Решение № 9300 от 20.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Перфект Ауто Лукс ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Л. Петков против Решение 174/18.02.2022 г. по адм. дело 1641/ 2021 г. на Административен съд - Варна (АС Варна). В жалбата се изразява недоволство от съдебното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като мотивите не кореспондират със събраните в хода на делото доказателства. Твърди, че АС - Варна е направил недопустими правни изводи обусловили неправилно становище и решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР - Варна не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че АС - Варна законосъобразно е отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Перфект Ауто Лукс ЕООД е предявил иск против ОД на МВР Варна, за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно действие по регистрация на лек автомобил марка АУДИ, модел Кю 3, с регистрационен [рег. номер], без необходимите за това документи. С обжалваното решение на АС - Варна е отхвърлил иска на Перфект Ауто Лукс ЕООД срещу ОД МВР Варна с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв., в резултат на незаконосъобразно действие по регистрация на лек автомобил марка АУДИ, модел Кю 3, с регистрационен [рег. номер], без необходимите за това документи, като неоснователен и недоказан. За да достигне до този правен резултат от АС - Варна e посочено, че по силата на Договор за покупко-продажба на МПС от 22.07.2016 г. сключен между Перфект Ауто Лукс ЕООД, като купувач и С. Тодорова и Н. Божанов от гр. Варна като продавачи, Перфект Ауто Лукс ЕООД е заплатило продажна цена от 30 000 лв. за придобиване собствеността на автомобил марка: АУДИ, модел Кю 3, с регистрационен [рег. номер], рама WAUZZZ8U0DRO37427. Установено е, че С. Тодорова и Н. Божанов не са разполагали с правото на собственост върху автомобила, т.к. собственик е АУДИ Банк ГмбХ Германия по силата на договор от 09.04.2016 г. сключен с Н. Божанов, за което обстоятелство Перфект Ауто Лукс ЕООД не е знаел, тъй като С. Тодорова и Н. Божанов са се легитимирали, като собственици, представяйки издадените им регистрационни талони /Свидетелство за регистрация част I и част II/ от Сектор Пътна полиция /КАТ/ при ОД МВР - Варна. Автомобилът е бил обявен за международно издирване чрез Шенгенската информационна система (ШИС), като обект на престъпление - присвояване на 05.12.2016 г. Към момента автомобилът е върнат на собственика АУДИ Банк ГмбХ Германия, като е иззет от А. Динева, която от своя страна като купувач е сключила договор на 22.08.2016 г. за покупко-продажба за автомобила с Перфект Ауто Лукс ЕООД, като продавач. Установено е също, че във връзка с изземването и предаването на автомобила на действителния собственик е образувана пр. пр. 7873/2017 г. на Софийска градска прокуратура. Поради невъзможността да се прехвърли собствеността А. Динева е развалила договора от 22.08.2016 г. за покупко-продажба за автомобила с Перфект Ауто Лукс ЕООД и с влязло в сила Решение по търговско дело 219/2019 г. на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, е осъдила последното да й възстанови всички разходи по сделката вкл. продажната цена и адвокатски възнаграждения. Със същото решение С. Тодорова и Н. Божанов са осъдени солидарно да заплатят на Перфект Ауто Лукс ЕООД сумата от 30 384.60 лв., включваща сумите: 30 000 лв., представляваща заплатена от Перфект Ауто Лукс ЕООД цена на лек автомобил марка АУДИ, модел Кю 3, с регистрационен [рег. номер], рама WAUZZZ8U0DRO37427, по развален договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. 147 на НК, и 384,60 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор, на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87 от ЗЗД. В заключение АС - Варна намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е налице една от двете кумулативно изискващи се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно действие, съответно бездействие, извършено от длъжностни лица на ответника, което съставлява административна дейност. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, при първоначална регистрация на автомобила. Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законодателят е дефинирал понятията действия и бездействия в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. Установената фактическа обстановка сочи административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди чл.4 ЗОДОВ. Предпоставка за регистрацията на МПС-то е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган. В хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, при извършване регистрация на автомобилите в компетентността на административния орган е да извърши проверка за достоверността на представените документи (чл. 5, ал. 1, ал. 2, т. 2 Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), като провери истинността им и ако има определени съмнения - да извърши проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други компетентни органи. За да обоснове извода си, съдът е установил липсата на пропуски при регистрацията на процесния автомобил, като е извършил анализ на документите необходими за това. Законосъобразно АС - Варна приема, че имущественото разпореждане на касационния жалбоподател е вследствие на сключен договор за покупко-продажба на автомобила. Основанието за плащането на сумата е договора. Отговорността за неизпълнението му е на продавача по него, а не на държавния орган по регистрацията на МПС. Потвърждение на това е упражненото ефективно правно средство за защита на имуществения интерес от този договор по воденото дело /т. д. 219/2019 г. на ОС - Варна/, по което е уважена претенцията му с влязло в сила решение. В случая не е налице действие, което да не се основава на закона или административен акт - чл. 250, ал. 1 от АПК. Липсата на първата предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,