Решение № 14050 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 682/2016 г.

Решение № 14050 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 682/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 17 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 24/2015 г. по описа на Административен съд - Г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - И. И. Р., чрез адв. Стефанов, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на И. И. Р. против ИА "Автомобилна администрация", в която е предявена претенция за сумата 200 лв., представляваща имуществени вреди- разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 27-0000108 от 29.04.2015 г. на Началник на ОО "КД- ДАИ" Г.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред администратимен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 27-0000108 от 29.04.2015 г. на началник на ОО "КД- ДАИ" Г. на И. Р. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 565/2015 г. по описа на Габровския районен съд. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че Рашев действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото НАХД, ГРС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Обосновано АС е отбелязал, че по НАХД № 565/15 г. на ГРС е приложен договор за правна помощ и са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания. по НАХД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на АС, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт- процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претъпрпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че Рашев, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Рашев вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лв., съобразно представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,