Решение № 14957 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2010 г.

Решение № 14957 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Митница Югозападна, чрез юрк. Костадинка Андонова Трайкова, против Решение № 579 от 22.03.2010 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 6277 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Сенсо мода" ЕООД със седалище в гр. София, район "Триадица", ул. "Доспат" № 23, ет. 4, ап. 53, представлявано от управителя Антон Боянов Кънчев, е отменено Решение № 1000-0074/18.05.2009 г. на началника на митница Кулата, мълчаливо потвърдено от директора на РМД София, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД № 08BG005400Н0008847/Н-884/20080505 - 11 254,47 лв. ДДС и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод на съда относно осъществяването на вътреобщностна доставка /ВОД/ от страна на жалбоподателя и грешки при формиране на вътрешното убеждение. Не са били налице условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Съдът не обсъдил представения транспортен документ ЧМР от 3.05.2008 г. с изпращач "In time textile DOOEL", Македония, /съпровождащ стоката при въвеждането й в страната/ където в графа 3 "разтоварен пункт" е посочено дружеството - получател в България и не е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка. Този факт е констатиран и в Доклада от 14.03.2009 г. на специализираното звено в Агенция "Митници" на служители на дирекция "Последващ контрол", който изобщо не бил обсъден от решаващия съд. Необосновано съдът приел, че доставката е осъществена до Германия се вижда от удостоверение ЕВРО 1 № А 037483 и Волет № 2 на ТИР карнет № ХХ 58152075. Не е установено и че жалбоподателят разполага с екземпляри 2 или 3 на международни товарителници, удостоверяващи получаването на стоките от немските фирми - получатели. Няма доказателства за плащане на ДДС от страна на получателите в Германия, което е необходимо по арг. от чл. 9 на ППЗДДС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против митническия акт. Ответникът по касационната жалба "Сенсо мода" ЕООД, чрез адв. Айдарова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: За да отмени процесния митнически акт, първоинстанционният съд е приел, че адресатът му е доказал, че декларираната стока по посочения ЕАД "за допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" е била предмет на последваща вътреобщностна доставка с получател в Германия, поради което вносът й е необлагаем с ДДС на осн. чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Пред първоинстанционния съд е установено, че с ЕАД № 08BG005400Н0008847/Н-884/20080505 от посочената дата "Сенсо мода" ЕООД, чрез упълномощено лице, е декларирало 1 710 бр. дамски блузи, синтетика, с произход Македония "за допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" с посочени клиенти в РГермания. Декларацията е придружена с фактури, описани в нея. В кл. 17 на декларацията - "Държава на получаване" е вписана България. В кл. 31 на ЕАД при описанието на стоката е посочено, че са стоки, предназначени за крайна употреба от клиенти в РГермания, съгласно издадени фактури и 1 бр. СМR за United textile, Artur mode, Gina conti, In vita moda, Peter Binder, Мaratex, Kleine bekleiding. Пред първоинстанционния съд е представена международна товарителница от датата на ЕАД с посочен в нея изпращач "Сенсо мода" ЕООД и получател Textilveririeb und productions, Jurgen Fries, kirchstr. 1-3, 56424 Staud Deutschland. В кл. 24 на товарителницата с дата 8.05.2008 г. е поставен печат и подпис на фирмата-получател. В доклад на началник отдел и експерти в дирекция "Последващ контрол" на Агенция "Митници" /т. 5.7/ е прието, че вносителят е представил съпровождащи стоката транспортни документи, от които не се установява транспортирането на стоката до Германия. От представена международна товарителница се установявало разтоварването на стоката в България, а във фактурите, представени при вноса, като получатели на стоките са вписани United textile, Gina conti, Peter Binder, Мaratex и Мode expres, за които не е доказано да са получили стоките в Германия. Съгласно Протокол № 904539/26.06.2009 г. на ТД София на НАП е получен отговор от приходната администрация на Германия, че в счетоводството на германското дружество са записани посочения списък фактури. Обикновено германското дружество оперира като посредник на производители като "Сенсо мода". То е получило стоките и е декларирало придобиването на стоките и облагаемия оборот, но обичайно те са били доставени до неговите клиенти. Представени са пред първоинстанционния съд и фактури за транспорт с получател адресата на митническия акт и доставчик "Европа Транс" ЕООД, в които е записан и регистрационен номер на автомобила, с който са извършени услугите. Подпис и печат на същия превозвач са поставени в кл. 23 на представената международна товарителница, където е записан и същия регистрационен номер на автомобила като този във фактурите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при тези факти, са доказани кумулативните изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗДДС за освобождаване на внос от ДДС. Регистрацията на вносителя по ДДС и е била безспорна. Вписването на разтоварен пункт на стоките в РБългария в приложената при вноса товарителница не променя предназначението на стоката за друга държава - членка, което изрично е декларирано в процесния ЕАД. Ясно е, че една товарителница удостоверява превоза на стоките от Македония до България, а втора - тази, подписана от получателя в Германия на 8.05.2008 г., удостоверява този от България до Германия. Осъществяването на вътреобщностна доставка следва да се докаже съгласно изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Предпоставките по т. 1 на чл. 45 от този Правилник не са били спорни. Спорно е било доказването на получаването на стоката в Германия. Обосновано съдът е приел, че подписът и печатът на германската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата, удостоверяваща превоза до Германия, неоспорени от митническата администрация, са доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава - членка. Съгласно чл. 5, т. 1 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г./, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на германската фирма получател в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката, а фактурите за транспорт, издадени на посочения в товарителницата превозвач потвърждават извършването на превоза. Получаването на стоката не е опровергано и с Протокол № 904539/26.06.2009 г. на ТД на НАП, издаден след получаване на информация на база обратен обмен на данни с РГермания за декларираните от вносителя ВОД. Решението следва да се остави в сила, а на ответника по жалбата не се следват разноски поради липса на доказателства такива да са направени пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,