Решение № 12783 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2009 г.

Решение № 12783 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Стефан Дюлгеров като пълномощник на Ганка Петрова и Пламен Петров против решение № 138 от 05.02.2009 г. на Административен съд Варна, Второ отделение, деветнадесети състав по адм. дело № 2253/2008 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница в частта, относно новообразуван имот № 0678. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че съдът се произнесъл в закрито заседание, в което допуснал съдебно техническа експертиза и поставил задача различна от задачата на жалбоподателя, нарушение на сътезателността в производството. Ответникът, Областният управител на област Варна чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни, Еленка Димитрова Петрова, Людмил Йорданов Моканов и Димитринка Димитрова Дякова не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като в това производство съдът следи спазени ли са изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и дали е налице правилно трасиране на границите между новообразуваните имоти, съответстващи на кадастралния план, който е послужил за основа за изработване на помощния план и плана на новообразуваните имоти, както и дали новообразуваните имоти съответстват с представените документи за собственост. Жалбоподателите като наследници на Веселин Петров, бивш ползвател и собственик на имот № 0678 са с права до размер на 600 кв. м. което съответства на обема на трансформираното право на ползване, а разликата на тази площ правилно е била отредена за бившия собственик. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се одобрява план на новообразуваните имоти в местностите, посочени по горе в частта за имот № 0678. Възраженията са били за незаконосъобразност поради нарушения на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ основание за отмяна в тази част. Съдът, от данните по приложената преписка, доказателствата по делото и заключение на назначената съдебно техническа експертиза е установил, че при изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти за процесната местност са били спазени всички технически изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ по отношение площ, граници и местоположение, с оглед на което не са налице пороци на заповедта, съставляващи основания за отмяната й в частта за имот № 0678 от ПНИ. При изложените съображения жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на касаторите административният съд е разгледал по същество жалбата им като е изследвал всички фактически и правни основания за издаване на заповедта в обжалваната част. Единственото оплакване, съставляващо и касационно основание за отмяна е това, че съдът в закрито заседание е допуснал експертиза със задача, която била различна от исканата, с което нарушил състезателното начало. Това оплакване е неоснователно. Съдът с определение от 28.10.2008 г. в закрито заседание е допуснал съдебно техническа експертиза, назначил е вещо лице и е поставил задачата му. Това процесуално действие е в съответствие с правомощието му по чл. 171, ал. 2 от АПК по събиране на доказателствата, но съдът може и да назначи служебно експертиза за изясняване на фактите по делото. В случая това е било наложително и без искане от страните, защото жалбата против заповедта, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не съдържа уточнение в частта за кой имот от ПНИ се отнася и конкретните нарушения свързани с него, което налага във всички случай да се идентифицира имота на жалбоподателите с имот от ПНИ, индивидуализиран в жалбата само с номерация по предходен план. При така допуснатата експертиза жалбоподателите са имали пълната възможност да поставят задачата си и да възразят против заключението изцяло или в някои негови части както и да искат допълнителна или нова експертиза според правата си по чл. 200 от ГПК. За проведеното заседание на 14.01.2009 г. жалбоподателите са били редовно призовани, но не са присъствали лично или чрез техен представител и не са взели отношение по депозираното заключение. При това положение състезателното начало като принцип следва да се счита спазен със спазването на всички процесуални правила по водене на процеса, в който са били осигурени в пълен обем гаранциите за упражняването на процесуалните права на касаторите. Поради това характера на оплакването в касационната жалба от една страна не сочи на нарушение - касационно основание за отмяна на решението, тъй като съдът може в закрито заседание да се произнесе по допускането на съдебно техническа експертиза със задача каквато прецени за правилното решаване на делото. Също така от друга страна възражението по същество е неоснователно, тъй като поставената задача на експертизата не е различна от тази в жалбата, която е да се провери спазени ли са техническите изисквания към ПНИ при издаване на обжалваната заповед. При изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и като такова ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение