена корекция по фактурите на "Медитекс" ЕООД, която отпада и остава резултат за периода, както е деклариран. В ДРА има отбелязване, че декларираният ДДС за възстановяване за м. 03.2001 г. прихванат с ДАПВ за други данъчни периоди, поради което не се взема предвид при изчисленията. Общо за ревизирания период без м. 03.2001 г. вторият касатор има да внася 2977, 29 лв. с 393, 71 лв. лихви, и има ДДС за възстановяване 12 350, 88 лв. Като се спаднат ДДС за внасяне и лихвите от ДДС за възстановяване остава резултат 9050, 88 лв. ДДС за възстановяване. ДРА ще следва да бъде отменен в частта, с която са определени данък за внасяне и лихви, и не е определен резултат за ревизирания период 9050, 88 лв. ДДС за възстановяване. Решението в останалата част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се преизчислят, заради промяната в резултата. Първият касатор има право на разноски по делото на основание чл. 130 ал. 4 ДПК (отм.) в размер 946, 59 лв. Дружеството има право на разноски за всички инстанции по делото в размер 502, 49 лв. или по компенсация следва да заплати 444, 10 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото на първия касатор. В изчисленията не е включен адвокатски хонорар, тъй като по делото не е доказано да са направени такива разноски, а искането за приложение на чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, поради липса на доказателства за наличие на хипотезата на чл. 38 ал. 1 ЗА. По изложените съображения