Решение № 4076 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2011 г.

Решение № 4076 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Асенова Николова, Анка Асенова Петрова и Борислав Владимиров Първанов, всичките със съдебен адрес в гр. Перник, срещу решение № 83 от 3.06.2011 г., постановено по адм. д. № 112 по описа за 2011 г. на Административен съд - Перник. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед на кмета на община Перник, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част, може да се бъде извлечено допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли решението на съда да се отмени, като се присъдят и сторените разноски. Надежда Асенова Николова, която поддържа касационната жалба представя и писмени бележки. От тяхното съдържание се установява недоволство от това, че частите от имота - бивша земеделска земя, които попадат в имотите на съседите следва да бъдат заплатени, включително и частта от имота, която попада в улица. Претендира се присъждане на разноските. Ответната страна - кметът на община Перник не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил всички относими към спора факти и доказателства и е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Счита, че не са допуснати нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд - Перник, след направено уточнение на подадената жалба е бил сезиран с оспорване на заповед № 257 от 21.02.2011 г., издадена от кмета на община Перник на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта е издадена след проведена процедура по чл. 13а. Със заповедта кметът е утвърдил решение на назначената от него техническа комисия, взето по протокол № ЗП 2-6 от 14.02.2011 г., която е определила застроената част от недвижим имот № 543 по плана на с. Расник, община Перник. В нея са описани частите от имот № 543, които попадат в регулацията на селото и са застроени със сгради. Около 983 кв. м от имота попадат в улица, подробно индивидуализирана и 805 кв. м - попадат в картата на възстановената собственост (КВС). От доказателствата приложени по делото съдът е установил, че жалбоподателите са наследници на братя Асен и Владо Първанови, на които с решение № 2104 от 26.08.2009 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост върху нива от 2 дка, находяща се в землището на с. Расник, местност "При кръсто", като от нея е възстановено правото на собственост върху 0,766 дка, а за останалата част от него от 1,234 кв. м, е отказано възстановяването й, поради това, че попада в регулацията на селото и не са били представени удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Между страните не е имало спор относно компетентността на кмета да издаде заповедта, а за да провери материалната й законосъобразност съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е приета от страните без оспорване. От заключението на експерта съдът е установил, че площта на целия имот № 543 е 2 188 кв. м. Застроената част от него, включително с улицата е 1 383 кв. м, а в КВС попадат 805 кв. м. В заключението подробно са описани частите от имота, които попадат в застроените парцели, собственост на други физически лица. За двама от тях са приложени нотариални актове, а другите двама - се водят за собственици по разписния лист. Към заключението си вещото лице е приложило и скица, на която имот № 543 е очертан със зелен цвят и ясно онагледява заеманите част от другите имоти - лист 89 от делото. При така установените факти съдът е направил правен извод, че оспорената заповед на кмета е законосъобразна, поради това, че с нея правилно са определени частите от имот № 543, които попадат в други имоти, които са застроени и улица. По изложените мотиви е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията, че след като част от имота попада в регулацията на селото за него са приложими разпоредбите на ЗУТ. ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане са специални и изключват прилагането на нормите на ЗУТ. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че § 1в ДР на ППЗСПЗЗ се прилага само за строителството в имотите, които попадат в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В § 1в, ал. 1 и 2 не се прави разграничение за строителните дейности, неизчерпателно изброени, извършени в имотите, предмет на земеделската реституция. Едва в ал. 3 се прави уточнението, което се отнася за § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно по делото е установено, че процесният имот не попада в територия по § 4. Неоснователно е и твърдението за тази част от имот № 543, който попада в улица. Улицата е строителна дейност, а самата й реализация определя частта от имота за застроена. Въпросът за обезщетението, повдигнат в касационната жалба не е предмет на това производство. Със заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът само определя застроената част от имота, като установява само фактът на извършеното строителство. Въпросите за законността на извършването му е предстоящ при обжалване на бъдещото решение на общинската служба по земеделие, което следва влизане в сила на заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4. След влизане в сила на заповедта на кмета на общината се издават и скица и удостоверение за процесния имот, предмет на земеделската реституция. За частите от имота, върху които е признато правото на собственост, но то не може реално да се възстанови се дължи обезщетение, което се определя с оценка, която също се оспорва. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски е неоснователно, по две причини: на първо място касаторката не е доказала, че е направила разноски пред касационната инстанция, а на второ място - касационната жалба е неоснователна, поради което не се дължат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение