Решение № 3130 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 279/2011 г.

Решение № 3130 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 279/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Планич Алмаса, гражданка на Босна и Херцеговина, лично и като законен представител на Йована Шкорич, против решение № 14002 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 13515/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касаторката, лично и като законен представител на малолетната й дъщеря Йована Шкорич, срещу решение № 413/09.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се прави искане да се отмени решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 218, ал. 1 АПК, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в жалбата пороци и на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и анализира представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлил жалбата на касаторката, лично и като законен представител на малолетната й дъщеря, срещу решение № 413/09.09.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката и дъщеря й не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касаторката, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел всички писмени доказателства по делото и като им е извършил обстоен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за установена фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от тези доказателства. В своите мотиви първоинстанционният съд е обсъдил обществено-икономическото положение в страната на произход на жалбоподателката, спазването на човешките права, установени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, като обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява те да се нарушават. Изложеното дотук мотивира петчленния състав на Върховния административен съд да приеме, че не са налице твърдяните от касаторката пороци на решението, които да са основание за неговата отмяна като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което то следва да остане в сила. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон. Като е установил правилно фактите, съдът е извел и правни изводи, които съответстват изцяло на законовите правни норми, регламентиращи предоставянето на особена закрила на чужденци на територията на Република България. Съдът е съобразил представените по делото доказателства и установените с тях факти от значение за спора и правилно е преценил, че липсват предпоставки на жалбоподателката и малолетната й дъщеря да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ, тъй като не се установява двете основателно да се страхуват от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение да се намират извън държавата си по произход и поради тези причини да не могат или да не желаят да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърнат в нея. Правилно и в съответствие със закона тричленният състав на съда е преценил, че на жалбоподателката и малолетното й дете не следва да се даде и другият вид особена закрила - хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Такъв статут се предоставя само на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт, а в случая от представените по делото доказателства не се е установило да има такива данни. Следователно, не са налице и твърдяните от касаторката пороци на решението, даващи основание за неговата отмяна като противоречащо на закона, поради което то следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,