Решение № 6472 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2010 г.

Решение № 6472 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация против Решение № 53 от 04.01.2010 г. по адм. дело № 10684/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, министърът на правосъдието счита същата за неоснователна. Ответниците, Игор Статев Иванов, Станимир Игорович Иванов, от гр. Две могили, област Русе не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С Решение № 53 от 04.01.2010 г. по адм. дело № 10684/2009 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отменил решение № 114/30.06.2009 г. по преписка № 138/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Приел е че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Първоинстанционното решение е правилно. Административният орган е приел наличие на непряка дискриминация спрямо Станимир Игорович Иванов по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), изразяваща се в продължително бездействие на Министерството на правосъдието за произнасяне по преписка № 04842/2006 г., по която лицето в качеството му на родено от смесен брак (единият от родителите е български гражданин) е поискало придобиване на българско гражданство. С президентски Указ № 109 от 24.11.2008 г. процедурата е приключила. Комисията за защита от дискриминация е приела, че след като Министерството на правосъдието не се е произнесло в законоустановения 12 - месечен срок (арг. чл. 35, т. 4 от Закона за българското гражданство (ЗБГ)) е налице неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗД. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че забавянето се дължи на изключителната натовареност на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който в рамките на разписаната процедура е с капацитет на работа от 300 молби седмично. Неспазването на установения от чл. 35, т. 4 от ЗБГ срок се дължи на обективни причини. След 2003 г. е налице рязко нарастване на броя на молбите за придобиване на българско гражданство, от които над 90 % са по чл. 15, ал. 3 от ЗБГ - на основание български произход или родител български гражданин. През 2004 г. общият брой е 29 493, през 2005 г. - 23 200, през 2006 г. - 14 468. Промените в законодателната уредба и в частност разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, която добавя към процедурата и задължително писмено становище от представител на Държавна агенция "Национална сигурност", допълнително удължава във времето технологичната обработка на преписките. Изложените факти сочат липсата на посочените в чл. 4, ал. 3 от ЗЗД фактически основания и първоинстанционният съд законосъобразно е приел отсъствието на непряка дискриминация и неблагоприятно третиране при действията на Министерството на правосъдието във връзка с администрирането на преписка № 04842/2006 г. за придобиване на българско гражданство от Станимир Игорович Иванов. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде потвърдено. В полза на Министерството на правосъдието следва да бъдат присъдени заявените разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, петчленен състав