Решение № 4386 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10846/2015 г.

Решение № 4386 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10846/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново, "Телнет" ООД, гр. Велико Търново и "Иком сървиз" АД, гр. София, подадена от адв. Димитров срещу решение № 18/17.07.2015 г. по адм. д. № 166/2015 г. по описа на Административен съд-Русе. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-СЦР-Русе, чрез юрк. И., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящите касатори с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началникът на РДНСК-СЦР-Русе за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СЦР-143/11.11.2011 г. на Началника на РДНСК-СЦР за премахване на незаконен строеж "въздушни кабелни мрежи", находящ се в централна градска част по ул. "Велики Преслав", ул. "Ален мак", ул. "Плиска", ул. "Краков", бул. "България", ул. "Ниш", ул. "Охрид", ул. "Ангел Кънчев", ул. "Йоновка", ул. "Баба Мота", ул. "Тодор Балина", ул. "Филип Тотьо", ул. "Ильо Войвода", бул. "Никола Габровски", ул. "Бойчо Войвода", ул. "Вела Благоева", ул. "Любен Каравелов", ул. "Хан Крум", ул. "Мир" и ул. "Захари Стоянов" в гр. Велико Търново. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да покриват във фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Заповед № ДК-02-СЦР-143/11.11.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, независимо, че е издадена срещу неизвестен извършител, а спора за ненадлежен адресат на заповедта е решен със сила на присъдено нещо с решението по приложеното адм. д. № 223/2015 г. по описа на Административен съд-Велико Търново и във връзка с правилата на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Доводът за недължимо изпълнение поради издадени впоследствие два броя Удостоверения за търпимост от 18.04.2013 г. и 22.04.2013 г. е преценен като неотносим, тъй като издадените удостоверения за търпимост на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението. Така постановеното решението е правилно и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците не се позовават на факти, от вида на визираните по-горе, какъвто например е изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Удостоверенията за търпимост, издадени след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж не сочат на неизискуемост на задължението за премахване, тъй като са издадени по реда на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване. Освен това Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като закона е придал изрично само удостоверителна сила на Удостоверението за търпимост и то досежно прехвърлителни сделки-§ 16, ал. 1 изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,