Решение № 7436 от 26.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на ТП на НОИ София град и Ифинити геймс ЕООД, гр. София против решение 6595 / 11.11.2021 г. по адм. дело 445 / 2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.2, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационните жалби Д. Лалова и Б. Лалов и двамата от гр. София, чрез адвокат Л. Борисова изразяват становища за неоснователност на същата. Представят подробни писмени бележки и претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК са неоснователни. С решение 6595 / 11.11.2021 г. по адм. дело 445 / 2020 г. Административен съд София град е отменил решение 1040 21 667 / 10.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане 23619 / 14.10.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО, с които претърпяната на 19.11.2018 г. злополука от В. Лалова не е била призната за трудова. Приел е, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната им по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. Кумулативно изискуемите признаци за категоризиране на една злополука като трудова се съдържат в чл. 55 КСО. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. По делото е установено, че починалата при ПТП на 19.11.2018 г. В. Лалова е работила като крупие в казино в [населено място]. Била е осигурено лице и в деня на катастрофата е пътувала към работното си място. В тази насока са фактите установени от показанията на свидетелите Алексов и Лалова, както и обясненията на родителите на починалото лице. Фактите във връзка с ПТП са надлежно разследвани от компетентните органи и вярно възприети от първоинстанционния съд. Спорът между страните касае наличието на фактическия състав от хипотезата на чл. 55, ал. 2, т.1 КСО, който приравнява на трудова и злополуката станала с осигурен по чл. 4, ал.1 и ал.2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Приемайки, че е налице фактическият състав от нормата на чл. 55, ал.2, т.1 КСО, първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт при обоснована преценка на обстоятелствата по спора, отделяйки спорното от безспорното и кредитирайки с доверие онези доказателствени средства, които преценени по отделно и в съвкупност разкриват обективната истина е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Нито графикът, който е подписан от управителя на Инфинити геймс ЕООД, гр. София, нито този, който е разпространяван между служителите в мобилно приложение имат белезите на официален документ. В качеството им на частни документи същите нямат обвързваща доказателствена сила и следва да бъдат ценени с оглед всички останали обстоятелства по делото. Съгласно чл. 180 ГПК вр. с чл. 144 АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица и не се ползват с достоверност досежно датата и мястото на съставянето им. Приетата по делото експертиза е установила, че официалният работен график е изпълнявал формални функции свързани с необходимостта от съществуването на подобен документ, но много често е търпял корекции. Направеният screenshot на мобилното устройство на В. Лалова не е бил манипулиран и същият установява, че на 19.11.2018 г. тя е следвало да бъде дневна смяна. В подкрепа на заключението са и събраните по делото гласни доказателства. Обосновано административният съд не е кредитирал с доверие свидетелските показания на Г. Гарчева, П. Жечева и М. Петрова, които са дадени в полза на работодателя, с който последните и в момента са в трудово правоотношение. Същите отричат съществуването на безспорни факти като позвъняванията към телефона на Лалова в деня на злополуката, начинът на изготвяне и променяне на работния график, времетраенето на работните смени и др., а са излишно обстоятелствени и съвпадащи в доказването на отрицателни факти, правещо доказателствената им стойност проблематична. Изброените свидетели не са дали смислено обяснение и на многократните и настойчиви позвънявания от тях и управителя на Инфинити геймс ЕООД, гр. София към В. Лалова около 8.00 часа в деня на злополуката, посочвайки конкретна причина за това да я търсят в почивен ден, в този ранен час (слбед като са чули за инцидента значително по-късно през деня). КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 КСО израз обичаен път при отиване и връщане от работа, но съдебната практика го е дефинирала като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно достигане до работното място. Приемайки, че установените по делото факти обосновават наличието на фактическия състав на нормата на чл. 55, ал.2, т.1 КСО, административният съд е приложил точно материалния закон. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 АПК, развити в касационните жалби и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени заявените от ответниците по касационните жалби разноски за касационната инстанция, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022 г. възлизат на сумата от 600,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение