Решение № 2115 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. 1307 ЕООД, със седалище [населено място], община Кърджали, срещу Решение 847 от 26.06.2024г., постановено по адм. дело 142/ 2023г. по описа на Административен съд Кърджали (АС Кърджали). В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, с които се приема липсата на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, както и липса на причинно- следствена връзка между тях и претендираните имуществени вреди. Моли да се отмени решението на Административен съд- Кърджали и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Ответникът- Община Кърджали, в писмен отговор на касационната жалба моли за нейното отхвърляне като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице от Община Кърджали. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него липсва първата предпоставка от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, като не е налице и втората предпоставка - пряка причинна връзка на твърдяното бездействие и пропуснатите ползи. Счита, че решението на съда се явява правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение 847 от 26.06.2024г., постановено по адм. дело 142/ 2023г. на Административен съд - Кърджали е ОТХВЪРЛЕН иска на Т. 1307 ЕООД срещу Община Кърджали, предявен на правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на 97 234.94 лева, обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие отказана от Държавен фонд Земеделие финансова помощ под формата на парични субсидии за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи земеделски земи и за законна /мораторна/ лихва за забава, общо в размер на 12 175.80 лева, произхождаща, както следва: върху сумата 25 221.59 лева, в размер на 1 814.55 лева, за периода от 07.07.2022 год. до датата на завеждане на иска; върху сумата 37 318.64 лева, в размер на 6 718.31 лева, за периода от 04.08.2021 год. до датата на завеждане на иска и върху сумата 34 694.71 лева, в размер на 3 642.94 лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата на завеждане на иска, както и за законната лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане на иска, до окончателното им изплащане. Със същото решение е ОСЪДЕН Т. 1307 ЕООД да заплати на Община Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Кърджали приема, че между ищецът и Община Кърджали е сключен Договор 13981-02/ 09.02.2017г. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, с който на основание чл. 37и, ал. 1, ал.3 и ал. 12, във връзка с чл. 24а, ал. 6, т. 4 от ЗСПЗЗ, Решение 34 от 25.02.2016 г. и Решение 53 от 24.03.2016 г. на Общински съвет- Кърджали и Протокол от 27.04.2016 г. на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на Т. - 1307 ЕООД е предоставена без търг или конкурс за временно и възмездно ползване за срок от 6 /шест/ стопански години от 2016/ 2017 г. до 2021/ 2022 г. вкл., земеделска земя от общинския поземлен фонд, с площ от 51.198 дка, като част от поземлен имот с 000199, целият с площ от 111.198 дка, в землището на [населено място], община Кърджали, от които 67.124 дка попадащи в обхвата на актуалния допустим специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, за отглеждане на 35 броя животински единици говеда. Земеделската земя по договора е предоставена за ползване като пасище, мера, съобразно начина й на трайно ползване, т.е. за пашуване. Във връзка с договора е представен и Протокол от 09.02.2017 г. за предаване на имот - общинска собственост, във връзка с договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади за извършено фактическо предаване на общинския имот, подписан от двамата членове на комисията, предали имота и от управителя на дружеството наемател. По делото са изслушани и свидетелски показания на член на комисията за установяване на спазването на процедурата по фактическото предаване на общинския имот. По делото е представен и Договор 14031-02/14.02.2017г. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, с който на същите основания на Д. Р. Е., като наемател е предоставена за същия период земеделска земя от общинския поземлен фонд, с площ от 60.00 дка, като част от поземлен имот с 000199, целият с площ от 111.198 дка, в землището на [населено място], община Кърджали, от които 67.124 дка, попадащи в обхвата на актуалния допустим специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, за 18 броя животински единици говеда. С Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадени от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, както следва: с изх. 02-090-2600/ 8605#6 от 07.07.2022 г.; с изх. 02-090-2600/ 15729 от 04.08.2021 г. и с изх. 02-090-2600/2883 от 10.03.2022 г., са наложени намаления на исканите, като подпомагане суми и са оторизирани суми по съответните схеми и мерки, заявени за подпомагане. Предвид установената фактическа обстановка от Административен съд- Кърджали се приема, че в процесния случай не са налице всички предпоставки от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочва, че не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, нито незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице от община Кърджали, при или по повод изпълнение на административна дейност. Приема, че действията по сключване на договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, не могат да бъдат квалифицирани като фактически, а като правни, поради което по отношение на тях не се установява незаконосъобразност. Решението на административния съд е правилно. Твърденията на касационния жалбоподател в исковото производство са за пропуснати ползи, вследствие, частично отказана от Държавен фонд Земеделие финансова помощ под формата на парични субсидии за 2018 г., 2019 г. и 2020г. по схеми и мерки за директни плащания. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед на чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Административното производство, във връзка с което се претендира настъпването на имуществени вреди се е развило пред административен орган- ДФЗ, различен от сочения като ответник по исковата молба- община Кърджали. В случая не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, който да е отменен по надлежния ред. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 250 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно действие на административния орган. Неоснователно се твърди, че вредите са причинени от това, че не са конкретизирани и индивидуализирани предоставените земеделски земи. Същите са подробно и конкретно описани в предоставения договор за наем с техните идентификационни белези- категория земя, площ, съседи. Освен това самото сключване на договорите за наем не може да се третира като фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 250 от АПК. Тези договори са сключени в резултат на гражданско правни отношения. Същите не могат да се приемат за фактически действия по смисъла на АПК. Определянето на каква част от тях попада в специализирания слой площи допустими за подпомагане е въпрос релевантен за друго административно производство по чл.37, чл. 43 от ЗПЗП с друг административен орган- чл.11а ЗПЗП. Поддържането на площи заети с постоянно затревени площи и постоянни пасища по начин на ползване по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба 2/ 2018г., които отговарят на изискванията за включване в допустимия за подпомагане специализиран слой е задължение на ползващия земята земеделски стопанин. Негова е отговорността дали заявените площи или части от тях не са трайно или временно неподходящи за подпомагане по см. на чл. 10 от Наредба 2/ 2018г. Разплащателната агенция изяснява правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин при условията на чл.17 от Наредба 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Освен това не е налице причинно- следствена връзка между твърдените вреди и визиранато действие по отдаване на наем. Наемното правоотношение по чл.37 и чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ е породило правно действие между страните и е протекло без възражения, при неговото изпълнение. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на ответника. Сключването на наемен договор е отделен юридически факт, който категорично прекъсва корелативната зависимост. Липсата на пълно плащане в процедура по чл.43, ал.3 ЗПЗП, подлежи на обжалване по чл.149 и сл. АПК, където се проверява законосъобразността на отказа за финансиране. Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва бъде осъден да заплати на Община Кърджали разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,